Начало » Мисли » Георг Брандес
Георг Брандес
Георг Морис Коен Брандес (дат. Georg Morris Cohen Brandes) (1842-1927)
датски литературовед, публицист и критик
Безполезно е да изпращате армии срещу идеи.
Историкът се разглежда като обективен, когато измерва миналото от популярните мнения на своето време, като субективен, когато не приема тези мнения за модели.
Да бъдеш надарен има нужда от смелост.
Срещнах сред другарите си най-различни човешки черти - от откровеност до резерва, от доброта, изправност и доброта, до бруталност и низост.
Сред прелестите на лятото бяха пикниците до гората.
Потокът от време помита грешките и оставя истината за наследството на човечеството.
Датската радост: националната версия на жизнерадостта.
Това, че литературата в наше време живее, е показано по този начин, че тя обсъжда проблемите.
Не ми беше дадено да гледам живота в розова светлина.
Не знаех какво е да бъдеш щастлив цял ден в даден момент, едва за един час.
Първите ми преживявания в академичното приятелство ме накараха да се усмихна след години, когато се обърнах към тях. Но кръгът ми от познати постепенно се бе разраснал толкова много, че от него само естествено трябваше да изникнат нови приятелства.
Любовта към човечеството ме обзе и напои и оплоди полетата на моя вътрешен свят, който беше лежал на угар, и тази любов към човечеството се проветри в огромно състрадание.
Всяко чувство, че обогатявам ума си от околните, за съжаление беше рядкост при мен.
Раждането беше нещо, което дойде съвсем неочаквано и след това в къщата имаше още едно дете.
Който не разбира шега, той не разбира датски.
Възхищавах се на другите за силата, която ми липсваше.
Дойдох на света два месеца по-рано, толкова бързах.
Бях дете от града, вярно, но това не ми попречи да се радвам на живот на открито, с растения и животни.
Не се страхувах от това, което не ми харесваше. Преодоляването на неприязънта към нещо често задоволява чувството на чест.
Училището е предвкусване на живота.
Шест часа на ден живеех в училищна дисциплина в активни сношения с хора, никой от които не беше познат на тези вкъщи, а останалите часове от двайсет и четири, които прекарах у дома, или с роднини на хората у дома, никой от които са били известни на никого в училище.
Човекът, върху когото беше насочено вниманието на учениците, беше, разбира се, директорът.
Тълпата ще последва лидер, който марширува на двадесет крачки пред тях, но ако той е на хиляда крачки пред тях, те нито ще го видят, нито ще го последват.
Ужасяващото във войната е, че тя убива всяка любов към истината.
Преподавателят помага на младите да се обучават в противовес на възрастта.
Величието няма нищо общо с резултатите или с успеха.
Като цяло светът беше приятелски настроен. Това главно зависи от това дали някой е добър или не.
Какво е общественото мнение? Това е частно бездействие.
Достоевски проповядва морала на парията, морала на роба.
Но не намерих никакво положително вдъхновение в следването си, докато наближих деветнадесетата си година.
Тогава бях у дома в света на фигурите, но не и в този на ценностите.
Приблизително по същото време, когато по този начин започнаха моите юридически изследвания, аз планирах и мащабно изучаване на философия и естетика.
Под властта на свещениците нашата земя стана аскетична планета; мизерна бърлога, която се грижи за космоса, обитавана от недоволни и арогантни създания, отвратени от живота, отвратени от глобуса си като долина на сълзите и които в своята завист и омраза към красотата и радостта си нанесоха възможно най-много вреда.
Вместо да се опитват да възпитават човешката раса, те трябва да имитират педагозите от ХVІІ и ХVІІІ век, които са концентрирали усилията си върху образованието на един-единствен човек.
XIX век | XX век | Дания | критици | публицисти | литературоведи |
Дания критици | Дания публицисти | Дания литературоведи | Дания XIX век | Дания XX век | критици XIX век | критици XX век | публицисти XIX век | публицисти XX век | литературоведи XIX век | литературоведи XX век