Начало » Мисли » Фредрик Бакман

Фредрик Бакман

(швед. Fredrik Backman) (1981)
шведски журналист, блогър и писател романист и сатирик

Можеш да губиш време за това, да умираш, а е възможно за това да живееш. Трябва да вървиш напред!

В днешният свят човек остарява, без да има време да се състари.

Всички хора живеят достойно, просто разбират достойнството по различен начин.

Странно нещо е любовта. Тя винаги те изненадва.

Самият Уве се състоеше от два цвята - черен и бял. Тя оцвети целият му свят. Даде му всички останали цветове.

Трудно е да признаеш, че грешиш. Особено ако си грешил толкова дълго.

Всеки човек е нужно да знае, за какво се сражава.

Всичко е сложно. Почти като статус във фейсбук.

Не е задължително да живееш в самота, че да бъдеш самотен.

Със страховете е както с пушенето: спирането не е трудно, трудно е да не започнеш отново.

В края на краищата не всички чудовища приличат на чудовища. Някои носят чудовището вътре в себе си.

Ако ти имаш баба, считаш, че зад теб е цяла армия.

Ако не обичаш човека, той не може да те нарани.

Понякога в приказките този, който може да убие дракона, се оказва по-страшен от самият дракон.

Бабата е едновременно щит и меч. Тя е съвсем особен вид любов, недостъпен в нито една светла глава.

Всички пътища те водят към твоето предназначение.

Понеже приказката съществува, само ако я слушат децата.

Когато ти имаш много сила, то и отговорностите също са много големи.

Да бъдеш особен е най-добрият начин да бъдеш не такъв, както всички.

Всяко седемгодишно дете заслужава да има свой супер герой.

Всички нормални хора мразят, когато родителите показват детските им снимки - изглежда като че някой е откраднал твоите спомени.

Уве, блажен е не този, който приема милостиня. Блажен е този, който дава.

Докато си мълчиш, ти точно никой няма да разстроиш.

Да живееш по разписание. Не променяй вещите, доказали своята надежност. Какво лошо има в това?

Краят трябва непременно да е щастлив. Иначе защо е нужна такава приказка!

Враговете трябва да се познават по-добре, от самите себе си.

Главната сила на смърта не е в това, че тя убива, а в това, че тя убива желанието за живот.

Небивалите катастрофи правят с хората невъобразими неща, раждайки невероятна скръб и невероятна смелост.

Човек е длъжен да изпълнява някаква полезна функция.

Войната разкъсва всяко сърце.

Ако ти мразиш някого, то рискуваш да се превърнеш в този, когото мразиш.

Той имаше твърде голямо сърце.

... той и не се стремеше да разбере всичко на света.

На мястото на неизвестното въображението рисува свои картини.

В приказките всичко не е случайно. Всичко има свой смисъл.

Времето е просто усещане.

Животът всъщност е такъв едновременно невероятно сложен и много прост.

Скръбта и копнежът са постоянни ценности.

Перфекционист и педант са много различни хора.

Пияниците са устроени, като чудовищата: ако никой не им обръща внимание, те изчезват.

Буквите не са просто начин да се предаде съобщение, а нещо повече. Нещо по-важно.

На всяка приказка са нужни злодеи.

... хората престанаха да оценяват постоянството, защото за тях машината е средство за транспорт и пътят е досадно недоразумение между две точки.

Странното нещо е животът.

Всеки е свободен да бъде такъв, какъвто иска.



XX век | XXI век | Швеция | журналисти | сатирици | романисти | писатели |
Швеция журналисти | Швеция сатирици | Швеция романисти | Швеция писатели | Швеция XX век | Швеция XXI век | журналисти XX век | журналисти XXI век | сатирици XX век | сатирици XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе