Начало » Мисли » Франк Тилие
Франк Тилие
(фр. Franck Thilliez) (1973)
френски писател
Да бъдеш умен означава да умееш да използваш умът си в нужният момент.
Ако се приближиш към злото твърде близко, то рано или късно ще те завладее.
Денят и нощта съществуват не само отвън, но и вътре в хората.
Любопитството е отрова, така както стремежа към плътски наслади. Какво възбужда повече, от нарушаването на забрани, смелостта да отиде там, където никой не е ходил?
Спомените ни създават много повече, отколкото нашето минало.
... кое е по-сложно - здравият актьор да изобрази безумие или психопатът да се направи за здрав?
Никой няма да ви открие истината. Умът ви сам трябва я намери.
Отсъствието на отговори е най-лошото от наказанията.
Ако спре сърцето спира всичко.
Съдбата умее да бъде жестока, но понякога тя отлично устройва всичко...
В този свят нищо не изчезва. В крайна сметка всичко преминава от едно състояние в друго.
Волята няма граници.
Всичко е възможно, ако поискаш.
Играта е навсякъде, само е нужно да се вгледаш по-внимателно.
Плътта живее за сметка на живота, за живота плащаш с живот.
И тогава си казах, че има много по-лоша съдба, отколкото да умреш тук - да живееш тук.
...всяка машина може да се счупи, ако знаеш, къде да я удариш.
Краят на надеждите е началото на смърта.
Работата е в това, колко можете да издържите. И в името на какво.
Най-лошото от всичко е собственото безсилие.
Съществува свобода на света. Тя изглежда недостижима за нас, и именно това я прави безценна.
Мълчанието само по себе си е признак на слабост.
Планините са прекрасни, но те убиват хората.
Няма нищо по-лошо от смъртта. И не само когато те отведе завинаги, но и когато трябва да я преживеете.
Децата растат, напомняйки ни колко бързо лети времето.
Времето се променя, и ние заедно с него.
Спомените ни създават в много по-голяма степен, отколкото нашето минало.
Реалността и времето са понятие, които не значат нищо за безумците.
Който не рискува нищо, той няма нищо.
Кой се нуждае от вяра в убежището на лудостта?
"Пушенето убива". Да, може би. Но със сигурност, не така, като любовта.
Убийците обичат да действат в пространствата, които познават добре.
Страхът, който ти чувстваш е част от играта.
...кучето е живият химн на свободата...
Животът съществува, защото съществува неговата противоположност. И едното както другото е необходимо.
В един прекрасен ден отново започваш да живееш. А на другия ден всичко се руши.
Миналото остава неизменно и продължава да привлича към себе си, като магнит.
Реалността е често превъзхожда измислиците.
Съществува мнение, че романиста пише истории, които е искал да прочете сам...
Водката не дава отговори, но тя може да изтрие въпросите.
У всяка епоха има свои герои.
...всичко беше реално, но нямаше отношение към реалноста...
Добрият алпинист е алпинист и в живота.
Нашият мозък е невероятен ненадминат механизъм.
Затворът, в който той завърши дните си, не е отвън, а вътре в него.
През нощта идват най-тъмните мисли и се раждат чудовища и демони.
По повод на свободата съществува една интересна мисъл: докато не я изгубиш, не разбираш, какво означава тя.
Всъщност убежденията много по-опасни от лъжите.
Ние сме егоисти, но не осъзнаваме това.
Ръцете са продължение на емоциите.
Четенето има едно магическо свойство: то ви позволява да се движите назад във времето.
Тъмнината скрива в себе си всички загадки на човечеството...
Смъртта е част от живота, но много малка.
Злото, сякаш се хранеше за сметка на собствените си поражения.
Нас ни движи надеждата. Без нея ние сме нищо.
Мълчанието беше по-красноречиво от думите.
Всяка история на този свят заслужава това, да бъде преживяна. И разказана...
Без съмнение, мечтата за палачинка е само мечта. А мечтата за пътешествие е винаги пътешествие.
Това, което искам да кажа, е, че няма причина да казваме, че това, което смятате за реалност, всъщност е реалност.
Изкушението може да убие.
...повечето хора вярват само това, което виждат. А зрението е начин за постигане на реалноста.
Дрехата е йерархически признак.
Всички ние си приличаме, ние сме събратя по нещастие.
Той не искаше да вярва, но фактите са упорито нещо.
Дебели тухлени стени не оставиха нищо тук, особено надежда.
XX век | XXI век | Франция | писатели |
Франция писатели | Франция XX век | Франция XXI век | писатели XX век | писатели XXI век