Начало » Мисли » Фарук Шехич

Фарук Шехич

(босн. Faruk Šehić) (1970)
босненски писател, поет и журналист

Трудно е да се установи възрастта на тревата. Тя е съществувала преди нищожните човешки достижения: езика и религията.

Пролетта е религия, по-стара от Месопотамия.

Значи къпането е просто друга дума за възкресение и нов живот. О, колко окайвахме в такива моменти градовете и местата, които чудотворната вода не миеше с вълните си, защото всяка вода е свята и вълшебна, дори и тясното поточе, което си проправя път през храсталаците на някоя забутана ливада. Нашите реки ни издигаха в собствените ни очи, чувствахме се богоизбрани и специално спрямо горките градове без води, но и спрямо жителите им, къпещи се в мътни и мръсни водоеми, чието дъно не се виждаше както на нашето речно огледало, в което се гмуркахме отново всеки ден. Трудно е да опровергаеш факта, че животът не е възникнал във водата. Близостта с жизнените сили на природата, които усещам, когато скоча в реката, не може да се сравни с другите дарове на земята. Това проникване във водата, когато се сливаш в едно тяло с нея. За него копнеят любовниците от всички времена.

Във водата човешкото тяло почти никога не може да има същия войнствен заряд като на сушата. Макар че мускулите проблясват, оросени от водни капчици, тук култът към тялото има само една-едничка цел: да се противопоставяш на реката, като плуваш срещу разпенените прагове, за да почувстваш красотата на водната стихия, която за миг ще стане част и от твоите мишци.

Ех, човече, свещено животно!

Ще ви бъде предложен напредък и просперитет в стриктно полицейски щати и ще платите за тях със забрава. Не прощавам и не забравям, помня всичко. Да пишеш означава да говориш, да правиш речи пред невидима публика - това е моята малка трибуна. Не виждам друг начин за борба за правото на памет.

Моята биография е поредица от съвпадения, много по мой собствен избор, но някои от които избраха мен.

Тогава светът се създаваше наново всяка сутрин.

Неизлечимо пролетно настроение завладяваше всяка мисъл и всяка туфа трева, разстройвайки разписанията на летящите във въздуха насекоми, сблъскали се по въздушните алеи. Имаше пиянство в земята и въздуха, което възвести раждането на нещо прекрасно. Пролетта е онова чудо, което се материализира като фойерверки в небето, когато фигурата на всяко момиче и жена е хормонално магнетична и малкото кракатау в панталона ви е готово да изригне.

Къщата е наивна, каквито са и ръцете, дето са я построили. През пролетта на 1992 година тя се е надявала, че ще я пощадят, защото никога не беше строила никому зло. Всички други къщи наоколо ѝ приличали на жълти факли от детски рисунки. Преструвала се, че край нея е толкова светло, защото звездите са изгрели рано на небето. И че останалите къщи не са огнени слънца, които се взривяват насред собствения си ад. Съзнанието ѝ се оттеглило под самия връх на покрива, свило се там и треперело като премръзнала сова.

Нашият град е възникнал от близостта на хората с реката. Уна е силата, която държи града цял, иначе земята отдавна да го е погълнала. И жителите му като костенурки, нарамили къщурките си на гръб, биха избягали далече оттук. В този град всички са поклонници на водата, защото знаят, че повечето проблеми могат да изчезнат, ако просто се загледаш в течащата река. Затова си струва да живееш край нея, за ѝ се обречеш на доживотна вярност. Да пазиш този съюз, който не бива да разкриваш пред другите.

Бабината къща е в пълна хармония с водата. Нещо повече, в тази хармония се сливат арабските молитви с езическите гласове на рибешките шамани. А баба ми е крехкият посредник на своя бог, изгубена във водния град на зимния бряг. Нейният личен бог Аллах е единственият, за когото някога съм вярвал, че съществува. Виждам я на къщния праг, как се отдалечава от брега, докато къщата тръгва на плаване по реката, с платна от лозница и с прозорци като човешки очи. Отсрещният бряг все повече се отдалечава и Унаджик се ширва като море. Оставям къщата да продължи плаването си, макар че ми е жал, защото знам в какво ще се превърне в края на това пътуване. Бабината къща е в пълна хармония с водата.

- Не е лесно да си жив, обикаляйки света в това тяло, - оплаква се Биърдо.

Ще ми простите, че съм принуден да говоря директно за войната тук, знам, че не е популярна днес, но е популярна в бъдещето, където депресията ще спечели сърцата ви.

Бях смел, млад и униформата ми стоеше добре, смъртта ми можеше да се превърне в поп продукт, но бях далеч от светлината на големия град.

Развалините ни легнаха на сърцето.

Думите са отвъд унищожението.



XX век | XXI век | Босна и Херцеговина | поети | журналисти | писатели |
Босна и Херцеговина поети | Босна и Херцеговина журналисти | Босна и Херцеговина писатели | Босна и Херцеговина XX век | Босна и Херцеговина XXI век | поети XX век | поети XXI век | журналисти XX век | журналисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе