Начало » Мисли » Евгений Замятин
Евгений Замятин
Евгений Иванович Замятин (рус. Евгений Иванович Замятин) (1884-1937)
руски писател, критик и публицист
Усмивката е нормалното състояние на нормалният човек.
Знание, абсолютно уверено в това, че то е безгрешно, - това е вяра.
Даже при древните най-възрастните са знаели: източник на правото е силата, правото е функция от силата.
Душата е най-тежкото заболяване.
Боя се, че при руската литература има само едно бъдеще: нейното минало.
Да бъдеш оригинален означава някак да се откроиш от останалите. Следователно, да бъдеш оригинален означава да нарушиш равенството...
Вярвате ли в това, че вие ще умрете? Да, човек е смъртен, аз съм човек: следователно...
Но не е ли ясно: блаженството и завистта - това са числител и знаменател на дроб, наречена щастие.
Врагове на щастието не са заспали. С двете си ръце се дръжте за щастието!
Човек е като роман - до последната страница не знаеш, как ще завърши. Иначе не си струва да се чете.
Ножът е най-трайното, най-безсмъртното, най-гениалното от всичко, създадено от човек. Ножът е бил гилотина, ножа е универсален способ да разрешиш всички възли, и по острието на ножа върви пътя на парадоксите - единствения достоен за безстрашният ум път.
Цялата човешка история, доколкото ние я познаваме, е история на прехода от номадски форми към по-голяма уседналост.
Секундната скорост на езика винаги трябва да бъде по-малка от секундната скорост на мислите, а не обратното.
Единственото средство да избавите човека от престъпленията е да го избавите от свободата.
Минута на неловко асиметрично мълчание.
Децата са единствените смели философи. И смелите философи непременно са деца. Именно така, като деца трябва и да бъде: а какво после?
Най-мъчителното е да породите в човек съмнение в това, че той е реалност.
Вие сте напълно неспособни да мислите абстрактно. Извинете ме, но това е тъпота.
...смехът е най-страшното оръжие: със смях можеш да убиеш всичко - даже убийството...
Ако те не разбират, че ние носим математически безгрешно щастие, наш дълг е да ги направим щастливи.
За мен тази жена действаше неприятно като неразложим ирационален член случайно поставен в уравнението.
Ако с "Л" обозначим любовта, а със "С" смъртта, то Л=f(С).
...и математиката, и смъртта никога не грешат.
Красотата е в хармония, в стилът, нека това бъде хармонията на грозното - или красивото, хармонията на порока - или добродетелта.
Те можеха да творят само довеждайки себе си до припадък "вдъхновение" - неизвестна форма на епилепсия.
Таблицата за умножение е по-мъдра, отколкото абсолютно древен бог: тя никога - разберете: никога не греши.
Смехът е различен цвят.
...усмихвам се - и просто не мога да спра, и тук и така ще нося тази усмивка по улицата - като фенер, високо над главата си...
Аз се усмихнах по-широко, чувствайки се нелепо: от тази усмивка аз бях гол, глупав...
Не в живота няма нито черно, нито бяло, и цветът зависи само от основната логическа предпоставка.
Той извади хляб от торбата, хлябът беше по-необичаен и по-рядък от смъртта.
...ние сме висшата порода на интелекта - адвокати, и затова наша привилегия е да лъжем.
Ех, сънища! Мил, безумен свят - единственият, където хората са свободни.
...и естественият път от нищожеството до величието: да забравиш, че ти си грам и да се почувстваш милион тона...
Аз много обичам децата и смята, че най-трудната и висша любов е жестокостта.
За да овладее светът човек трябва да овладее господарите на света.
Любовта и гладът владеят света.
Всеки автентичен поет е непременно Колумб. Америка е съществувала векове преди Колумб, но само той е успял да я намери.
Ненормалността и болестта е едно и също нещо.
Но ние знаем, че сънищата са сериозна психична болест.
Тя погледна някъде надолу; очи, спуснати - като завеси ... Какво има там зад завесите?
Смъртта е именно най-пълното разтваряне на мен във вселената.
Минути - такива смешно кратки, къси, бягащи.
Източникът на правото е сила, правото е функция на силата.
И аз се надявам, че ще победим. Още повече: аз съм уверен, че ще победим. Понеже разумът трябва да победи.
Най-красивото нещо в живота е глупостта, а най-красивата глупост е любовта.
Историята на човек не е просто история на победи над външните сили.
Но, мили мои, трябва да помислите малко, това много помага.
Ако човешката глупост е била издигната и отглеждана от векове точно като ума, може би това би направило от нея нещо изключително ценно.
Толкова приятно е да чувстваш че нечии зорки очи грижовно пазят и от най-малките грешки и от най-малката грешна стъпка.
...обичаме само такова стерилно, безупречно небе.
То е като да си сложите пръста в дулото и да мислите, че можете да задържите изстрела. Това е пълна лудост!
Без теб няма да имам нито един ден, нито една сутрин, нито една пролет.
оля, затворете клапана на красноречието ви.
Трябва всички да полудеят - колкото е възможно по-скоро да полудеят.
В крайна сметка сега живея не в нашия разумен свят, а в древния, заблуден, в света на корените от минус-единици.
Чувам - и това е още по-ясно, отколкото да виждам.
Целият дълбок смисъл на танца е в абсолютна естетическа подчиненост, идеална несвобода.
Нашите богове са тук.
Дълбока, строга, готическа тишина.
Не е ли ясно, че личното съзнание е само болест?
При него има толкова нелепа, асиметрична външност и толкова правилно мислещ ум.
Затова те охраняват нашата несвобода - тоест нашето щастие.
Стените са основа на всичко човешко...
Целият свят е една огромна жена, а ние сме в нейната утроба, още не родени, щастливо съзряваме.
Цялата тази лудост е любов, ревността не само в идиотските древни книги?
Има ли щастие по-мъдро, по-безоблачно, отколкото в този прекрасен свят.
Или щастието без свобода или свобода без щастие, трето не е дадено.
Единственото оръжие, достойно за човекът на утрешният ден е словото.
Ще откриете, ще бъдете щастливи - трябва да сте щастливи и няма да ви се наложи да чакате дълго.
"Ние" сме от Бога, а "Аз" съм от дявола.
Беше ми ясно: всички бяха спасени, но за мен няма спасение, аз не искам спасение...
И какъв странен начин е това - да ме смяташ само за сянка на някого. Или може би сами вие сте моите сенки.
Но това не е наша вина - всички са болни. Името на тази болест е фантазия.
Лесно ние е да умрем. Да убием ни е трудно, а най-трудно от всичко ни е да живеем...
XIX век | XX век | Русия | писатели | критици | публицисти |
Русия писатели | Русия критици | Русия публицисти | Русия XIX век | Русия XX век | писатели XIX век | писатели XX век | критици XIX век | критици XX век | публицисти XIX век | публицисти XX век
Коментар #1 от: 13-04-2021, 11:11:12