Начало » Мисли » Емили Дикинсън

Емили Дикинсън

Емили Елизабет Дикинсън (Emily Elizabeth Dickinson) (1830-1886)
американска поетеса

Любов - тя е всичко. И това е всичко, което знаем за нея.

Живота сам по себе си е толкова удивителен, че оставя малко място за други дейност.

Надеждата - това е крилато създание, обитаващо сърцето, пеещо без думи и никога не замлъкващо.

Книгоиздаване - аукцион на човешкия ум.

Душата винаги трябва да бъде открита и готова да възприеме опита на екстаза.

Никога не съм имала майка. Аз мисля, че майката - това е човек, към който бягате със своята болка.

Без значение как изграждате кея, Вие няма да приближите всичко до морето.

Всички казват: Раздялата е смърт, а аз още съм жива.

Благодарността е скромно богатство за тези, които нямат нищо.

Истината е толкова рядко нещо, че да я говорите е наслада.

Може ли човешката природа да не оцелее без слушател?

Какъв много е в този живот, какво продължава един миг, - И толкова малко зависи от нас самите.

Успехът се счита за най-сладък от тези, които не успяват.

Малко лудост през пролетта е полезна дори за краля.

Славата е пчела. Тя има песен. Тя има жило. Ах, тя има крила.

Душата ще намери сродна душа.

Брегът е надежден, но аз обичам да се боря с вълните.

От това, че ще има повече пристанища, морето няма да намалее.

Хората имат нужда от трудни времена и трудни изпитания, за да развият мускулите на душата.

Умът се адаптира доста бързо към всичко, освен към копнежа.

Нещо може да изглежда невярно, не защото е невярно, а само защото противоречи на Истината.

Айсберг - морето не е бариера, само пътен знак.

Увереността в зазоряването изменя тъмнината.

Извини моята нормалност в този ненормален свят...

Единствените представления, които виждам - утре и днес -

Душата преминава през Смъртта и през Живота - сама.

Любовта е способно да направи всичко.

Важно е да помните, че светът е само сянка на мозъка, който го е създал.

Ти сам си свой страж. Пленено е съзнанието. Свободата - също.



XIX век | САЩ | поети |
САЩ поети | САЩ XIX век | поети XIX век

Кин-Войло
...защищавайки ги от ОТРИЧАНЕ
Коментар #4 от: 10-12-2020, 12:05:38
«Нещо може да изглежда невярно, не защото е невярно, а само защото противоречи на Истината.»

Най-често ИСТИНАТА противоречи на ПРАКТИКАТА.

Но какво е „практика“ и какво е „истина“?

Двете неща са твърде подобни едно на друго. ПРАКТИКАТА е това, което искаш да направиш, което знаеш как да го направиш и което правиш. Чрез практиката ти преобразяваш по-малка или по-голяма част от материалния свят.

ИСТИНАТА е онова, което искаш да кажеш (напишеш, нарисуваш, изтанцуваш и т.н.), което знаеш как да го кажеш (напишеш, нарисуваш, изтанцуваш и т.н.) и което казваш (пишеш, рисуваш, танцуваш…). Чрез истината ти не променяш нищо материално в този свят, но ти преформатираш идеите в главите на хората. Дори това, което казваш (пишеш, рисуваш, танцуваш…) да не е истина от гледна точка на повседеневната пректика, дори то да е — както се казва — ЛЪЖОВНО, то пак се утвърждава като ИСТИНА, доколкото оставя белег в съзнанието или въображението поне на известен брой хора.

Освен това за ПРАКТИКАТА, както и за ИСТИНАТА, често пъти ни се налага да се бием, защищавайки ги от ОТРИЧАНЕ.
Кин-Войло
Най-доброто болкоуспокояващо
Коментар #3 от: 10-12-2020, 11:41:40
«Може ли човешката природа да оцелее без слушател?»

Както казва проф. Илия Бешков: „Всяка болка трябва да не остава неизплакана.“

Да изплачеш болката си пред ПОДХОДЯЩ слушател, е най-доброто болкоуспокояващо средство.

Но къде да ги намериш ПОДХОДЯЩИТЕ слушатели?…
ДИЯНА ТЕРЗИЕВА
Re:
Коментар #2 от: 10-01-2013, 12:23:22
"Ако моженето беше равно на желанието,критерият би бил неважен.Върховното в езика е безсилието да изкаже."
" Плачът е нещо незначително-въздишката е нещо дребно.Но от товарът им натрупан човек умира постепенно!"
"Мнозина от собствената си памет -
биха отлетели веднага-
стига да можеха да летят.
Ще гледат птиците с изненада-
свикнали на кротки същества,
които се носят полека
как бягат човеци-
разтреперани от душата на човека.
Бог е наистина ревнив.
Кара ни да се каем,
че не играем с него,
а помежду си играем.
животът ми два пъти свърши-
преди да се свърши.
Остава да видя дали вечността
трети път ще ме скърши-
по същия начин-
без смисъл и без пощада.
В раздялата ние узнаваме Рая
и искаме Ада!"
Анонимен
Re:
Коментар #1 от: 07-12-2010, 20:19:55
Без коментар.....
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе