Начало » Мисли » Емануел Сведенборг
Емануел Сведенборг
(швед. Emanuel Swedenborg) (1688-1772)
шведски учен, философ и теолог
Любовта се състои в желанието да дадем това, което е наше собствено, и да почувстваме неговата наслада като наша.
Добротата е вътрешно желание, което ни кара да искаме да правим добри неща, дори ако не получим нищо в замяна. Радостта от живота ни е да ги правим. Когато правим добри неща от това вътрешно желание, има доброта във всичко, което мислим, казваме, искаме и правим.
Любовта възниква чрез полезно служене на другите.
Природата на небето е да осигури място там за всички, които водят добър живот, без значение каква е религията им.
Това мога да заявя: нещата, които са на небето, са по-реални от нещата, които са в света.
Ние обаче трябва да осъзнаем, че качеството на този живот определя качеството на нашата любов.
Вътрешното Аз е толкова различно от външното Аз, колкото и небето от земята.
Такава, каквато е любовта, такава е и мъдростта, следователно такъв е и човекът.
Всички древни църкви бяха църкви, представящи духовните неща; обредите, а също и уставите, според които е установено тяхното поклонение, се състоят от чиста кореспонденция.
Духовната църква първо се превръща в църква, когато действа като благосклонност от милосърдието, а милосърдието е истинското учение на вярата.
Истинската милосърдие е желанието да бъдете полезни на другите, без да мислите за възнаграждение.
Но от всичко това не се възпирам, защото видях, чух, почувствах.
На първо място трябва да се знае кой е небесният Бог, тъй като от това зависят всички останали неща.
Защото съдът беше извършен не само върху всички хора от християнската църква, но и върху всички, които се наричат мохамедани, и освен това върху всички езичници в целия свят.
Тази Божествена истина се влива в небето от Господа от Неговата Божествена любов.
Любовта се състои в желанието да дадем това, което е наше собствено, и да усетим насладата му като наша.
Съвестта е Божието присъствие в хората.
Нашата любов е самият ни живот. Каква е нашата любов, определя как живеем и следователно всичко за това, което сме като човешки същества.
Любовта по своята същност е духовен огън.
Всички сме духове навътре. Това е, което е живо в тялото, а не самото тяло.
Животът на добротата е основният смисъл на божественото поклонение.
Добротата оформя нашата воля, а истината оформя нашето разбиране.
Ние сме, защото Бог е.
Благотворителността е като топлина през пролетта или лятото, която кара трева, растения и дървета да растат. Без милосърдие или духовна топлина нищо не расте.
Ангелите никога не атакуват, както правят адските духове. Ангелите само отбягват и защитават.
Природата на небето е да осигури място там за всички, които водят добър живот, без значение каква е религията им.
Природата на небето е да осигури място там за всички, които водят добър живот, без значение каква е религията им.
Разстоянието на човек от Небето е пропорционално на мярката на самолюбието.
Самата божествена същност е любовта и мъдростта.
Ако любовта не е омъжена за мъдростта (или ако добротата не е омъжена за истината), тя не може да постигне нищо.
Същността на любовта е, че това, което е наше, да трябва да принадлежи на някой друг. Да почувстваме радостта на някой друг като радост в себе си - това е обич.
Животът на човек от ранна детска възраст до старост не е нищо друго, освен напредък от света към небето, последният етап от който е смъртта; реалният преход от един живот към следващия.
Вярата знае и мисли тези истини: милосърдието желае и ги върши.
Колкото повече човек е погълнат от така наречената философия, толкова по-голяма е заблудата и слепотата.
Цялата религия е свързана с живота, а животът на религията е да правиш добро.
Две порти на небето не са две, а един ангел.
Дейността на любовта и вярата е това, което прави небето.
Човек знае, че има любов, но не знае какво е любовта.
Целият съюз е засегнат от любовта, а любовта не е любов без доверие.
Краят на сътворението е, че всички неща могат да се върнат при Твореца и да бъдат съединени с Него.
Самолюбието и любовта към света представляват ад.
Добротата и любовта оформят формата в свой собствен образ и предизвикват радостта и красотата на любовта да блестят от всяка част на лицето.
Защото във всяко отделно от Словото има вътрешен смисъл, който се отнася към духовните и небесните неща, а не към нещата естествени и светски, каквито са третирани в смисъла на писмото.
Това, което е вярно, е истина, а това, което е невярно, е невярно.
Справедливостта следва божествения замисъл във всичко, което човек прави, и връща обратно в божествения дизайн неща, които са отпаднали от този дизайн. Справедливостта е самият божествен замисъл.
Небесното общество е хармония на мнозина.
Да имаш господство от религията, означава да имаш надмощие над душите на хората, следователно над техния духовен живот и да използваш Божествените неща, които са в тяхната религия, като средство
Досега всеки отбягва злините, стига да върши добро.
Човекът е орган на живота и само Бог е живот.
Светото писание е като огледало, в което виждаме Бог, макар и всеки по различен начин.
Милосърдието означава любов към ближния и състрадание, защото всеки, който обича ближния си, както и самият той, има също толкова състрадание към него в страданията си, колкото и сам към себе си.
С една дума, да остарееш на небето означава да остарееш млад.
XVII век | XVIII век | Швеция | философи | теолози |
Швеция философи | Швеция теолози | Швеция XVII век | Швеция XVIII век | философи XVII век | философи XVIII век | теолози XVII век | теолози XVIII век