Начало » Мисли » Ема Донахю

Ема Донахю

(Emma Donoghue) (1969)
ирландско-канадска сценаристка, драматург и писателка романистка

Приказките са просто друг вид истина.

Ние пазим прегръдките си за онези, които обичаме.

Предпочитам само тези изненади, за които самата знам.

Ние сме като хора от книга и няма да позволи никой да ни прочете.

Човечеството не понася твърде много реалност.

Има неща, които са полезни, а когато изведнъж станат твърде много стават вредни.

Дрехата е най-голямата измама на света.

Вътре във всеки човек живеят няколко човека.

Изглежда, че в този свят всичко се повтаря.

Видях света и бях много уморен.

Животът е твърде кратък, че да го прекарваш в стоене на колене.

Това, какво мислите за мен, не ме касае.

... всеки човек е хранилище на тайни...

Хората не винаги искат да общуват с другите хора. Това е много изморително.

Дрехите живеят много по-дълго, от хората, до колкото й бе известно. Дрехите са много по-силни и по-надеждни.

Неправилно подбраната дума може да рани по-силно, от колкото мълчанието.

Тежките времена изискват отчаяни мерки.

Човек се чувства различно, когато има своя собствена къща.

В края на краищата, всичко винаги се свежда до цената.

Страхът също е инфекция - той е заразен.

... тялото пада като старо палто, а душата остава...

... майката разбира това, за което мълчи детето...

Както и всички прилични хора, те виждаха само това, което искаха да видят.

Аз искам да гледам телевизия непрекъснато, но от това се разваля мозъка.

По-добре е да станеш жесток, отколкото да позволиш да бъдеш смазан.

Забелязал съм, че, когато хората казват "разбира се", това звучи твърде подозрително.

Светът през цялото време променяше своята яркост, температура и звуци, без да знаеш, какъв ще стане в следващата минута.

Сарказмът е когато тонът не съвпада с думите, които човек е произнесъл.

Впрочем, ако допуснем, че нито провидения, нито съдба не съществуват, то ние сами си слагаме капаните, в които и попадаме.

Хората много по-лесно се приспособяват към обстоятелствата, отколкото им се струва.

Вероятно, нашият характер определя нашата съдба. А от съдбата не можеш да избягаш.

Душата на човек напомня на сложен лабиринт от затворени коридори.

Джентълменът остава джентълмен дотогава, докато лейди не забрави за това, че тя е лейди.

Сега ти ще видиш, как се пишат скрижалите на историята.

В края на краищата, какво друго определя ценността на човешкият живот, ако не пролетите по него сълзи?

В този живот всичко е възможно.

Плаках толкова силно, че изглежда, че моите очи ще изтекат със сълзите.

Да изгубиш част от тялото си е толкова лесно; просто е удивително, че хората доживяват до смъртта си цели и невредими.

Самата работа е по-важна от това, за което работим.

Понякога, когато дойде нещастието, няма нищо друго освен да започнем отначало.

Тя изглеждаше като човек, но нямаше нищо вътре.

Губиш битката, печелиш войната.

По-добре да потънеш във вълните, отколкото пасивно да стоиш на брега.

Какви ли не странности прикрива думата семейство.

Живота трае точно толкова, колкото можеш да понесеш.

Всеки има своя история.

Глобусът е статия на земята, която през цялото време се върти.

Витамините е нужно да се пият, за да не заболееш и да не се върнеш по-рано на небето.

Луната е сребърното лице на Бог, което се появява само в редки случаи.

Нашата стая я няма на нито една карта.



XX век | XXI век | Ирландия | Канада | романисти | писатели | драматурзи | сценаристи |
Ирландия романисти | Ирландия писатели | Ирландия драматурзи | Ирландия сценаристи | Канада романисти | Канада писатели | Канада драматурзи | Канада сценаристи | Ирландия XX век | Ирландия XXI век | Канада XX век | Канада XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | драматурзи XX век | драматурзи XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе