Начало » Мисли » Елизабет Страут

Елизабет Страут

(Elizabeth Strout) (1956)
американска писателка, носителка на Пулицър

Подозирам, че можем най-много да се надяваме и не е малка надежда, че никога не се отказваме, че никога не спираме да даваме разрешение да се опитваме да обичаме и да получаваме любов.

Всъщност се виждам във всичките си герои. За да си представя как се чувства като друг човек, трябва да използвам собствените си преживявания и отговори на света.

Толкова ме интересува фактът, че наистина не познаваме никого.Смятаме, че познаваме хората, които са близо до нас, но ние реално не го правим.

Хората, които живеят живота си, в повечето случаи не разбират, че живеят.

На нея не и харесва да бъде сама. Още повече не и харесва да бъде с хора.

Хората никога не са толкова безпомощни, колкото изглежда.

Това е дар - да имаш възможност да познаваш човек толкова много години.

Когато пишеш роман, можеш да го пренапишеш, но когато живееш с някого в продължение на двадесет години, този роман никога не можеш да пренапишеш с някой друг!

Няма смисъл да страдаш повторно.

Единственият начин да изядеш слон е по малко на ден.

...способността да приемаш любов е също толкова важна, колкото способността да даваш.

Животът е крехък като тъкан, който може безразсъдно да се разпори за един час заради банално самолюбие.

При всеки от нас има само една история.

...хората често бъркат срамежливостта с враждебността...

Напълно недопустимо е да наричате хората с нервни разстройства луди.

Никога не задавайте въпроса "защо" - главната тайна на душевното спокойствие.

Всеки от синовете му беше любимец.

Никога не знаеш, какво привлича хората един към друг.

...излъгал веднъж, ти губиш доверие.

Мъжете често имат криза, когато са над петдесет и се обръщат назад, като се чудят защо всичко се е оказало така.

Искаше да я прегърне, но тъмнината покри лицето й, сякаш този мрак стоеше до нея, като познат, който не искаше да се оттегли.

Самотата може да убива хората - в много отношения наистина може да доведе човек до смърт.

Много от нас често са спасени от добротата на непознатите - но след известно време това започва да звучи банално.

Но ние винаги сме сами. Самотни сме родени. Самотни ще умрем. Каква е разликата?

Хората винаги знаят със сигурност кой ги обича и колко...

Времето променя много и то лекува всичко.

Да обичаш е трудно.

...човешкото поведение е загадъчно нещо.

Наличието на приятели предполага дружелюбие.

Детето е винаги вълнения и тревоги, тревоги и вълнения.

Оливия преподаваше в училището достатъчно дълго, за да знае: твърде много несигурност може да приеме като форма на глупост.

Не ме интересува феминисткото движение за равноправие на жените. Искам да имаме дом, искам да си оправям легло.

Човекът натрупва белези и се движи напред.

При много хора нямат семейство. Но при тях също има дом.

Гората все още е на мястото си, а това е всичко, което му е нужно.

Юристът винаги е защитни, просто той може да защитава обвиняемият, а може да защитава и народа.

Утрото е изпълнено с надежди, а вечерта носи разочарование.

Никога не се доверявай на психиатър.

Не трябва да задавате излишни въпроси, ако те могат да причинят на хората болка.

Ти не знаеш, какво е животът.

Всяка порядъчна жена трябва да има в дома си огледало в цял ръст.

Шекспир е гений, а геният може да изрази такива думи, които никога не биха дошли в главата на простосмъртните.

По статистика, най-голямото число самоубийства се правят след рязко застудяване, на първия ясен, слънчев ден.

Дванадесетгодишните не са щастливи.

Жената е длъжна да се научи изящно да приема комплименти.

Всичко се променя, когато отидеш в гимназията.

Но няма нищо по-постоянно от временното.

Ако хората останат отговорни и добри, те не се отвращават един от друг.

Безумието поражда безумие.

...само това, което човек причинява, може да го оскверни, но не и това, което може да му се случи.

Никой не иска да мисли за това, което може да е твърде късно, но този момент винаги идва.

Винаги е тъжно да се види накъде върви нашето общество. И пред нас винаги е зората на една нова ера.

Човек може да се движи само напред. Човек трябва да се движи само напред.

Никога не се доверявай на никого.

Ако преди всичко трябва да мислите за друг човек, тогава няма нужда да се притеснявате за това как се чувствате. Или - какво мислите.

Ако ви е лошо, потърсете си събеседник.

Тя разбира, че няма идеални бракове, че животът въобще не е съвършен.

- Разбира. За всичко съм виновна само аз. - Не, за всичко винаги е виновен някой друг.

...ужасно обезпокоително е, когато очите на шестнадесетгодишно момиче те гледат от лицето на една стара жена.

Ние трябва да обичаме, иначе ние се разболяваме.

Човек не може да изглежда привлекателно, ако не може да се държи прямо.

И какво са постигнали феминистките, ако опашката за женската тоалетна винаги е два пъти по-дълга, отколкото в мъжката?

Хенри е простодушен. Това му помага да се справя с живота.

...в голяма част от своят живот тя мислеше: "Не може да бъде, че това е бил моят живот".

Всички ние имаме такива моменти, когато искаме да убием някого.

Битката с апетитите на тялото е интимно нещо.

Годишнината е страхотна. Един кратък момент за размисъл.

Човек може много да издържи.

Всяка птица лети със своето ято.

Скъпа, трябва да се ожениш само за този, чиято майка е вече в гроба...

...при всички нас винаги има такива моменти, когато ние изпадаме се обезсърчаваме.

И се радваше, че не е жена: задълженията им изглеждаха неизмеримо по-трудни от задълженията на мъжете.

Тялото става като затвор, в който човек е затворен.

Мразя зимата, - каза тя. - Мразя тази тъмнината и сега даже не мога да мисля за всички тези безкрайни месеци сняг.

Хората не обичат да чуват истината. Те я мразят!

Любовта винаги е дело което е в Божиите ръце.

...не бракът укрепва любовта, а любовта укрепва любовта.

Всеки човек е особен.

Ние трябва да уважаваме хората, които не приличат на нас.

Има неща, които определят нашия път и ние рядко можем да ги посочим ясно.

В света няма никакво нещо, което да си струва съжалението.

...сарказмът е оръжието на слабите.

Трябва да приемате децата си такива, каквито са, каквито и да са те.

Ако не можете да разберете нещо, не следвайте това, което мислите, а това, което правите.

Ужасно е обаче, когато на никого не можете да кажете нищо.

Колкото и да казват, че не може да се съди за книга по корицата, Оливия винаги е вярвала, че лицето на човек казва много.

Съвършенството се дава с практиката...

Още от първия скок на температурата на детето никога няма да спрете да се тревожите.



XX век | XXI век | САЩ | писатели | носители на Пулицър |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе