Начало » Мисли » Джордж Байрон
Джордж Байрон
Джордж Гордън Байрон (George Gordon Byron) (1788-1824)
британски поет
Звездата е някой, който е познат на много хора, за които се радва, че не познава.
Бедствието е първата пътека към истината.
Винаги, когато можеш се смей. Това е евтино лекарство.
Известността е жаждата за младост.
Безумието обича мъченичеството на известността и славата.
Глупаците са моята тема, нека сатирата бъде моя песен.
Аз обичам своето отечество, но не и своите съотечественици.
Който повече знае, той повече страда. Но не е ли дървото на науката дърво на живота?
Раните от любов не убиват, но никога не заздравяват.
Дружба - това е любов без криле.
Четенето на стари писма е приятно понеже на тях не е нужно да се отговаря.
Нощта придава блясък на звездите и жените.
Общество - цивилизована орда, състояща се от две могъщи племена - досаждащи и скучаещи.
Мисълта - това е ръждата на живота.
Нима има надежда без примес от страх?
Да се изсуши една сълза е повече от храброст, отколкото да се пролее цяло море от кръв.
Пороят от храброст израства от страха.
Този, който не обича своята страна - не може да обича нищо.
Сто години са едва достатъчни, за да се създаде държава, но един час е достатъчен тя да се развее в прах.
Човек - наполовина прах, наполовина Бог.
Из всички пътечки, водещи в сърцето на жената, жалостта е най-кратка.
Много по-лека е тежестта на живота, когато не я носиш сам.
Роклята и започва твърде късно и свършва твърде рано.
Бракът се формира от любов, като оцет от вино.
Но аз мразя произведения, които са чиста измислица, даже най-фантастичният сюжет трябва да бъде фактически оправдан, само лъжецът се ръководи от гола измислица.
Изкуството на риболова е едно от най-жестоките, хладнокръвни, глупави занятия от всички, претендирайки за титлата спорт.
Скръбта е учителят на мъдрите.
Любовта е суетна и самолюбива от началото до края.
Искрена е скръбта на онзи, който плаче в тайно.
Този, който е зает, няма време за сълзи.
В края на краищата, какво е лъжа? Замаскирана истина.
Целувките между жени означават само, че в тази минута нямат какво да правят.
Най-добрият пророк за бъдещето е миналото.
От всички пътеки, водещи към сърцето на една жена, съжалението е най-краткото.
В самотата човек често се чувства по-малко сам.
В съдбата на мъжа любовта не е основното. За жената любовта и живота е едно.
Прост отказ е един момент на болка!
Жал ми е за теб: обичаш това, което умира.
В края на краищата той твори заради това, че да разрушава.
Моят жребий е да живея, обичам, но заради какво?
Странно нещо е живота и човека.
Злото е само път към доброто.
Но смъртта! Смъртта ми внушава трепет.
Съмнението е гибел, вярата е живот.
Всички хора лъжат, и лъжат без всякаква цел.
Няма на света мъдрец, чиято тайна на душата е достигната до края.
Целта на радостта е в това, че да радваш другите.
Ако няма любов, злобата е далеч.
Но няма прегради, когато в сърцето има младежки чар.
Смъртта е друг живот.
Бурята премина, но морето е трудно да се успокои.
Измамата е бащата на утехата.
Неговото проклятие е съвестта му!
Благата цел оправдава средствата.
Няма цел, по-красива от сърцето на врага.
И в света той беше самотен.
Спокойствието за силните духом е ад.
Мъката е безплодна.
Няма Бог, с изключение на Бог.
Често беше в тълпата, но не с тълпата...
Не знаеше как да обича без да умре.
XVIII век | XIX век | Англия | поети |
Англия поети | Англия XVIII век | Англия XIX век | поети XVIII век | поети XIX век
Коментар #1 от: 04-12-2012, 09:58:51