Начало » Мисли » Драго Янчар
Драго Янчар
(слов. Drago Jančar) (1948)
словенски писател, драматург и есеист
Как могат да помогнат благите намерения или прекрасните истории, ако ударите на сърцето рушат стени.
Тяхното мълчание е твърде гръмко. Така не мълчат хора дали обект за покорност.
Човек го преследва не това, което е направил, а това което не е. Какво може или, в крайна сметка, се е опитал, но не е направил.
Човек може да твърди едно, а сърцето му да казва друго.
От живота се е родила измислена история, която не променя това, което се е случило.
Доброто и злото се борят във всеки човек непрестанно, всяка минута.
Всеки от нас носи в себе си вируса на безумието. И самотните хора знаят за това по-добре от другите. Оглеждайки се в огледалото, не можем да рaзберем, откъде сме дошли и къде отиваме.
Вероника живееше свободно и затова беше малко нещастна.
Тя просто искаше да живее в хармония със себе си, тя искаше да разбере себе си и хората около себе си. А я убиха...
Ние стояхме встрани от пътя, но за нас изглеждаше, че ние стоим на ръба на пропастта.
XX век | XXI век | Словения | есеисти | писатели | драматурзи |
Словения есеисти | Словения писатели | Словения драматурзи | Словения XX век | Словения XXI век | есеисти XX век | есеисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | драматурзи XX век | драматурзи XXI век