Начало » Мисли » Дорис Лесинг

Дорис Лесинг

Дорис Мей Лесинг (Doris May Lessing) (1919-2013)
английска писателка, лауреат на Нобелова награда за литература

За последната трета от живота ни остава само работа. Само тя винаги възбужда, омаловажава, улавя и носи удовлетворение.

Креват - добро място за четене, размишления и нищоправене.

И така, изненадващо-неочаквано, ти ставаш жена на средна възраст. Ти си анонимна. Никой не те забелязва. Ти придобиваш удивителна свобода - свободата на невидимият човек.

Всеки роман разказва някаква история, но живота не е история, а по-скоро безформени еднократни произшествия.

Какво е човек? Той е твърде лош. за да бъде творение на Бог, и твърде добър, за да бъде творение на случайността.

Ето такъв е животът: да свикнеш с нещата, които по своята същност са непоносими...

Истинската революция на нашите дни е въстанието на жените против мъжете.

Стотици и хиляди хора живеят в цялата страна, които се варят на бавният огън на своята скръб, и никой не го е грижа.

Всичко е възможно - всичко е толкова лудо, че всичко е възможно.

Сантименталните хора никога не вярват на нищо, освен на собствените си чувства.

Впрочем това, което казваме, обикновено е много по-малко от това, което мислим...

Те лежаха на разстояние един от друг. Но мястото между тях вече не беше изпълнено с гняв.

За основа на щастлив живот служи семейството.

Няма нищо ненормално в това майка да не обича детето си. Аз през цялото време виждам такива, за съжаление.

Ако човек се отвърне от нещо, то неизбежно трябва да се обърне към нещо.

Всичко във всеки момент може да изчезне.

Децата са голяма радост, но как те пречат на живота.

Има само един истински грях, а именно да убеждаваш себе си, че втора класа е нещо повече от втора класа.

Всички ние сме продукти на определен жизнен опит.

Сега, когато разбра, че бракът е неуспешен и нищо не можеше да бъде поправено, той искаше деца.

...човек по своята същност е тъждествен на своите мечти.

...самият процес на на писането няма отношение към делото - това не е акт на създаване, а просто акт на писмена фиксация.

...упоритото мълчание е любима тактика на тези, които не желаят да отговорят и искат да запазят позициите си.

Ние не можем да избираме, какво ще ни се падне в лотарията.

Ние искахме едно - да бъдем себе си.

Държавното образование е кошмарно и става все по-лошо.

Можеш да оцениш само това, което самият ти си изпитал.

Именно благодарение на неуспехите и неудобствата на цивилизацията най-добре можеш да прецениш собствените си слабости.

Порастването, в края на краищата, е само разбиране за факта, че вашето невероятно и уникално преживяване е преживяно и от всички останали хора.

...развитието не винаги върви в една посока, изобщо не е задължително.

Бедата е в това, че свикваш с този ад.

Левите или либералните деца наричат своите родители фанатици, но не осъзнават, че те напълно са наследили мисленето им.

Аз се чувствах като престъпница. През цялото време ме караха да мисля, че аз съм престъпница.

Хората бяха с промити мозъци, за да повярват, че семейството е най-доброто в живота. Но това вече е в миналото.

...тя наруши правилата, нарушавайки мълчаливият им договор - сълзите и страданията никога не са влезли в плановете им!

Всички ли са осъдени да се влюбват през старостта си в млади и прекрасни? И ако да, то защо? В какво е тайната?

Ти търсиш мъж, който знае отговора на всички проклети въпроси и може да ти ги каже: направи това, направи го. А такова животно на света не съществува.

Да обичаш е едно, а да бъдеш влюбен е съвсем друго.

По време на пътешествията си човек има право на самота.

Не искахме да сменим правителството, а да забравим за неговото съществуване.

Събития, които са станали много месеци назад, могат да хвърлят сянка на целия последващ живот.

Странно е, че никой - даже най-умният човек не може да усвои нищо освен от собствен опит.

Дебелото куче лежи в сянката и спи, докато го лазят мухи, а кльощавото не спи и лови мухи.

Докато не го казах, аз не го знаех.

Истинска проститутка на интелигентността е не журналиста, а критика.

В този момент ние се мразехме един друг, но го правехме напълно добродушно.

Тя никога не знаеше, че удоволствието е по-сладко от онова, което получи от молбата му за прошка, дори и да презира мъжа си за такова поведение.

В края на краищата животът никога не е такъв, какъвто го очаквате.

Всички думи са несъвършени и неточни по своята същност.

Тези сълзи, които проливаме в съня, са единствените истински сълзи на нашия живот. Когато се събудим, ние само плачем от самосъжаление.

...истината на нашето време е война, нейната иманентност.

Да изпаднете в безумие означава, ти да действате абсурдно, но да не е по силите ви да спрете.

Типичен пример за нещастна любовна история - жените, дори най-славните от тях, са склонни да се влюбват в мъже които са напълно недостойни за тях.

Отново, аз съм изумен колко бързо, ако сте лишени от това, вие забравяте любовта, радостта и насладата.

Няма фригидни жени, а само неумели мъже.

Ние забравяме, че хората знаят за нас повече, отколкото ни се иска, и ни прощават повече, отколкото заслужаваме.

Какво биха правили всички тези мъже, без своите глупави жени?

Усещането за щастие е лъжа, това е навик на щастие, който се е развил в моменти като този...

Сълзите на жените са като кървенето на земята.

Просто ужасно, какво правим с нашите котки. Но, очевидно при нас няма изход.

Всеки знае: ако къщата е твърде голяма, хората ще се появят и ще се настанят в нея, точно така, в някои къщи просто трябва да има котка.

Котката се нуждае не по-малко от един човек, който има нужда от постоянен дом.

Въпреки това, рано или късно, всички жени започват да се чувстват неосезаемата, но в същото време неумолима нужда да се омъжат.

Когато се променя господаря, винаги очаквай беди.

Нейното отношение към мъжете може да се опише така: галантен добродушен саркастичен цинизъм.

Човек не може да работи по дванадесет часа на ден и после да намира в себе си достатъчно сили за занятия.

Нямаше представа за живота в други страни - нямаше с какво да сравнява.

...той се гордееше със дъщеря си, но (което е по-съществено) я остави намира.

Мери я харесваше, когато животът продължаваше както обикновено, сякаш по график, и особено й харесваше, че в този живот не се случва нищо особено.

Понякога си мисля, че единствената разновидност на опит, на която хората не са способни да се научат е политическият опит.

Факт е, че ми се струва, че в главата ми съществуват много противоречиви представи за всичко в света.

Марксизмът може би беше първият опит на нашия ден да създаде един световен ум, световна етика извън официалните убеждения.

Тогава тя не го чу: понеже някъде вътре в нея се включи защитен механизъм, който не и даваше да чуе това, което може да я направи нещастна.

Но как можете да се чувствате изгонен от страна, която не съществува?

Литературата е анализ на това, което вече се е случило.

Колкото грандиозно е поражението, което ти търпиш пред жената, толкова по-висша е наградата.

- Странно, но факт: ако обичаш жена, физическата близост с друга не означава абсолютно нищо.

Всичко това е поразително - ролите които играем, и как ние играем тези роли.

Дълбоко в душата си всяка жена вярва, че ако мъжа не я удовлетворява, тя има право да отиде при друг.

Боже мой, колко е болезнено да мислиш за хората, по отношение на които си бил жесток.

Избрахме определен начин на живот, знаейки, че ще трябва да платим за него, а ако не го знаем тогава, знаем сега, тогава защо са тези оплаквания и стонове...

...любовта е най-благородната форма на слабоумие.

Може би раят, за който мечтаем, когато в любовта е райът, от който сме изгонени, в който всички прегръдки са невинни.

Тя се почувства смутена, получаваше толкова висока заплата и не правеше нищо.

В този свят на избраните общоприети правила, ценности и норми не са приложими.

Да не знаеш как да живееш е привилегия на богатите.

Малкото дете плаче, сякаш в него е съсредоточена цялата скръб на вселената.

Човек, у когото има мечта чувства, че не напразно е живял животът си.



XX век | XXI век | Англия | писатели | Нобелова награда литература |
Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Кин Войло
Успокоителна забрава
Коментар #1 от: 23-12-2013, 03:56:52
"...животът не е история, а по-скоро
безформени еднократни произшествия"


Щях да бъда наистина щастлив, ако животът ми се състоеше от еднократни беформени произшествия, защото точно те лесно се поддават на успокоителна забрава. Но уви, животът ми се оформи именно като история и то като история, която никак не е за разказване.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе