Начало » Мисли » Донато Каризи

Донато Каризи

(итал. Donato Carrisi) (1973)
италиански писател, сценарист, драматург, журналист и режисьор

Забелязал ли си, че ако премахнеш от приказките злодеите, те престават да бъдат интересни? Никой не се увлича по история, в която всички герои са добри.

Има неща, за които е по-добре съвсем да не знаеш.

Злото е правило... Доброто е изключение.

За да преживееш злото, понякога е нужно да се преструваш, че съвсем не го забелязваш.

Престъплението не изглежда толкова тежко, ако делиш вината с други.

Ние винаги се стремим да спасим другите, за да спасим самите себе си.

Публиката е свиреп звяр. И е винаги гладен.

Историята създава отрицателни герои. И това не е само в литературата. Това е животът.

Първото правило на всеки велик романист е да копира.

Успехът в произведенията съвсем не се определя от героите.

На шестнайсет години да имаш тайни е нещо естествено.

Актът на сътворението се предхожда и завършва с акт на унищожение.

Съществуват само два отрязъка от време, в които можеш нещо да направиш: сега и после.

Но да си признаем честно: всеки има своя цена, и да я отрича е безполезно.

Когато справедливостта вече не може да бъде възстановена, остава изборът между опрощението и отмъщението.

Дяволът съществува само защото хората творят зло.

Животът е единственият лек за тъгата.

Това са човешки трагедии, които свързват хората повече от успехите.

Но злото винаги поражда друго зло. И това е главното му качество.

Смъртта, особено насилствената, оказва странно въздействие на живите. При вида на мъртвото тяло ние ставаме твърде любопитни. Смъртта е много съблазнителна дама.

... съществува нещо по-лошо, от безразличието към чуждата болка: баналности, с които се опитваш да я излекуваш.

Когато журналистите не знаят нещо, те винаги ще го измислят.

Често всеки човек вижда само това, което иска да види.

Никой не разбира, че всеки получен отговор е изпълнен с нови съмнения.

Омразата още не е главният мотив за престъпления.

Бог пази мълчание. Само дявола нашепва.

Даже там, където пазят зло, винаги има място за страдание.

Можете да свикнете с контузиите. Но със съмненията - не.

Злото, което приема формата на най-често срещаните неща, понякога ни води в заблуда.

Чудовищата също някога са били деца.

Главната движеща сила на престъпленията са парите.

Най-глупавият от греховете на дявола е тщеславие.

За доброто винаги е нужно да платиш. Злото се твори безвъзмездно.

Всеки от нас има своя голяма или малка тайна, която ние се стараем да скрием...

Когато нямаш към кого да се обърнеш, последното, което ти остава е да се уповаваш на Бога, в който не вярваш.

Децата превъзхождат възрастните в жестокостта, когато убиват: наивността е тяхната маска.

Който посвещава живота си на думи, не се занимава с оскверняването на света.

В края на краищата, има съдба по-лоша от смъртта: да умреш без име.

В киберпространствата различията изчезват.

Злото не е в тъмнината. То е в сенките.

Ти питаш от чисто любопитство. А любопитните вършат грехът на гордостта.

Винаги съществува причина, поради която ние привличаме вниманието на хората...

Бъдещето крие в себе си тайни, но не и заплаха.

В определен момент сработва някакъв странен механизъм, и реалните събития се превръщат в сериал.

Единственото им желание не е разкаянието, а възможността да загубят всяка надежда. В края на краищата, надеждата убива още по-бавно.



XX век | XXI век | Италия | журналисти | писатели | драматурзи | сценаристи | режисьори |
Италия журналисти | Италия писатели | Италия драматурзи | Италия сценаристи | Италия режисьори | Италия XX век | Италия XXI век | журналисти XX век | журналисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | драматурзи XX век | драматурзи XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век | режисьори XX век | режисьори XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе