Начало » Мисли » Джорджо Манганели

Джорджо Манганели

(итал. Giorgio Manganelli) (1922-1990)
италиански писател, журналист, есеист, преводач и критик

Имаше време, когато нямаше литература. О, не мина много време. Да речем между десет хиляди и три милиона години. Време е земята да промени грима си три пъти, да отиде на театър два пъти, да отиде на кино пет пъти и да започне анализ.

Отличава се с природно изящество, но днес се е отдал на самотна недодяланост.

На запад от Суец от Осбърн е нещо рядко грозно, с неудобна моралистична непрозрачност; Намирам го за отблъскващо. Нека го публикуваме.

...от опит знае, че едно "да" е не друго, а удължена форма на "не-то", двойно "не", "не" за двама, лишено от разните парливи и деликатни утехи на чистото "не".

Значи тъкмо невинността трябва добре да прецени собствената си невинност.

Историите всъщност са градивните елементи на материята.

В универсална библиотека съм очарован от заблудения проект за събиране на "всичко"; разбира се, че е невъзможно, никой никога не е успял, никой никога няма да успее: но делириумът винаги е благороден и тържествен.

Предпочита да е гастролиращ вярващ.

Но нали уби змея? Не бяха ли всички единодушни, че змеят трябва да умре? Не беше ли пълна историята с герои, дето убиват змейове, за което получават жени, дворци и японски мотоциклети?

През нощта той се е докоснал ако не чак до щастието, то поне до връзката с нещо централно. Сънувал е и при все че сънищата му изглеждат безсмислени като ги анализира сега, в момента, в който ги е сънувал, са изглеждали централни. Явно центърът, от гледна точка на будния, се намира тъкмо в отсъствието на смисъл.

...нямаше повече градове в страната, а живописни райони с руини, чакащи смъртта на последния боец, който да заобиколи бръшляна и да стане история.

Той като цяло не вярваше във всичко, което е вярно и се стремеше да предложи образ на себе си, който е трудно да се идентифицира като истинен или фалшив.

Петстотин и деветимата писатели пишат осем хиляди и два романа, в които присъстват кръгло дванайсет хиляди писатели и те на свой ред произвеждат осемдесет и шест хиляди тома, посветени на един-единствени писател, маниакално-депресивен пелтек, който пише книга за писател, но решава, че не желае да я завърши, и си прави среща с него, и...

Преследвачът знае, че ако го настигне, ще престане да е преследвач, а не е изключено в схемата на този свят за него да има място само като за преследвач.

Леко изостанал от съвремието, целомъдрен, трезвомислещ и малословен, господинът с палтото не беше неук, но и съзнателно не опресняваше културата си.

Като цяло писателите са тайно убедени, че ги чете Бог.

Той не е враждебен към истинския Бог, но му се доверява. Като цяло той не вярва на всичко, което е вярно, и се е опитал да представи образ на себе си, който е трудно да се каже дали е вярно или невярно.

С течение на времето той стана фен на чакането. Той обича да чака. Точен, той мрази препинателните, които го лишават с маниакалната си точност от невероятното удоволствие от онова празно пространство, в което не се случва нищо човешко, предвидимо, течение, в което всичко има веселата и неопределима миризма на бъдещето.

Свободен съм да вярвам или да не вярвам в Бог, но трябва да се кача на трамвая от дясната страна, от задната врата.

Романът ми се струва едно монотеистично начинание.

В крайна сметка само тези, които не искат да преподават, имат на какво да се учат.

Произвеждайте, произвеждайте култура: това е ваша работа и най-вече е обратното на литературата.



XX век | Италия | журналисти | есеисти | критици | писатели | преводачи |
Италия журналисти | Италия есеисти | Италия критици | Италия писатели | Италия преводачи | Италия XX век | журналисти XX век | есеисти XX век | критици XX век | писатели XX век | преводачи XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе