Начало » Мисли » Джордж Елиът

Джордж Елиът

(George Eliot) истинско име Мери Ан Евънс (Mary Ann Evans) (1819-1880)
английска писателка

За какво живеем, ако не се стараем да облекчим живота си един на друг?

Ние твърде често препоръчваме хората на милостта на Господа и твърде рядко самите ние появяваме милосърдие.

Има време за живеене и време за умиране... Добрата смърт е за предпочитане, пред лошият живот. Мъдрият живее само толкова дълго, доколкото неговия живот има по-голяма ценност, от колкото смъртта. Дългият живот не винаги е по-добрия живот.

Подобно на това как ние определяме своите постъпки, така и нашите постъпки определят нас.

За да разбереш лукса на щедростта, нужно е да бъдеш беден.

Наградата за изпълненият дълг е възможността да изпълниш следващия.

Невежеството не е така отвратително, както глупостта, но когато то приема то да предписва лекарства, може да причини по-голяма вреда.

Животните са много мили приятели: не задават въпроси и не критикуват.

Простото човешко състрадание помага повече, от колкото всичката мъдрост на вековете.

На всички нас лежи отговорност. Твърдо съм убедена, че нашият живот - това съвсем не е увеселително пътуване...

Нашите думи имат криле, но не летят там, където на нас ни се иска.

Никой не може да бъде мъдър на празен стомах.

Действията са пулсът на времето.

Нито едно велико дело не е направено от нерешителни хора, стремящи се към обезпечаване на успех.

Мечтите на жените са направени от слънчева светлина. Сянката ги унищожава.

Най-щастливите жени, както щастливите нации, нямат история.

Ако не можете да бъдете звезда в небето, станете лампа в дома.

Пълното равенство означава пълна безотговорност.

Родителите са едновременно наследственост и среда.

Никога не е твърде късно да станете това, което бихте могли да бъдете.

Нас ни посещават ангели, но ние е разбираме за това, след като те отлетят.

Гняв и ревност също така лошо понасят отсъствието на своят предмет, както и любовта.

Често това, което приемаме като безнадеждност, всъщност е жажда за надежда.

Живея само в миналото, защото в живота ми няма нищо друго.

От всички видове грешки пророчеството е най-безсмислената.

... тези, които обичат да се държат предизвикателно, не винаги обичат последствията от поведението си.

Удоволствието зависи от гъвкавостта и силните емоции.

Да търсите спасение в бягството от всички и всеки не е нищо различно от страхливост.

Навярно, ние не сме способни да разберем, защо на другите не им харесва това, което ни се харесва на нас.

Познанието на чуждата душа е трудна задача, и тя не е по силите на млад джентълмен, виждащ света през призмата на собственото желание.

... само широкият умствен кръгозор води хората до търпимост.

Да знаеш най-лошото е по-лесно, отколкото да си го представяш.

... най-завладяващата причина за бездействието е съзнанието, че да се действа е късно.

За това да съжалявате за недостатъците на друг не са нужни особени знания.

Похвалата носи радост, само когато е заслужена.

Съществува ревност, почти лишена от огън, - тя даже не е страст, а нещо подобно на плесен, растяща в мрачната мухлясалост на неудовлетвореният егоизъм.

Гордостта е прекрасно чувство, ако то пробужда в нас скриване на нашата болка, а не причиняване на болка на другите.

Когато видиш съвършена жена, не се замисляш за отделните и качества... просто чувстваш нейното присъствие.

Истината удря по-болезнено, даже от камъка.

Жената никога не мисли за лош този, когото обича.

Този, който не е способен за избере за себе си нещо и да постигне успех на избрано поприще е просто жалък.

В бедата всяка земна мъдрост е нищо в сравнение с капка проста човешка жал.

Удоволствието зависи от многостранността и силата на емоциите.

... и само тесните умове не са способни да разгледат въпроса от различни гледни точки.

Скъперничеството е отлична фамилна добродетел, напълно безопасна основа за безумие.

Във всеки неуспех началото е безусловно половината от всичко.

Наистина, по-добре е да простите твърде много, отколкото да обвинявате твърде много.

... винаги има две мнения: мнението на човек за себе си и мнението за него от другите.

Баща ми казва, че мързеливите хора не трябва да живеят и още повече да се женят.

Уви, жалоста и съчувствието се срещат в живота много по-рядко, отколкото осъждането, - с него ни награждават само праведни хора.

Тайните рядко излизат навън и разкриват пътя, който е предсказал нашият страх.

... най-непреодолимите препятствия са тези, които никой освен нас не вижда.

... следвайки порива на сърцето, жените понякога достигат успех там, където мъжете търпят поражение...

... любовта ни прави адаптивни, а адаптивността ни помага да предвидим бъдещето.

Не, истинското благочестие е в това, да се радваш което е възможно.

Според мен, човек може да стане истински добър, само ако го обичат.

Правилният литературен език е жаргон на учените педанти, които пишат исторически трудове и есета. А най-жилавият жаргон е жаргонът на поетите.

Има събития, които се случват само веднъж, и в един прекрасен ден разбираш, че щастието е назад.

... защото времето, подобно на парите, се измерва според нашите нужди.

Ние купуваме куп безполезни стоки, само защото имаме излишни пари.

Наистина, влюбваш се обичайно на баловете, но защо да не можеш да се влюбиш сутрин, когато цвета на лицето е особено свеж.

Болката, както и степента на безчестие, зависи от нашето възприятие.

Бракът - границата, в която е краят на множество повествования, се явява началото на дълъг път.

Хората, които са склонни да се наслаждават на лошото си настроение, обикновено го поддържат, принасяйки никому ненужни жертви.

Ако нашите теории са егоистично, от това съвсем не следва, че те са неискрени, а по-скоро обратното: колкото повече подхранваме егоизмът си, толкова по-твърда е нашата убеденост.

... мислите и идеите в благоприятни условия лесно се превръщат в реалност.

Да претърпиш неуспех след дълго старание е много по-достойно, от колкото въобще да не се стремиш към нищо.

... според нейното убеждение, всевишният, дарява човек със семейство, предпоставяйки му пълна свобода от взаимна любезност.

За този, който гледа в миналото, няма пълно изцеление.

Всеки крайъгълен камък е не само край, но и начало.

Нас най-често повече от всичко ни ужасява не самото престъпление, а свързаният с него позор.

Хората винаги се оказват по-добри, отколкото предполагат техните близки.

... безпристрастността ние пазим за абстрактни добродетели и пороци, които приживе никога не наблюдаваме.

Веднага след като прекрачат прага на брака, хората търсят не бъдещото, а настоящето.

Има много неща, които забелязват само хора с най-вулгарният вид ум.

Рубикон не е била значителна река, неговото значение се състои в други, невидими обстоятелства.

Но, повтаряйки точно това, което сме правили вчера, ние често го правим не като вчера.

Младите хора често не виждат нищо, освен своите желания, и не могат да се да си представят, какво струва на другите изпълнението на тези желания.

В него възникна впечатлението, че тя бавно се превръща в мрамор и само сърцето и е живо и очите пълни с копнеж.

На света съществуват много удивителни смеси, като всички се наричат любов и претендират за привилегията на божественост на страста, която извинява всичко (в романи и пиеси).

Той е гаден, като лекарство, взето по погрешка: лош вкус на вкус и само вреди на здравето.

Сложно е да изпълниш решение, от което дълбоко в душата си желаеш да се отклониш.

... ако падна, съм уверен, че ще падна на крака.

Този свят не ми е по силите...

Да той никога не страда. Той е създаден само за това да причинява страдания на другите.

Що за вярност, е ако се прави само за показ! На кого е нужно постоянство, което не е причинено от любов?

Противоречието между вътрешния и външен свят води до мъчителен душевен дискомфорт.

Необходимо е да свикнем с болката, така че способността за състрадание да израсне от нея.



XIX век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XIX век | писатели XIX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе