Начало » Мисли » Джонатан Сафран Фоер
Джонатан Сафран Фоер
(Jonathan Safran Foer) (1977)
американски писател
Цял живот минава за това, да се научиш да живееш.
Не можеш да се отделиш от тъгата, без да се отделиш от радостта.
Този, който не иска да вярва, никой не може да го убеди. Но за този, който иска, има нещо, към което да се придържаме.
Живота кипеше около нас, но не между нас.
Можеш да простиш напускането, но как ще простиш връщането?
Не светът е страшен, а това, че в него е пълно с негодници.
Хуморът е единственият верен начин да разкажете тъжна история.
Аз така се боя от това, което обичам, че си забранявам да обичам...
...да чувстваш болка е все пак по-добре, отколкото да не чувстваш нищо.
Това което лесно се намира не си струва търсенето.
Единственото, което е по-лошо от скръбта е тогава когато не можеш да я скриеш от другите.
Родителите винаги знаят повече от децата, затова пък децата винаги са по-умни от родителите.
На мен ми е нужна безкрайна чиста тетрадка и вечност.
Аз загубих единственият човек, с който бих могла да разделя своя единствен живот.
Не полудявай. Ще се простудиш.
Само се надявам, че ти никога няма да обичаш толкова силно, колкото аз теб.
Това е нормално - да не разбираш себе си.
Надявам се, че някой ден ще трябва да разберете колко приятно е да направите за любим човек това, което самите не разбирате.
Ти правиш нещо което боли, когато не искаш да причиниш болка.
Някога и ти ще се наложи да правиш за мен неща, които мрази. Това е защото сме семейство.
По-добре да изгубиш, отколкото никога да нямаш. Аз загубих, без никога да съм имал.
Обичам я, когато се смее, макар че истината е, че не я обичам.
Лошо е, че се налага да живееш, но още по-лошо е, че живееш веднъж.
Ти обеща да се преструваш, че ме обичаш, докато не умра, а вместо това се преструвам, че съм мъртъв.
За теб правя неща, които мразя. Това означава да обичаш.
Когато изглежда, че е сам, това означава, че е сам. В това се състои самотата.
Защо ние никога не казваме един на друг, какво мислим?
Най-много обичате в раздяла.
Моя живот е историята на всички, които някога съм познавала.
Тази тайна беше дупка в сърцето ми, в която потъна всяка радост.
Ние стояхме лице срещу лице, само че с разлика девет етажа.
Ако ти не получаваш писма от мен, не мисли, че аз не ги пиша.
Много е важно хората да се чувстват удобно да се прегръщат.
Опитай се да живееш така, че ти да можеш винаги да кажеш истината.
Аз не съм лош човек. Аз съм добър човек, на който му се паднало да живее в лошо време.
Живея от достатъчно дълго, че в нищо да не съм уверен на 100 процента.
Скучаех по теб, даже когато ние бяхме заедно.
Дори когато сте атеист, това не означава, че не можете да искате нещата да имат цел.
Да не се прави нищо също е постъпка.
Да живее би било непоносимо, но да умираш е още по-непоносимо.
Без контекста всички ние ще се окажем чудовища.
Ако нищо няма значение, тогава няма какво да спаси.
Интересно, а ти можеш ли да си представиш своя живот без мен? Просто е. Само че не искам.
Не вярвам в Бог, но вярвам в това, че в живота всичко е ужасно сложно.
Живота може да се промени към по-добре и по-зле едновременно.
Казват, че хората живеещи на водопад, не чуват шума на водата.
Ние се убиваме един друг без всякаква цел. Човечеството воюва против себе си, и това ще свърши тогава, когато не воюва никой.
Може би той не каза, че ме обича, защото ме обича.
Моят живот го спаси само това докосване.
В края на краищата всеки загубва всички. Няма такова изобретение, което да го предотврати...
Оправданието за изяждането на животни и отказът за тяхното употребяване в храната често е една и съща: ние не сме те.
Ние или копнеем за безвъзвратно изгубеното, или се надяваме на осъществяването на нашата съкровена мечта.
Аз не считах, че той ми е задължен. Не считах, че съм му длъжна на него. Ние бяхме взаимно задължени, а това е съвсем друга област.
Средното време, за да заспи човек са му нужни не повече от 7 минути, а аз не мога да заспя с часове.
Винаги можеш да събудиш някого от сън, но никакъв шум няма да събуди някой, който само се преструва, че е заспал.
Бабата вярва в бога, но не вярва в таксито.
В семейството баща ми е световен шампион по прекратяване на разговори.
Докато си способен да мислиш, ти си жив.
Може би това ни прави кои сме ние: разликата между това, което сме вътре и това, което сме отвън.
Никога не съм обърквала това, което имам с това, което съм.
Наистина ще обясниш на другите това, което не разбираш сам.
Ние лъжем себе си и един друг.
Защо аз не съм там, където си ти.
Ти чуваш това, което не ти говоря.
Любов ли е, когато знаеш отговора?
Мислите ме върнаха към живот. Но сега съм жив, а мислите ме убиват.
Целият ми живот премина в това мълчание.
Имах толкова тежести в сърцето си, че под мен не рухна само благодарение на колона.
Страдах по-често, отколкото трябваше. А радостите, които ми се изпариха, не винаги бяха приятни.
Мисля, и мисля, и мисля, че мислите ми ме отнесоха милион пъти далеч от радостта, но те никога не я приближиха.
Жестокостта не е само умишлено причинено излишно страдание, но и равнодушие към тях.
Погледът му отвори дупка в самия център на моето същество.
...а вместо това да пея под душа, аз пишех думите на моите любими песни и от мастилото водата ставаше синя, или червена, или зелена, музиката течеше по краката ми...
Ние съществуваме, само защото съществуваме. Можем да си представим галактики, които не са подобни на нашите, но нямаме други.
Всеки от нас може да се помести в една дума.
Всички ние сме скроени от истории.
Ако по всичко дишаме нервно, никакъв кислород няма да остане.
Всеки родител, който е изгубил дете, някога отново трябва да намери повод да се засмее.
Ако се скриете от лицето на света, светът не вижда.
Смъртта е единственото нещо в този живот, което е абсолютно необходимо да осъзнаеш, когато тя се случва.
Дали мислите за нещо, ако непрекъснато мислите за него?
Да живееш е по-страшно отколкото да умираш.
Краят на страданията не оправдават страданията, понеже при страданията няма край.
Без теб не трябваше да бъда силен и станах слаб.
Книгите са нужни на този, у когото няма истински живот, - каза той. - Те не са в състояние да го заменят.
Жалко, че животът е толкова безценен.
Изгубил съм сметката на разочарованията.
Да пуснеш не е престъпление. Престъпление е да искаш да пуснеш.
Приемайте хумор също толкова агресивно, като химиотерапия. Смейте се, докато косите ви не изпадат.
Може би е вярно, че можете да изплачете всичките си сълзи.
Вашият баща не е умрял, затова всички вие все пак няма да ме разберете.
Просто ми, че не съм способен да забравя всичко маловажно и не съм способен да съхраня всичко важно.
Понякога ми се струва, че мога да чуя как гръбнакът ми се огъва под тежестта на всички тези животи, които не живея.
Усещах самотата по-силното, отколкото ако бях сама.
Защо да лъжа, ако не за спасение?
Неговият поглед е единственото, което имаше значение.
Грешките, които съм направила, са мъртви за мен. Не несъвършенството не можеш да поправиш.
В промеждутъците между миговете се побираха години.
Даже моите домашни животни не си знаят имената. Какъв човек съм заради това?
Срамът е работата на паметта срещу забравата.
Девет от десет значими хора са свързани или с парите, или с войната!
Изключителен не означава добър.
И ако наистина търсим светло бъдеще, не трябва ли да погледнем в миналото си и да се помирим с него?
Красотата и истината са несъвместими.
Имам за теб една лоша новина, за това че хората се унищожават един друг при първа възможност, а това е скоро.
Добрите хора не правят по-малко грешки, а просто умеят да се извиняват.
Мълчанието може да бъде неуправляемо като смях. И може да се натрупва като безтегловни снежинки. И да пробие тавана.
Да живееш погрешен живот е много по-лошо, отколкото да умреш в грешна смърт.
На кого е нужно миналото, мислех аз, като дете. Не предполагах, че на миналото може би съм нужна аз.
Няма нищо лошо в компромисите. Даже ако целият живот е солиден компромис.
Живота е по-страшен от смърта.
На света има повече места, за които не знаеш, отколкото за които знаеш!
Нима моят живот и моите чувства не са едно и също нещо?
Какво сме ние? Нещо или нищо?
Това беше един от най-добрите дни в моя живот, когато аз просто живеех живота и съвсем не мислех за него.
Хуморът е начин да се скриеш от ужаса и красотата.
"Мога ли да ти задам въпрос?" - това също е въпрос.
Да бъдеш добър родител не означава да се отдавате на всякакви прищевки.
Каква е ползата от любовта, когато е на хартия?
Всичко, което беше преди тази минута, зависи от тази минута.
Тя се засмя, но веднага затвори уста с длан, сякаш ядосана на себе си, че не се чувства тъжна.
Единственият начин да се избавиш от мъката е да я изпиеш докрай.
Движението напред е невъзможно без движението назад.
XX век | XXI век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век