Начало » Мисли » Джон льо Каре

Джон льо Каре

(John le Carré) истинско име Дейвид Джон Мур Корнуел (David John Moore Cornwell) (1931)
английски писател

С възрастта хората стават по-храбри.

...лъжите с възрастта се разрушават. И аз ужас откривам, че колкото по-стар ставам толкова повече изпитвам апетит към истината.

Хората обожават да говорят за себе си, ако внимателно ги слушат и не спорят с тях.

Ненавиждам телефона. Не обичам градът. Три дни и три нощи в град е моят максимум. Аз въобще малко виждам хора. Аз пиша, ходя, плувам и пия.

Аз по-добре говоря с дървари, отколкото с колеги писатели.

Да гледаш на света от бюрото е нещо много, много опасно.

Ако вие сте били успешен писател и рано сте постигнали успех, както се случи с мен в "Шпионинът, който дойде от студа", целият останал живот ще се разделя на преди и после - до и след грехопадението.

Мислех, че е интересно да комбинирам комичното с трагичното. Сега бих платил скъпо за възможността да ги различа.

Винаги има дузина причини да не се прави нищо <...>. И само една причина да се направи нещо. Това е, когато искате.

Просто е поразително, че понякога хората могат да разкажат за себе си, само ако им дадете възможността да предадат своите знания на чужд език.

Способността за оцеляване ... тя не е нещо различно, от способността на безгранична подозрителност.

Тайната на двама остава тайна, ако един от тях е мъртъв.

Трябва да забравите за себе си. Трябва да поставяте всичко на картата всеки ден. Трябва да изпитате екстаз! Джонатан отговори, че работата му в кухнята е екстаз.

Всички ние сме постоянно временни.

Той не обичаше да бъде задължен. Предпочиташе да са му длъжни на него. Това е характерно за всички големи хора.

Когато някой продава оръжие на друг арабски тиранин, те все повече и повече потъват в бедност. Знаете ли защо? [...] Защото е много по-лесно и по-забавно да поддържаш армия, отколкото да се опитваш да нахраниш гладните.

Богатите изяждат вашето бъдеще, а вие сами им го поднасяте на поднос.

Предателството, в същността си е въпрос на навик.

Представете си Русия за това време без водка - това е все едно да си представите конни надбягвания без коне.

Нищо чудно, че Бог е толкова непостоянен. Може ли той да бъде добър, ако ние така лошо вярваме в него?

Всяка война започва със страх. Всяко предателство започва с доверие.

Във всеки човек седи дявол и само чака момента.

Човек съществува, само ако той има име. Ако няма, той е само абстрактно понятие.

- В какво вярваш Алек? Само, моля, не се смей. Отговори ми. Той помълча, и накрая поизнесе: - Аз вярвам, че автобус номер единадесет ще ме доведе до Хамерсмит. Но аз не вярвам, че това ще стане по волята господна.

При разузнавача, като правило, няма морални принципи, с изключение на един - той трябва да оправдае своята работа с достигнатите резултати.

Дайте на мъжът собствен автомобил и той ще остави всякакво смирение и целият здрав разум в гаража.

...човек, който пребивава в безнадеждно очакване, трябва да умее да развлича себе си, иначе той застрашава здравето си.

Но къде да се евакуираш, когато светът наоколо се руши?

Смехът е лъжа. Избягване от истината. Никога не вярвам на тези, които много се шегуват. Смея се, но не вярвам.

Какво движи катерача? Какво го мотивира да поеме рискове? Постоянно го гризе отвътре, като ненаситния плъх. И такъв плъх живее в теб, при това огромен. Вие сте го наследили от баща си. Той също беше таен агент.

Изведнъж искаше да изпрати цялото си възпитание по дяволите. Лошите маниери са свобода, казваше тя.

Във всеки човек в някакъв момент от живота го посещава желанието да стане някой друг.

...ние се придържаме към онова, което разбираме, дори ако това е решетката на нашия собствен затвор.

...предаността прелива през ръба, макар и илюзиите отдавна да се разсеяли...

Без значение колко съм объркан, слушам и помня, това ми е работата.

С нашата професия, ние бързо губим чувствата си на омраза или любов и те стават за нас нещо подобно на звуци, които кучетата просто физически не възприемат със слухът си.

Човек не може да живее през цялото време в студа; понякога е нужно да се връща...

Слушай, като слепец, Джони, оглеждай се наоколо, като глух.

Чудеше се дали може да има такава любов между две съзнателни същества, които няма да се основава по един или друг начин на самоизмама.

- Всичко е чисто. - каза той. - И когато всичко е спокойно зад гърба ми, съвестта ми може да спи спокойно.

Трудно е да определиш, при някого какви са целите в действителност, и в това е бедата, особено ако ти си англичанин.

И занапред не забравяйте: не можете да вярвате на писателя, когато той твърди, че ви казва чистата истина.

Мразеше вестници със същата ожесточена омраза като рекламата и телевизията като цяло. Той мразеше всички медии - нелечимата чума на ХХ век. Всичко, на което се възхищаваше или обичаше, беше интимно и индивидуално.

Той се чувстваше като студент в краят на семестъра, току-що издържал последния изпит. Той може да се върне, може и да не се върне, но светът никога няма да стане предишният.

Тя беше в розово-лилаво, което очевидно трябваше да означава тиха скръб.

Конфликтът е много важно нещо. "Котката седна на възглавницата" - това не е начало на роман, а това "котката седна на кучешката възглавница" - да.

Всеки ден, когато се срещаме, се обличаме в дрехите на други хора и съчиняваме себе си, за да изглеждаме по-добре в очите на другите.

Дама, която е съгласна да ви слуша, в перспектива е дама, която е съгласна.

Противоположна на любовта е апатията, а не омразата.

Неприятни неща. Проблемът е, че те разделят времето на отрязъци.



XX век | XXI век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе