Начало » Мисли » Джон Конъли
Джон Конъли
(John Connolly) (1968)
ирландски писател
Обикновените вълци са били канибали по природата си, макар че, те приличат на хората които са много по-страшни.
Ти си го направил, понеже си го искал. Никой не може да те накара да направиш зло. Злото е в теб, и ти го оправдаваш. Хората винаги ще оправдават злото.
В действителност, в очите на баща ти винаги ще останеш дете, без значение на колко години си и времето в което сте били далече един от друг.
Във всеки възрастен живее дете, а във всяко дете - бъдещ възрастен.
Безрезултатните ритуали са подобно на безкрайно ходене на звяр в клетка. Даже ако самите не се явяват признак на безумие, то несъмнено водят към него.
Той съблюдаваше всички правила, на мошеническият живот.
Историите от книгите не могат да се сравнят с вестникарските истории. Историите от вестниците са като уловена риба, достойна за внимание само до тогава, докато останат свежи, тоест съвсем за кратко.
За нас не е предназначено да знаем времето и природата на нашата смърт (понеже всички ние тайно се надяваме, че ще живеем вечно).
Той не беше женен. Казваше, че така и не срещнал подходящата жена, но че с радост се е срещал с множество неподходящи.
Той спазваше всички правила, но животът мошеничеше.
Всеки мечтае за свои собствени небеса.
Те бяха на страната на ангелите, дори ако ангелите не бяха напълно сигурни, че това е нещо добро.
Аз вярвам в злото, защото го докоснах и тя ме докосна.
Този свят е пълен със счупени неща: разбити сърца, нарушени обещания, разбити хора.
Лошата смърт не може да се погребе дори в най-дълбокият гроб.
Не беше сигурен защо, но имаше нещо странно в една жена, която живееше със седем мъже.
- В кого вярвате? - Вярвам в тези, които обичам и на които вярвам. Всичко друго е глупост.
Ние всички се обръщаме към света с едно лице, а другото крием. Иначе няма да оцелеем.
Възможно е, понякога толкова силно да обичаме някого, че да сме готови да го убием.
Мечта, която е изпълнена с болка и насилие, привлича още повече болка и повече насилие.
Във всяка история има нещо, което трябва да се научи.
Веднъж мама каза на Дейвид, че светът на старите легенди живее успоредно с нашият, но понякога стената, която ги разделя, става толкова тънка и крехка, че и двата свята се смесват.
Твоят живот - това са твоите постъпки.
Всичко, което си способен да си въобразиш е реално.
Колкото до котките, те са напълно способни да се преструват, че хората изобщо не съществуват.
Те блуждаеха в своите светове, но деляха заедно място и време.
Има мит, а има и реалност; за едното разказваме, а другото скриваме.
Съвсем отдавна той беше уплашено дете, а сега побеждава там, където търпят поражение въоръжените рицари.
Самоубийството е най-висшата форма на самозащита.
Комуникацията на човек с приятели често води до два противоположни резултати - радостта се умножава, а мъката се разделя.
Внимателно слушайте думите му, защото той говори по-малко, отколкото мисли, и крие повече, отколкото показва.
Да бъдеш бездомен е работа на пълен работен ден. Да бъдеш беден е работа на пълен работен ден.
Добре е да знаеш, откъде си дошъл.
Неговата усмивка напомняше нощният кошмар на зъболекарят.
Обикновено тя изглеждаше толкова дружелюбна, колкото са дружелюбни гладните плъхове.
Клоун не ставаш. Клоун се раждаш.
Най-добрата кланица е тази, която изобщо не изглежда като кланица.
Гневът, глупостта и егоизмът, както той откри, винаги ще победят всеки разумен аргумент.
Какво е адът, ако не вечно отсъствие на Бог?
Той обичаше книгите, понеже в книгите съдържа познания за всички, които са живели преди него.
Няма нищо по-болезнено от очакванията.
- Аз вярвам в тези, които обичам и на които се доверявам. Всичко останало са глупости.
XX век | XXI век | Ирландия | писатели |
Ирландия писатели | Ирландия XX век | Ирландия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век