Начало » Мисли » Джон Ъпдайк
Джон Ъпдайк
Джон Хойър Ъпдайк (John Hoyer Updike) (1932-2009)
американски писател
Слава - това е маска, която разяжда лицето.
Бог не отговаря на писма.
В какво е хубавото на мъртвите - те освобождават място.
Цялото нашето наследство ... - това е животът. Това е един странен подарък, и аз не знам как трябва да се разпореждаме с него, но живота - единственото нещо, което получаваме като подарък, и това е скъп подарък.
Това, в което живеем, може да се нарече тъмнина отвътре.
Свободата - тя е като вълнено одеяло: дърпаш я към шията - отвиваш си краката.
Мъжете - душата, жените - тялото. Аз не знам, кой има ум. Бог, може би.
Безпокойство, страх - това е естествен продукт на разума, способен да предвиди бъдещето.
Писателя е този, който винаги изпуска нещо.
Едни умират млади, други се раждат стари.
Светът е така подреден - правилният начин на пръв поглед изглежда погрешен. Да изпита нашата вяра.
Съгласно старинно правило на викингите, това, което не можеш да задържиш, не е твое.
Докато умиращите са още живи, живите не ги щадят.
... живота за разлика от шахматната дъска, не винаги е черен или бял.
Глупавата доброта винаги ражда умна жестокост.
Любовта има свой собствен морал, тя не прощава срамежливост.
Когато спиш с женен човек, в някакъв смисъл спиш и с неговата жена.
Скучната жена се явява част от брачният договор, но скучната любовница мъжа няма да понесе.
Тя лъжеше просто така - от чистото удоволствие да твори множество светове.
... ако романът не завършва с брак, то това е фиаско.
Глупавата доброта ражда умна жестокост.
Всеки брак е залог със застраховка срещу пълна загуба.
Мъжката неотразимост е следствие на женското решение да не се съпротивлява.
Незнанието може да убие.
В знанието е свободата.
Без любовта ние умираме или в най-добрия случай живеем осакатени.
Душевното състояние винаги е свързано със състоянието на природата.
Нито един мъж не е способен да обича така, както обича жената, понеже мъжа няма необходимият орган.
Той беше като дом, в който има твърде много стаи, а в стаите твърде много врати.
Жената отдава на мъжа себе си, а мъжа и дава в замяна целият си живот.
Персонификацията на грешките е толкова голяма грешка, колкото и овеществяването на хората.
В старостта не остава нищо, освен да се радваш на всеки нов ден.
Природата не знае повторения.
Вие казвате, че ме обичате; тогава трябва да обичате живота.
Мъжа също може да бъде просто човек.
Жената винаги страда повече от мъжа.
Живота е ад, но този ад е прекрасен. А всичко прекрасно принадлежи на Бог.
Всички ние имаме това, към което подсъзнателно се стремим.
Въобще живота е репетиция, а не завършена театрална постановка.
Едно нещо е да чуеш упреци от чужди хора, а съвсем друго от собствените си родители.
На целият бял свят няма нищо по-добро от женската доброта.
Омразата и любовта винаги търсят истината.
Доброто и злото не падат от небето. Ние. Ние ги създаваме.
Ето така се разпознава истинската жена. Тя винаги се чувства измамена.
Обичам безсънието. То ми доказва, че съм още жив.
Боклукът е само материя, която не лежи на своето място.
Можеш да остарееш и весело, ако съхраниш силите си.
Надеждата е нещо приятно и безопасно.
... не можеш да чувстваш пълно превъзходство над жена, която е по-голяма от теб.
Без грях хората престават да бъдат хора и се превръщат в бездушни овце.
Защо ти е нужна свобода, ако никой не вижда, че я имаш?
Живота е мъчително нещо.
Бракът е нещо което създава, а не само разрушава илюзии.
Трудно е да живееш, без да засегнеш чужди животи.
Можеш ли да съхраниш вярата си в Бог, ако всички ви уверяват, че Бог си ти?
Те живеят различно, но умират еднакво.
Природата убива непрестанно, и ние я наричаме прекрасна.
На децата е нужна житейска основа, дори и най-идиотска.
Красотата е свързана с преувеличение.
Това е против природата - да се предадеш. Човек е длъжен да върви напред.
Действай по волята на сърцето. Сърцето е нашият единствен съветник.
Научи се да разпознаваш своите таланти, а след това се труди и се старай да ги развиваш. Такъв е пътят към щастието.
Любовта трябва да носи плодове, иначе тя ще изсъхне.
Всички мислят, че техните малки истории са историята на вселената.
Живота не търпи анализ.
Невежата вижда чудеса всеки ден.
Войната е жестоко нещо, но не е задължително хората, които я водят да са жестоки.
Нашата вселена е вместилище на позора.
Колкото по-стари стават, толкова повече разговорите им напомнят на детски.
Живота е единственото, което получаваме даром, но за този дар струва скъпо.
Животът е като планина - колкото по-високо се изкачваш, толкова по-стръмно е.
Цифрите не лъжат, и те не прощават.
Когато тя растеше, нямаше пари при никого, затова пък всеки имаше мечта.
Всички високопоставени лица изглеждат еднакво - вечно в траур.
Ние не раздаваме картите, ние само играем с тях.
Всичко може да се изтърпи, дете мое, ако нямаш избор.
Ти си моята добродетел и моят недъг, от който няма изцеление.
Той беше единственият човек в неговата собствена вселена.
Това е просто неестествено - да живеете заедно, а да спите отделно.
... съвършенството е възможно даже в пораженията...
XX век | XXI век | САЩ | писатели | носители на Пулицър |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век