Начало » Мисли » Джоан Роулинг
Джоан Роулинг
Джоан Катлийн Роулинг (Joanne Kathleen Rowlin) (1965)
английска писателка
Даже най-добрите от нас понякога са принудени да си вземат думите назад.
Истината това е житейска мъдрост, поставена с главата надолу.
Времето не върви бавно, ако пред теб очакваш нещо неприятно.
Има особена неуловима магия, която свързва между нещата и постъпките.
Бедата е в това, че хората искат именно това, което за тях е най-разрушително.
Величието пробужда завист, завистта ражда злоба, злобата поражда лъжа.
Винаги наричай нещата с техните имена. Страхът пред имената усилва страха пред тези, които ги носят.
Винаги първите жертви стават невинните. Така е било много векове назад, така става и сега.
Винаги следвай инстинкта си, той почти никога не греши.
Всичко е възможно, ако никой не е доказал, че то не съществува.
Много по-лесно е да простиш на хората за това, че те не са прави, от колкото за правотата им.
Ако болката за кратко се потисне, тя става още по-непоносима, когато я почувстваш отново.
Понякога мозъка ми удивлява и мен самия.
Всеки човешки живот е равностоен на другите и достоен за спасение.
Любопитството не е порок, но ако то е обуздано.
Мен винаги ме е забавлявало, какви странни пътища понякога следват човешките мисли.
Много хора се боят от смъртта и тъмнината по една причина - те се ужасяват от неизвестноста.
Младите не разбира, как мислят и чувстват старите. Но старите са виновни, ако те забравят, какво означава да бъдат млади
Ние се боим от неизвестността когато гледаме на смъртта и тъмнината, нищо повече.
Ние сме силни толкова, колкото сме единни, и слаби толкова, колкото сме разединени.
На света няма нищо невъзможно - единственото е в това, притежаваш ли храброст
Нашите решения показват какви се явяваме в действителност, много повече, от колкото нашите способности.
Не жали умрелите. Жали живите, и особено тези, които живеят без любов.
Недоверието към приятелите е най-високото безчестие.
Никое знание, даже нечовешкото, не може да бъде абсолютно.
Обичайно явление е този, който остава жив, винаги да се чувства виновен.
Порядъчните хора лесно се манипулират.
Последният враг, който е нужно да се победи е смъртта.
Последствията от нашите постъпки винаги са така сложни, и така разнообразни, че предсказването на бъдещето наистина е невероятно трудна задача.
Затова понякога е нужно да мислиш не само за своето спасение! Понякога е нужно да мислиш за общото благо.
Равнодушието и пренебрежението често нанасят много по-голяма вреда, отколкото откритата неприязън.
Тайни и лъжи - това е, което ние приемаме като възрастни.
Твоите страдания доказват, че ти оставаш човек! Болката управлява човешкото.
Искаш да добиеш слава - готви се за дълга, упоритата работа.
Човек умира тогава, когато умира и последният спомен за него.
Не е важно това, какъв си се роди, а това, какъв си станал!
Представителите на човешката раса, с редки изключения, обичат да говорят; Единственият въпрос е как да предизвикаме тази откровеност.
Времето снижи бариерата на срам.
... солидното постоянство на стари сгради, смекчено с омекотени светлини, внушава поразителна увереност.
Хашишът, даже употребен с духовни съображения, прави потребителят тъп параноик.
С годините човек става по-мек, даже без да го забелязва - така се е разпоредила природата, защото гневът ни изяжда отвътре.
Писателите са особена порода. При човек или има талант или нормален характер.
Когато ние сме млади и красиви, сме много жестоки.
Мъртвите могат да говорят само с устните на живите.
Но реалноста не можеш да поправиш с фотошоп.
Човешката болка има предел.
... всеки писател носи в сърцето си парче лед...
Копринената буба символизира писателя, който е обречен на мъка в името на създаването на непреходни ценности.
Злото винаги е привлекателно.
Много ли е нужно на човек, за може спокойно да работи и да не зависи от никого?
Ние не обичаме конкретния човек, а ние обичаме своята представа за него.
XX век | XXI век | Англия | писатели | носители на Хюго |
Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век