Начало » Мисли » Джоан Харис

Джоан Харис

(Joanne Michele Sylvie Harris) (1964)
английска писателка

Големият град дарява възможноста да стане невидим този, който се стреми към това.

Властта е главното, и тя ще пребъде вовеки.

Няма нищо по-печално от празен дом.

Никой няма право просто така да влезне в чужд живот.

Нищо не трае вечно.

Оръжието на дявола не е зло, а наша слабост.

Човек без минало е човек почти без сянка.

Ако искаш нещо истински, рано или късно ще го получиш.

Затвори котката у дома, и единственото, към която тя ще се стреми, е отново да се окаже на улицата. Но ако я оставите на улицата, тя ще мяука до вратата до тогава, докато не я пуснете в дома. Хората, като цяло водят себе си примерно така.

Всяка жена може да бъде красавица в очите на мъжа, който я обича.

Всички го правят. Всички лъжат. Всички разкрасяват истината, както им се харесва.

Гадаенето е само начин да откриеш това, което на теб вече ти е известно.

Щедрите хора са щедри във всичко.

Да, аз помня всички. И мечтая само да забравя.

За мъдреца е достатъчно кимване, а за глупака не стига и ритник.

Както е известно, от всички орехи, които лежат в чантата, най-силно от всички гърмят празните.

Любовта е като сняг, думи за него толкова много, колкото снежинките, всяка е уникална и, по същноста си, непреводимо.

Хората и сами умеят да творят зло, без каквито и да било вмешателства на дявола.

Малките ласкателства винаги попадат в целта.

Можеш много да разбереш, пътешествайки, ако не затваряш очи.

На никого не можеш да се довериш. Даже на себе си.

Понякога оцеляването е най-лошият от възможните варианти.

На шест години можете да разберете тънкостите, които една година по-късно вече ще са извън вашето разбиране.

Кулинарното изкуство е близко до магията. Аз съм като състояние, избирам съставки, смесвайки ги, нарязвам, варя, извличам, подправям с подправки според рецепти от древните готварски книги.

Някои хора е невъзможно да се разберат, до тях не може да се достигне.

Отчаяно и енергично се бореше с всичко, което можеше да й даде подкрепа и утеха.

Ние бяхме заразени, пропити от недоверие, закърмени с гордост - последното убежище на измамниците.

Странствайки, ние се регистрираме в хотелите под различни имена. Вървим живота си без да оставаме следи, без да хвърляме сянка. Като привидения.

Нужно е време, за да те признае един или друг човек. А понякога за признанието трябва да се работи цял живот.

Според мен няма такова понятие, като добър или лош християнин. Има лоши и добри хора.

Старите навици не умират. Ако вие някога сте изпълнявали чужди желания, този порив никога няма да ви изостави.

Овцете са хитри, понякога жестоки и патологично глупави.

Вярвам, че най-главното на света е да бъдеш щастлив! Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно, като сърцето. Горчиво. Сладко. Истинско.

Животът е твърде кратък, а времето твърде ценно, че да го губиш за глупави спорове.

Колко крехък е нашият живот. Колко лесно е да разрушиш внимателно построената къща от карти - за това е достатъчен даже най-малкият порив на вятъра.

Говорят, че никой не умира напълно, докато някой още го помни.

Да избяга от отговорност може всеки. Понякога, да останете на едно и също място, са нужни много повече усилия.

Това разбира се, не е истинска магия, но всяка храна, приготвена с любов, притежава истински магически качества.

И така, може би и двете воюващи страни просто се сражават със собствените си сенки?

Човек без минало е почти човек без сянка.

Любовта действа на случаен принцип, когато трябва, и винаги пада на главата неочаквано като чума.

Тълпата, притежава определена кинетична енергия, притежава и инерция, а понеже тя е подобна на кръжаща в стаята птица, е нужно някакво време, за да промени своето направление.

Мъдрата жена винаги има какво да каже, но тя най-често държи устата си затворена.

Понякога на всички нас е нужно да поговорим с някого откровено.

Някои са се родили убийци.

Всяка лъжа има своя мелодия.

Нищо на света не изчезва просто така, безследно. Нищо никога не свършва.

Да станеш мъртъв е съвсем лесно. Това се отдаде даже на братята ми. А да живееш с чувство на вина е много по-трудно.

Надеждата е най-злобният от тези демони, които са се крили в неочаквано малката кутия на Пандора...

Детето също е произведение на изкуството...

Да бъдете отхвърлени е болезнено във всяка възраст.

Като цяло, е хубаво, когато имате време да спрете и да подушите розите...

Това, което искаш, и това, което действително ти е нужно съвсем не е задължително да е едно и също. Страст и принуда са съвършено различни неща.

Някои хора се раждат да бъдат наблюдатели и те прекрасно го знаят. Някои хора са огледала, родени да отразяват. Някои хора са оръжие, и най-добре от всичко те умеят да убиват.

Седемдесет процента от всички комплименти, средно получени за даден човек по време на живота, се отнасят за периода от ранното му детство, тоест за възраст до пет години.

Децата са като ножове - казваше моята майка. - Те нанасят дълбоки рани, макар и без да го искат.

Не съществува нищо абсолютно непристъпно.

Хората рядко виждат това, което е всъщност, а не това, което им казват. Те виждат само това, което ние им позволяваме да видят...

Хората, които не знаят, за какво да наблюдават, обичайно демонстрират някои неочаквани качества.

Доброта и жестокост понякога убиват еднакво лесно.

Не можеш да промениш душата. Можете да се самозалъгвате, да се преструвате, да се надявате - но все пак ще останете в тази стихия, в която сте роден.

Всички деца лъжат.

Има нещо необикновено вълшебно в това, да споделиш с някого тайна.

Учителя е толкова добър, колкото са добри неговите ученици.

Първата стъпка е винаги най-трудната.

Забавно е, до колко хората вярват в хартии: сертификати, дипломи, степени, препоръки.

Вярвате или не, но аз презирам насилието. Навярно, понеже, то не е изящно. То е тъпо и непоклатимо глупаво.

Не можеш да подцениш човешката глупост.

Точно пуснатият камък може да свали и гигант.

Кратките фрази, гледане в очите, уверен вид. Това използват учителите, а също лекарите свещениците и прочие фокусници.

Хората се впускат в път... Хората искат да намерят себе си или да загубят нещо.

Трябва да следваш обичайния порядък на нещата, даже ако той е загубил всякакъв смисъл.

Той спокойно си спомни думите на някого, че миналото е остров, заобиколен от времето. Той изпусна последната лодка на острова, горчиво си повтори той.

Но упоритата му част, която отчаяно искаше да вярва, не се предаваше така лесно.

Ако искаш нещо истински, рано или късно ще го получиш.

Започвайки да разбирате рискувате да узнаете повече, от колкото искате.

Той беше забавен и противоречи, с шик носещ депресията си.

Смисъла на играта е чест, закони, добро и зло. Смърт и слава. И още истина която не е в това, че има дракони на света, а в това, че можеш да ги победиш.

Оказва се, че от всички прочетени книги аз помня най-ярко именно разказите - живите объркани картини, прозорци в други светове, в други хора.

Любовта не се купува с жертви.

В два часът през нощта изглежда, че всичко е възможно

Статистиката е такова нещо, за което нищо не можеш да кажеш отрано; понякога, тя е като болест, дебне много години, а после изведнъж ударя до смърт; а друга статистика са хвърля върху теб веднага, като атакуващ бизон.

Никой не пази тайна по-лошо, от колкото влюбена жена.

Някои хора живеят цял живот, без да надигат очи от земята. А други мечтаят за полет.

Съвършено не разбирам, защо роднинските връзки трябва непременно да предизвикват в хората взаимна симпатия.

Няма рецепта, как да направиш безгрижен и сладостен преход към пълнолетие.

Децата, както е известно са жестоки. И ако те нанесат рана, тя е до кости; и попадат в целта много по-точно от всеки възрастен...

Да, аз помня всичко. И само мечтая да забравя.

Любовта е такова нещо, че не можеш да я изключиш, като водопроводен кран.

Да копаеш в миналото е опасно.

Това, което е вътре в мен, помня....

Понякога случаят води хората точно там, където трябва да бъдат.

При хората има дълга памет.

Детската вяра е истинска, в нея няма дефекта на религиозните догматици, тези тъмни приказки за възрастни. Детската вяра е вълшебство и радост.

Казват, че първата крачка е да приемеш и да се смириш. А след това да се отпуснеш и това ще е началото на изцелението.

Урагани, торнадота, цунами - даже най-заклетите романтици разбират, че на една дъга не можеш да построиш истинската любов.

Всяко пътешествие разширява хоризонтите и прочиства мозъка.

Външният свят е жесток. Покой и уют, дом, където се грижат за теб, където те почитат - ето това е е единственото, което е нужно на човек в този свят. Домът и семейството правят човек неуязвим.

Бий в основата и върха ще падне сам.

При всеки един от нас има глупави навици и пристрастия, от които нямаме сили да се откажем.

Когато си на шест, светът е изпълнен с особено очарование.

Виното говори, а разговорите са опасни.

Всеки от нас има правото да отстоява своите убеждения. Докато го устройва.

Никога не е късно да се върнеш у дома.

Домът е там, където е твоето сърце. Там, където е твоето изкуство.

Ако отидеш достатъчно далеч, не остават никакви правила.

Жалкото съществуване в мъчения не винаги е най-добрата алтернатива.

В творчеството има нещо от безумието, не съвсем здрава мания.

Чакането понякога е по-нетърпимо, мъчително, от самата болка.

Е, вие знаете: някои хора не можете да помогнете.

Не можете да копнеете за нещо, което никога не е било.

Говорят, че най-големият страх в детството е страхът да не бъдеш изоставен от родителите.

Сложно чувство е ярост към себе си и своите идиотски надежди.

Любовта се случва рядко, но трае вечно.

Истината е малко злобно създание, който, със зъби и нокти, си пробива път към светлината, осъзнавайки, че ако иска да се роди, нещо друго или някой друг трябва да умре.

Хората се раждат диваци.

Даже един човек може да промени всичко.

Отмъщението е наркотик, към който бързо свикваш; трябва да го изпробвате веднъж и едва ли ще забравите вкуса му.

Думите са най-евтината магия; като свирка, ако минавате край гробището. Но понякога думите са всичко, което имаме.

Има спомени, които не избледняват никога.

Нужно е време, за да свикнеш с нещо ново.

Нарушението на границите, както всяко друго престъпление, остава безнаказано, ако никой не го е видял.

Всички вие сте еднакви. Мислите, че постът ще ви накара да мислите за Бог, тогава аз като всеки човек, умеещ да готви, ще ви кажа веднага: всеки пост кара човек да мисли само за храна.

Ах, каква болка може да причини нехайно зададен въпрос!



XX век | XXI век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе