Начало » Мисли » Дж. П. Монингър

Дж. П. Монингър

(J. P. Monninger) Джоузеф Монингер (Joseph Monninger) (1953)
американски писател и преподавател

Това е последната страхотна минута, преди той да влезе в живота ти, но ти още не знаеш това, не можеш да знаеш. По-късно обаче ще се опитате да си представите къде е бил точно в този момент, когато се е обърнал и е започнал да пътува към вас, вие към него и как светът около вас двамата не е забелязал. Животът ви не би бил същият, но всичко това чакаше, във въздуха, всяка съдба и шанс и неизбежност.

Животът не се случва някъде в бъдеще. Ти го каза. Каза, че животът се случва тук и сега и е глупава сделка да пуснеш нещо добро сега с надеждата за нещо по-добро в по-късна дата.

Ако имах шест живота, бих искал да ги прекарам с теб. Всеки до последният.

Нищо не е винаги. Нищо във Вселената не е винаги.

Знаеш ли къде е истинският затвор? Той е в съзнанието ти. Той е в главата ти.

Всички си мислим, че имаме още един добър ден, но може би нямаме.

Чували ли сте някога поговорката, че книгите са местата за посещение... и когато срещнете хора, които са чели едни и същи книги, сякаш сте били на едно и също място? Знаем нещо за другия, защото той е бил в същия свят като нас. Знаем за какво живее.

Затова си дадох обещания и едното беше да видя колкото се може повече от света, да изживея колкото мога, доколкото мога.

Глупава сделка е да пуснеш нещо хубаво сега с надеждата за нещо по-добро на по-късна дата.

Може би това не е най-удобният набор от обстоятелства, но животът винаги е пълен с проблеми, нали?

Любовта ни намира, тече през нас, продължава напред.

Падам си по теб. Знам, че е клише, но ти спираш дъха ми. Ти правиш. Не знам дали щяхме да сме перфектни, но бях склонен да опитам. Не виждах да се събираме с теб като край на нищо. Видях го като начало. Вълнуващо.

Това се беше случило. Това си казах. Бях изигран за глупак и не бях първата жена, която повярва на мъжките лъжи, нито щях да бъда последната, но това се считаше за научен урок.

Това е танц на ухажване, за да те опозная. Защото е така: харесвам те. Харесах те от самото начало. Ако имах пера, щях да ги сложа и да се разхождам, за да ви покажа интереса си.

Островче с одеяло живееше на върха на морето, до морето, вътре в морето. Почувствах поразителното му присъствие, преди да съм изминал четвърт миля.



XX век | XXI век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе