Начало » Мисли » Дейвид Духовни

Дейвид Духовни

Дейвид Уилям Духовни (David William Duchovny) (1960)
американски актьор

Ако ти си образован, ти не трябва да се гордееш с това. Колкото и книги да си прочел и колкото и да си учил, винаги ще се намери някой, който никога не е чел и при това знае два пъти повече, от колкото ти.

Страхът е част от твоята творческа енергия.

Веднъж на снимки ми предложиха да се съблека. Но на екрана задника ми изглеждаше по такъв начин, че аз ги накарах да го изрежат от сцената. От тогава съм уверен в това, че голотата е добра само тогава, когато не получаваш за нея пари.

Ако не сте до нея, когато на жената и е лошо, не отивайте, когато и е добре.

Вярвам в съществуването на демони, но си мисля, че те нищо не разбират от човешкия живот и затова постоянно нападат тези, които не заслужават това.

Аз загубих своята невинност на четиринадесет. И до сега как ли не я търсих и не мога да я намеря.

- Ти винаги ли си напушен, синко? - Не винаги, но аз се стремя към това, да.

Да пишеш нещо не е фокус, фокусът е да дописваш.

Амбър четеше обсебено - и дори препрочиташе - опаковките за зърнени храни, тубите за паста за зъби, рекламата в метрото. Амбър беше читател. Това я определяше.

Прекомерната тактичност води до скрити предразсъдъци и по-дълбока нетактичност.

Такава е опасността да четете прозата на близките: през цялото време търсите паралели и намеци, сякаш това е главоблъсканица, писмо в бутилка.

Не мрази. Да мразиш е като отрова, която правиш за своят враг, за да я преглътнеш ти.

...едно животно може да убие, за да живее, но животното никога не живее за да убива.

...това е смъртта. Така гледате от смъртта. Всичко е лесно и просто, всичко е красота. Жалко е, че не умираш цял живот.

Любовта пред лицето на смъртта демонстрира своето възхитително безсилие.

Войната за индустрията и прозата е добра.

Интуитивните правила за света са неведоми само за умствено изостаналите, убийците - психопати и децата.

Синьо-зеленото пречупване в очите й е толкова очарователно, универсално, спонтанно меланхолично, сякаш гледа на всичко отдалеч, с малко иронична откъснатост.

В науката няма нищо, освен истина, а в поезията има и истина, и лъжа, а значи поезията е по-автентична от науката, по-пълна.

Бутилката се носеше в нови земи, нови времена, откриваше бъдеще, за което никога нямаше да разберат, достигнали нови поражения и паралелни животи.

Любовта е повече от нас и за да го обхванем по някакъв начин, ние измисляме приказки.

Така че предполагам, че не е толкова важно, че мечтите се сбъдват, а просто е важно да започнете с мечта, за да ви накара да направите първите си стъпки.

Хората виждат какво мислят, че ще видят и ако не направите нещо наистина глупаво, можете да бъдете невидими.

Ако изпусне телефона си в устата на акула, той ще отиде там, за да го вземе. Или вулкан. Това е като най-важното нещо в света.

Чувствата идват и си отиват, освен ако не ги чувствате. Тогава те остават и нараняват, и стават крушовидни и странни.

Когато се съмнявате, не правете нищо. Никога не е толкова добро или толкова лошо, колкото когато се появява за първи път.

Гейтс, Гейтс и само Гейтс винаги е виновен за всички неприятности, които се случват с програмистите.

Хората винаги казват, че въпросът е интересен, когато не искат да отговарят на него.

Наивността е прекрасно нещо, но светът ни предлага нещо повече и трябва да го приемем. Бе можеш цял живот да си останеш теле.

Ако боклукът на един човек е съкровище на друг човек, добре, едно повръщане на една крава е вечеря на друго прасе.

Не е вярно това, че щом си видял един залез, значи, че си ги видял всички. По-точно би било да се каже: видял си един залез - искаш да видиш всички.



XX век | XXI век | САЩ | актьори |
САЩ актьори | САЩ XX век | САЩ XXI век | актьори XX век | актьори XXI век

Кин-Войло
«Гейтс, Гейтс и само Гейтс винаги е виновен за всички неприятности, които се случват с програмистите
Коментар #1 от: 07-08-2023, 15:18:28
Това изявление на Дейвид Духовни е може би шеговито, но нещата, които касаят Бил Гейтс и подобните нему съвсем не могат да събудят шеговити настроения. Работата е в това, че Гейтс е един от главните идеолози в нашето време, който воюва за РЕСТАРТ (вероятно и термина „рестарт“ е измислен от него). Касае се за рестартиране на земното човечество (вероятно чрез натискане на някакъв съдбовен бутон), след което човешкия род ще тръгне по своя път, зареден със съвсем нова ценностна система — по вкуса на изживяващите се като модерни богове Бил-Гейтсове.

Пишещият тези редове, в качеството му на компютърен програмист (освен всичко останало, което смята че е), може да направи следното заключение: В ЗОРАТА НА БИЛ-ГЕЙТСОВАТА РЕВОЛЮЦИЯ всички можехме да аплодираме начинанията на Гейтс, защото на него първи му хрумна идеята, че огромните и тромави дотогавашни компютърни съоръжения, разположени в огромни, зверски охлаждани халета, ТРЯБВА да се миниатюризират и компютърът да кацне върху работната маса на отделния човек. В първите години Гейтс се състезаваше с конкурентния „Епъл“ и предимството на Майкрософтското творение беше, че притежателят на един персонален компютър знаеше с какво разполага в ръцете си и какво може да постигне с него, докато „Епъл“ култивираше едно общество от елементарни потребители на Епълското чудо, а за да направиш нещо свое с Епъл-а пред себе си, ти трябваха много усилия, обременени с необясними усложнения.

Моето поколение станахме програмисти благодарение на Бил-Гейтсовите персонали компютри: ние правехме чудеса, пред които често сами занемявахме от изненада. Това беше много, много екзалтиращо…

От определен момент насам обаче се случи нещо, което ме кара да си мисля, че като че ли Бил Гейтс го смениха с извънземен. Идеологията се промени драстично. Започнаха да създават нови версии на операционните системи на персоналните компътри, които правеха трудно (и дори невъзможно) стартирането и използуването на всеки по-стар софтуеър, та даже и онези програмни продукти, които ние, програмистите, сами бяхме създали. Налагаше се да адаптираме своите софтуеърни творения, за да паснат те към новите версии на операционните системи. Беше зачеркната всяка приемственост. Всичко приличаше на САБОТАЖ.

Сега Бил-Гейтсовия бизнес създава нови интерфейси на операционните системи (уиндоус-и), които са подходящи да се започне с тях от хора, които преди това не са се занимавали с компютърно дело. Ако с това се захване някой, който има от преди това разнообразна професионална биография, той ще бъде докаран до унизителното положение да замени всички досегашни свои автоматизми с неща, които нямат нищо общо с обичайната за него логика. А това изнервя, губи време…

Защо Гейтс е поел по този нов път? Отговорът на този въпрос е простичък: НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОПУСКА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПРОФЕСИОНАЛНО СЪСЛОВИЕ. Програмистите са хора, практикуващи една изключително стратегическа професия и утре или в други ден тези хора ще се окажат лидерите на световния конструктивизъм. Което значи — глобалната власт върху планетата, която обитаваме, ще бъде тяхна. Следователно — не трябва да се допуска едно единно програмистко съсловие, а се налага да се сформират множество хилави програмистки общности, които няма да имат съществено значение. Това се получава, като във всяко такова „хилаво професионално формирование“ се внедрят различни по вид професионални умения и знания. Така програмисткото войнство ще бъде разединено и обезличено.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
^