Начало » Мисли » Дейв Егърс
Дейв Егърс
(Dave Eggers) (1970)
американски писател романист, сценарист, издател и лектор
Незнанието е корен на безумието, самотата, подозрението и страхът.
Скръбта не идва по график, без значение колко и да я искаме.
За цялата история на човечеството не е имало нито една красива смърт.
Да хората са странни същества, но преди всичко добри. На първо място добри, а че са странни - това е второстепенно.
Страданието е страдание, само когато страдаш в тишина, в самота. Болка пред публиката, пред очите на любящите милиони вече не е болка. Това е общност.
В свят, където не можеш да предпочетеш зло, не остава избор освен добро.
Ние не сме родени да знаем всичко.
Всички ние имаме право да изчезнем
... с пълнотата на участието идва пълнотата на знанията.
Всяка оценка, всяко съждение, всяка картина, основана на непълна информация, винаги ще бъдат неверни.
Откритостта е ключът към всичко, помисли си тя. Истината е сама по себе си награда.
Когото обичаме, този и губим.
Светът сам мами себе си.
Информацията желае да бъде свободна - такава е природата й.
... огледалото е вярно, само ако е цяло.
Знам, че хора като теб са там. Това е страшно. Всеки от вас поотделно не знае какво правите заедно.
Без да знаем, какво е скрито, ние гадаем, ние съчиняваме отговори.
Лъжите му бяха толкова изящни, че аз почти плачех.
Хората са разделени между онези, които все още могат да гледат през очите на младостта и тези, които не могат.
Но всички изчезват, без значение кой ги обича.
Тайните между приятелите са като океани. Широки, дълбоки и ние се давим в тях.
Винаги научаваме неща и след това ги забравяме.
Когато вратите са отворени, остава само една-единствена истина.
Никога не можеш да предположиш за живота, за болка. Всяка болка е реална и цялата болка е лична. Това е най-личното нещо, което имаме. Тя изяжда всеки един от нас по различен начин.
...светът е огромен, а ние сме малки. И на нас ни остава само да се надяваме, че нас ще ни видят или слушат, дори и за миг.
Човечеството работи с природата зад гърба си. Забелязвайки и събирайки сила, природата отново изтрива всичко от листа.
Знанието е собственост, и него никой не може да го притежава.
Непознатият звъни, приятелят чука.
Описването на културните норми е като докладването на задръствания. Нямате време да оповестявате, те вече са остарели.
Ние сме на прага на истинска промяна, казаха й те. - Бързите промени, които душата ни жадува.
Тайната е лъжа.
Винаги съм се страхувал от това, което ще се случи, ако някой прибегне до такава власт, за да накаже онези, които не са съгласни.
...всяка информация, която ни се изплъзва, всички недостъпни данни е препятствие на пътя към съвършенството.
...всеки трябва да има право да знае всичко и да разполага с необходимите инструменти за това. Нямаме време за всезнание, въпреки че това, разбира се, е жалко.
Това е като новините. Даже ако е станало с теб, то не ти принадлежи. Ти не владееш историята.
От кого се строят утопиите, ако не от утописти.
Ние сме в опасност, само когато не знаем плановете или мотивите на потенциалният противник. Или когато той не знае нашите планове и нервничи.
Ако всички ние се държахме така, сякаш някой ни наблюдава? Всички ние бихме живели по-морално.
Разбира се, през годините идва тъжното осъзнаване, че "завинаги" е просто дума.
Наистина ли белезите са най-доброто доказателство за живота?
Това е особеният проблем на постоянната свързаност: всяко мълчание от повече от няколко часа предизвиква апокалиптични мисли.
XX век | XXI век | САЩ | романисти | лектори | писатели | сценаристи | издатели |
САЩ романисти | САЩ лектори | САЩ писатели | САЩ сценаристи | САЩ издатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | лектори XX век | лектори XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век | издатели XX век | издатели XXI век