Начало » Мисли » Дебора Родригес

Дебора Родригес

Дебора "Деби" Родригес (Deborah "Debbie" Rodriguez)
американска писателка романистка, фризьорка, филантроп и химанитаристка

Хората, дори най-близките ви, са изненадващи... Никой не е това, което изглежда.

Сякаш можеше да видиш в небето, през неговите слоеве и в сърцевината му. Слоеве звезди, полупрозрачно одеяло върху одеяло. Красотата беше поразителна. Вятърът развяваше косата й и тя си пожела да спре, да диша, да почувства.

Очите на човека издадоха сърцето му.

Вижте какво прави любовта... Това беше истинският ислям, ислямът на любовта, а не на омразата. Мохамед би се гордял.

- Аз съм богат, много ви благодаря. И вие сте извинени, че сте късоглед. Американците, вие британците и всички останали западняци, които смятат, че знаят кое е правилно и кое грешно, правят пари от продажбата на хероин и опиум с една ръка и въпреки това плащат на молли да проповядват, че отглеждането на макове е против Корана с другият. - той се засмя. - Всички лицемери!

Тя не беше сигурна кои са семейство и кои са приятели и може би всички са и двете, а може би това нямаше никакво значение.

Силата на едно момиче с книга е най-доброто оръжие за прогрес. (...) Защото с образованите жени идва просперитетът. И с нашите гласове идва милостта. И с нашата сила идва промяната.

Американците не могат да направят нищо. Тяхното присъствие тук само подклажда огъня на омразата към талибаните. Сякаш всички смятат, че афганистанците са техни за вземане. Сякаш не сме истински хора със собствени сърца и умове. Сякаш сме животни, които се нуждаят от хора, за да ни оформят. Кълна се на Мохамед, знам, че ако повече от нас имаха някакво образование и можеха да четат, щяхме да сме могъща сила. Можем да управляваме собствения си живот.

Тези нови хора бяха нейните хора. И какво, че тя съвсем наскоро беше срещнала тези жени. В сърцата си те всички бяха еднакви: жени, копнеещи за богат живот, някой, който да обича и някой, който да ги обича в замяна, приятели, с които да се смеят, да пият и да плачат.

Срамът прави нещо на човека. Това го кара да забрави тези, които обича. Това кара добрия човек да върши лоши неща.

Може би животът не е да бъдеш по един или друг начин. Може би отговорите, които търсим, идват отвсякъде - нашата вяра, нашите мозъци и нашите сърца.

Бях уморена. Уморена от мъже, уморен от движение, уморен от страх, уморен от объркване. Но кого целувах? Не съм от тези, които седят тихо навсякъде.

Беше почти сякаш тя все още беше обърканото момиче на четиринадесет, което не беше готово да бъде възрастен.

Помнете, че животът е кратък и пълен с изненади. Ако чакате твърде дълго, възможностите избледняват като залязващо слънце.

Това, което е в сърцата ни, никога не е еднопосочна улица. Само като деца, когато сме твърде малки, за да разберем знаците, обичаме несподелено. Ако обичаш, това е, защото чувстваш силата му, отразена обратно върху теб.

Ще откриеш онова нещо, което те кара да не се страхуваш да умреш. Това важно нещо, което прави живота ви ценен.

Трябва да правим нещата, които смятаме, че не можем.

Важно е колко бързо правиш това, което душата ти казва.

Обичаш, умираш и междувременно се опитваш да живееш възможно най-добре.

Животът се променя за миг.

Трябва да бъдеш верен на себе си, дори ако това противоречи на очакваното.

Работих втора смяна и през уикендите, никога не виждах децата си и имах чувството, че продавам душата си на дявола за здравни осигуровки и платени отпуски.

Значи затова екстремистите се опитват да попречат на момичетата да ходят на училище? Затова ни тровят и бият, а учителите ни заплашват и убиват?

Културата се променя много по-малко от женските мечти.

Една от изключителните черти на афганистанските жени е, че те няма да ви оставят да плачете в самота.

Обичам да повтарям, че Афганистан е рай за наемници, мисионери, самотници и безутешни.

Той ме изнасилваше отново и отново, биеше ме заедно с първата си жена, децата им ме оплюваха и аз се радвам само когато пуша неговия опиум. Всеки ден се моля той да умре.

Майсторът трябва да изглежда така, както клиентите искат да изглежда.

Трябва да кажа, че през цялото ми време в тази страна никога не съм срещал груб афганистанец. Дори да насочат пистолет към вас, те остават учтиви.



САЩ | романисти | филантропи | писатели |
САЩ романисти | САЩ филантропи | САЩ писатели

Кин-Войло
«Силата на едно момиче с книга е най-доброто оръжие за прогрес…»
Коментар #1 от: 12-04-2023, 23:53:11
С други думи: образован мъж — това значи ОБРАЗОВАН МЪЖ; образована жена — това значи ОБРАЗОВАНА НАЦИЯ.

Друг е въпросът, че ако в една нация има МНОГО ОБРАЗОВАНИ МЪЖЕ, резултатът е, че тази нация вече не притежава истински войници (образованието и войнският героизъм се ритат). Такава ситуация обаче поставя нацията в сериозен риск, защото една нация се запазва като нация единствено и само ако мъжете ѝ са войници и то: КОЛКОТО ПО-ДИВИ ВОЙНИЦИ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ.

България някога беше щастлива да има диви и необуздани бойци. Тримата братя на моята баба са загинали рамо до рамо през Първата световна война в една и съща битка (със сърбите — в околностите на град Заечар). Хора, оцелели от тая битка са ми разказвали спомени за последните минути от жизнения път на тримата бабини ми братя. В битката и сърбите и българите били изпаднали до крайна изнемога: нямали вече боеприпаси и дори оръжие (ножове, за да се колят с тях). Били буквално с голи ръце — диви, необразовани и свирепи… С последни сили — знаейки, че това е краят им, — те се спускали едни срещу други, сърбин срещу българин и българин срещу сърбин и… прегризвали гърлото на отсрещния със зъби.

Така са загинали тези мои дядовци. Аз на свой ред се запознах с някои съвременни образовани сърби, с които си спомнихме за ония „славни“ времена. Понеже вече бяхме образовани, и аз и те се произнесохме твърде критично към характерните за войната зверства (сигурно ако не бяхме толкова образовани, нямаше да беседваме с такова дипломатическо изящество, а щяхме да се хванем да прегризваме със зъби гърлата си — и ние на свой ред!).

…И все пак е тъжно, че сме толкова културни, защото това е причината и ние, българите, и те, сърбите, ДА ИЗЧЕЗВАМЕ НЕУСЕТНО от света. Щастието на старите поколения е било съмнително — баба ми е била красива девойка, но напълно неграмотна и такава си остана до смъртта си. Но може би наистина щастието се състои в това: девойките да са красиви, пък дори да са неграмотни.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
^