Начало » Мисли » Давид Фоенкинос

Давид Фоенкинос

(фр. David Foenkinos) (1974)
френски писател романист

За да срещнеш любовта, трябва да търсиш самота.

Той беше щастлив да чака, да чака, че тя ще го намери.

За да разберете мащабите на клюките, е достатъчно да узнаете прихода от кафе автоматите.

... той се боеше само, че ударите на сърцето му са твърде шумни.

Тя ампутира неговият сън.

От собствен опит той разбра, че нейното сърце е като мираж: струва ти се, че приближавайки се към този оазис, той изчезва.

... има думи които е невъзможно да бъдат казани на "вие". Утешаващите думи. За да ги произнесете, е нужно максимално да съкратите дистанцията. Нужно е да станете много близки.

Каква е ползата от тревогата, когато всичко наоколо е абсурдно?

Той беше толкова тих и скромен, колкото точка със запетая в роман от осемстотин страници.

Според мен, търсенето на теми за разговор е добра тема за разговор.

Истината често прилича на айсберг.

Вечерта може да бъде невероятна, нощта незабравима, и все пак след това да има най-обикновена сутрин.

Изкуството на любовта? Това е умението да се съчетава темперамента на вампир със скромноста на анемона.

Съществуват три вида разногласия между хората: по повод бъдещето, настоящето и миналото. Но в едно съм уверен: различните тълкувания на последното неизбежно водят до спорове за първите две.

Книгата която търсите, далеч не винаги е тази, която искате да прочетете.

Просто настъпва такова време, в което вече няма време.

Щастието не се побира в дадената рамка, щастието е безкрайно, като въздуха, който дишаме.

Алкохола е вечното пътешествие към едно и също място.

Време е лукаво: то украсява най-черното минало.

Част от мен е убедена, че аз съм неудачник, затова пък другата счита, че съм Бог.

Мисля, че винаги се опитвах да избягам от себе си, сякаш бях моята собствена рана.

... колко жалък може да бъде живота, когато изпитваш постоянно съжаление.

Не мога да кажа, че сме подновили връзката, но ходим по пепелта, без да се изгаряме, което е нещо.

Всяко наше желание е борбата на монаха с касапина.

По-добре да живее сам, отколкото още повече да задълбочава пропастта между сърцата им.

Миналото е най-страшното от всички варианти на бъдещето.

Тя обичаше дълги романи, на които може дълго да се наслаждава, като чай.

Конкретика - това е диктатура, забраняваща на хората да следват своето призвание.

Истинското щастие е това, което не виждат другите и затова не завиждат.

Понякога възвръщането на любовта е много по-силно чувство, отколкото просто да я намерим.

Да, тук е най-висшето определение на любовта, е човек, който превръща останалия свят в нищо.

Има прекрасни хора, които срещаме в неподходящ момент. И има хора, които са прекрасни, защото ги срещнахме в подходящия момент.

В началото на любовните отношения почти всяка целувка може да бъде анализирана.

Можете ли да дочетете книга, ако докато я четете ви умре мъжа?

Да организираш сватба е като да сформираш правителство след война.

Но както се случва: в любовни разговори винаги сме с пет минути закъснение.

Ти си толкова красива, че за мен е по-добре никога повече да не те виждам.

Ние живеем, подчинявайки се на диктата на чуждите желания.

Няма нищо по-лошо отколкото да седиш заедно с жена, която искаш да гледаш до смърт.

Сперматозоидът е бандит в чист вид.

Децата са като книгите, които ние сме съчинили, но в един момент са написани освен нас.

Да продължиш да живееш също е начин да почетеш умрелите.

Днес вярвам, че любовта, която чувстваш към някого, е пропорционална на липсата на взаимност.

Истинската мярка на живота е спомена.

Жените са възхитителни. Лъжливи или истински, те са възхитителни.

Имаше нещо трогателно, почти очарователно в тази комично преувеличена демонстрация на нарцисизъм.

Животът е твърде кратък, за да го губиш в стремежа си към съвършенство.

Любовните истории често са аморални.

Понякога говорят, че любовта от пръв поглед е проявление на чувство, което е заложено в нас.

Нищо не утешава така в униние, както да посетиш унил приятел.

Възпитанието в повечето случаи е не повече от ежедневна тренировка, която ни подбужда възможно по-малко да сме като родителите си.

Никога не можете да избегнете потенциална болка.

Той знаеше, че между острова на страданието, острова на забвението и още по-далечният остров на надеждата плават лодки.

Знаеше, че е необходимо да върви напред, че главното в живота е да се живее.

...според мен е толкова странно, че в него няма нищо странно.

Искаше да се полудее - най-доброто доказателство, че е с умът си.

Има моменти, в които най-добрият саундтрак е тишината.

Ако вашата страна ви отхвърли, какво да очаквате от мъж?

Най-точната памет е паметта на влюбеното сърце.

Да създадеш произведение означава да създадеш някакъв свят.

Няма нищо по-размито, отколкото думата "скоро". За някого "скоро" въобще прилича на "никога".

Сега всичко става бързо; всичко освен смъртта, тя идва по-бавно.

Безумието е заразно нещо.

Някои наричат това състояние на космически празен постфактум.

В Швеция да бъдеш скучен е призвание.

Омразата към другите е най-добрият начин да запълниш собствената си празнота.

Когато остареем, нашите странности се правят по-забележими и нашата личност се вписва в няколко характерни черти.

Прекоси юношеството си без инциденти, на пешеходни пътеки и на зелена светлина.

Понякога геният трябва да плати за собствения си гений.

Да аз имам потресаващ живот, не споря, но този живот за мен често са недостъпни простите му радости.

Те си мислеха, че главното преимущество на ергенският живот е лекотата. Сега те бяха почти ергени, но не наблюдаваха никаква лекота.

Семейна двойка - държавно образование с крайно ниски шансове за оцеляване.

- Какво правиш? - Гледам гърбът ти. - Но защо? - Понеже чувствам, че ти имаш задна мисъл.

Пол е гений, това е безспорно. Живо доказателство за това, че има и щастливи гении.

Има хора, които не могат да умрат. Или другояче: има хора, които нямат право да умират.

Тя се върна към този статус, в който пребиваваше до нашето запознанство - стана една от три милиарда жени.

Не мисля, че като станах знаменит се промених: по-скоро другите се промениха. Просто целият свят вкупом разбра, кой съм аз.

Въобще той беше от тези, които са способни да ти продадат автомобил, дори ако ти не умееш да шофираш.

Изоставянето е като война: боите се, че нещо не е достатъчно и започвате да пестите.

Те искрено вярваха, че рутината е въпрос на място, а не на тяло. Каква илюзия.

Кой знае, как да се държим, когато ни целува красива жена без всякакви обяснения.

В щастието идва такъв час, когато вие сте сами сред тълпата.

Невъзможно е да кажеш, дали беше красив или невзрачен: такава външност, като при него е въпрос без отговор.

Но тя още не беше видяла цялата ситуация. В този комедиен театър тя стигна само до гардероба.

Да можеш да забравиш всичко на света, освен своите мании.

Общоизвестна истина: колкото по-късно умреш, толкова по-сам си в деня на погребението си.

Мъртвите не могат да пишат писма на живите, и това може би е за по-добро.

Свободата е девизът на този, който е оцелял.

Нашите книги, нашите спомени е нужно да пазим в себе си.

Най-силно от всичко може да сплоти двама мъже именно любовта към една жена.

Неговото прекрасно настроение стремително се приближава към тази граница, след която започва да лази на другите по нервите.

Струваше му се, че говоренето за една жена означава да се омаловажи нейната красота.

Пътя към жената лежи през косата й.

След любовта, винаги се чувстваш като пъпа на земята.

...ние твърде често разваляме своето щастие именно защото се опитваме да го анализираме.

За първи път тя живееше в неповторимата, всепоглъщаща плътност на живота - в плътността на настоящето.

Смъртта има своите недостатъци, усложнява живота на хората в добро здраве, обременявайки ги с задължителна грижа за тези, които все още не са починали.

Има такива думи - те са като еднопосочен билет.

Нещастието на бившите щастливци винаги радва.

Нужна е твърде много любов, за да можеш уверено да носиш костюмът на съвременният супергерой - този, който спасява потъващото сърце от вулгарността на ежедневието.

В Париж ме очакваше моето минало - най-плашещото от всички варианти на бъдещето.

Преди гротеската винаги отваряйте вратите на живота си.

...човек, който изкарва прехраната си с пот на лице, никога не предизвиква истинска подозрителност.

Когато падаш в бездънна яма, посещаването на погребение е напълно способно да послужи за спасителен пояс.

Има хора, които необяснимо носят в себе си зърната на самоунищожението и е необходимо само време, за да поникнат.

...уверен съм, че жените имат специални антени, способни да засекат присъствието на други жени. Те се улавят една друга в пространството на съперничество, което е невидимо за мъжете.

Артистите се раждат от празнотата.

Понеже литературата според нейната гледна точка беше недостатъчно конкретна, тя реши да учи икономика...

Между тях и празнотата нямаше никаква разлика.

Носталгията е надеждна котва.

Поразително е как едни и същи вещи могат да предизвикват в нас последователно възторг и омраза.

Даже къпейки се в безгранично щастие, може да изпитваш самоубийствени подбуди.

Нима ще се намери на света мъж който е способен да се откаже от всички жени веднага?

Детството в Швеция прилича на старост в Швейцария.

Маркус излезе от кабинета изумен, като слънце по време на затъмнение.

...падението е най-често срещаното в нашите хлъзгави общества.

Тя беше една от онези жени, които предизвикват желание във вас да пиете чай.

Между всяка любовна завръзка и разрив съществува немалка прилика. И при двата случаи двамата седят, не ядът и мълчаливо се гледат един друг.

Така е устроен човекът: даже най-страшното той приема по-леко, отколкото предполага.

Има една особена категория приятелство - родство на души по географски признак.

Там царува дивата природа и просто е невъзможно да се отегчи, понеже само съзерцаването на морето може изцяло да запълни живота.

Аз даже мислих, че за укрепване на съпружеската любов няма нищо по-полезно от нещастна приятелка.

Само в задкулисният живот има действително истина.

Самотата и копнежът подкопават навиците му.

Заобикаляйки другия с внимание, опитвайки се да го развеселим, ние заглушаваме собствения си страх.

Когато нещо дава удоволствие на хората, те го приемат за даденост и рядко търсят причините.

Да издадеш роман, който не е намерил своят читател означава да се сблъскаш лице в лице с всеобщото безразличие.



XX век | XXI век | Франция | романисти | писатели |
Франция романисти | Франция писатели | Франция XX век | Франция XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе