Начало » Мисли » Даян Сетърфийлд

Даян Сетърфийлд

(Diane Setterfield) (1964)
английска писателка

Когато нямате нищо, пусто място, остава само да дадете воля на фантазията. Ти се стараеш някак да запълниш пустотата.

...тайната е невъзможно да се пази у дома, където има деца.

Свикнал със своите ужаси и уродства, неволно забравяш, как те могат да подействат на други хора.

Мълчанието не се явява естествена среда за историята. На историята са нужни думи. Без тях тя замира, заболява и умира, а след това нейните призраци започват да ни преследват, без да ни дават покой.

Добрата приказка винаги взима връх над жалките огризки от истина.

Решения, направени в мрака на нощта, обичайно губят сила при светлината на деня.

Умението да се криеш губи всякакъв смисъл, когато никой не те търси.

Четенето не е безопасно.

Времето минава по-бързо, отколкото имаме време да забележим.

Аз все още вярвам в приказките. Все още забравям всичко на света, когато се потопя в една хубава книга.

Всеки има своя история

Началото никога не се намира там, където разчитаме да го намерим.

Децата са способно на най-неочаквани проявления на жестокостта. Ние просто не искаме да го забележим в тях.

Обикновено хората не обичат да се обвиняват един друг за лъжата.

Животът е компост.

Истината вече е прекалено тежка, за да я допълни с товара на неудовлетвореното любопитство на някой друг.

Тя никога не четеше книги от страх да не намери в тях твърде силни проявления на чувства.

Имената са нужни само за отсъстващите.

Мъжете не търсят в жените ум.

Невъзможно е да разберете частица без разбиране на цялото.

Безполезно е да се съпротивляваме на неизбежното.

Пътя на водата, както и пътищата Господни, са неведоми.

Може би понякога е по-добре да не знаеш цялата истина...

За мен думите "виждам" и "чета" отдава са значили едно и също нещо.

Смъртта е надежден доставчик, който никога не пропуска.

На света има твърде много книги, за да се прочетат всички за един човешки живот, и затова е желателно да се очертае някъде линия, за ограничаване на обхвата на вашето четене предварително.

В приказките третото желание често води до загуба на всичко, което е било придобито в изпълнението на предишните две.

Учтивостта е качество, което самата аз не притежавам и което не ценя в другите.

Всяка стара къща има свои истории и свои призраци.

Аз съм изключителен човек, но все още не дотолкова, че да си спомням момента и обстоятелствата на моето раждане.

Да имаш майка - какво може да бъде по-прекрасно!

Магията на думите без съмнение съществува.

Разбира се, аз обичах книгите много повече, отколкото хората.

Учтивостта е последното убежище на тези, които са се провалили във всички други отношения.

Ясно е, че всеки има майка. Съвсем друго нещо е да не познаваш майка си.

Съвместният физически труд не предполага към излишна деликатност.

След унищожаването на миналото, е време да изградим бъдещето.

... хората често виждат само това, което предварително очакват да видят...

Живота, уви никога не дава стопроцентова гаранция. Трябва да поемаме рискове, да изчисляваме вероятностите.

Времето минава по-бързо за безделниците, отколкото за активните хора.

За всичко в този свят трябва да се плати.

Раждането - това не е истинското начало.

Книги. Книги. И още книги.

Аз не продавам книги (с това се занимава баща ми), аз се грижа за тях.

При историята трябва да има край. В това число и при тази. И при всяка друга. И при вашата също.

Завръщането в дома от работа - ето това е славен момент!

Всяка епоха има свои нрави. И никой не знае какво ще се случи по-късно.

Ако един план не ти се отдаде, опитай друг. Изход винаги ще се намери.

Природата е загадъчна по своята същност.

Нямам навика да се докосвам до хора без особена нужда.

... като правило, една промяна води до други

Всички деца митологизират своята поява на света.

Ще се радвам да остана завинаги в тази стая в компанията на тези книги.

Аз се грижех за книгите, докато другите се грижеха за гробовете на своите близки.

... десет години пребиваване в брака са напълно достатъчни за това, че да притъпи чувствата...

Никога не позволявайте на времето да вземе власт над вас.

Мастилото е кръвта на езика, хартията е плътта му.

Има неща, които не се променят при никакви обстоятелства.

Няма по-впечатляващ спектакъл в света, отколкото спектакълът на смъртта.

... насладата може да бъде в също така в съзвучие с болката.

В осем часът вечерта окръжаващият свят престана да съществува за мен. Беше време за четене.

Както е известно, призраците не се появяват просто така от нищото, без всякаква причина.

Какво означаваше за мен зимата? Само една дума: смърт.

Знаеше, че скоро няма да стане мъж, но вече не беше малко момче.

В този глас, въпреки неговият типично женски тембър, ясно се усещаше мъжка властност и сила.

Тя тежко въздъхна с вид на шахматист, принуден да жертва царицата си за да спаси партията.

Тя беше достатъчно красива, за да оправдае неговите действия, но и достатъчно бедна, за да разбере реакцията на неговите роднини.

Може би не е твърде късно да променим нещо в себе си.

Първо наблюдавай. Само наблюдавайки, ти можеш да разбереш. И само когато разбереш, ти можеш да действаш.

Страстното желание нещо да се сътвори само по себе си свидетелства за наличие на талант.

Не се преструвам, че реалността е еднаква за всички.

От детството си страдах от отсъствие на апетит, а затова пък изпитвах постоянен книжен глад.

След като научиш веднъж истината, ти вече не можеш да се върнеш назад, към незнанието.

Тя въобще нищо не усещаше. Тя беше унищожена.

Не ми харесват неща, които не мога да разбера.

Не е трудно да бъдеш учтив.

Умирайки, хората изчезват.

Слава Богу, младото поколение не е толкова невежо.

Това не е толкова трудно, колкото изглежда; имате нужда само от търпение и практика.

Когато вземеш произведение на нов автор винаги очакваш нещо особено.

Едно нещо са сухите факти, а съвсем друго смелата игра на въображението.

В настъпилото мълчание се усещаше пълнота.

Нашият живот изглежда толкова важен за нас, че ние вярваме, че нашата история започва от момента на раждането ни.

... беше като да гледаш в огледалото и да виждаш себе си завършен - такъв, какъвто наистина би трябвало да бъдеш.

От ранните си години четях лакомо; доколкото си спомням, четенето за мен винаги е било най-голямото удоволствие.

... любезността се явява последното убежище за този, който е претърпял неуспех във всичко останало.

... а нейната сияеща красота в очите и не оставяше място за такива скучни нещата, като проблясъци на разум.

Въображението е здравословно и полезно нещо, без което не биха били направени много открития и изобретения, но трябва да умееш да го обуздаваш и направляваш за сериозни цели.

Човек не може да мисли ясно и да действа далновидно, намиращ се в нехигиенични условия.

Те ми напомняха на гробище за преждевременно умрели от задушаване думи.



XX век | XXI век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе