Начало » Мисли » Брет Ийстън Елис

Брет Ийстън Елис

(Bret Easton Ellis) (1964)
американски писател и актьор

Нещо много бързо се превръща в нищо.

Понякога границите, отделящи външността - видимото - и реалността на невидимото се размиват.

Ако девойката има добър характер - това е подозрително.

Слушайте, а вие знаете ли, че пещерните хора са били по-силни от нас от гледна точка на характер?

Наслаждавам се от изкуството да пребивавам в голямата си част в самота.

Реалността постоянно ми се изплъзва.

Живота не може да се преживее без проблем.

Истината е хаос и с приближаването към истината хаосът нараства.

Красотата на тялото е невъзможна без красотата на душата.

Без нас този свят ще е само купчина боклуци.

Действието обединява. Думите разделят.

Стигнах до това състояние, при което приемаш всичко което ти поднесат.

На света не достига логика. Намирайки се вътре в този хаос, хората са обречени на провал.

Не вярвай на никого, подозирай всички.

Звездите, които ти виждаш в нощното небе, всъщност не съществуват.

Мечтите са чудо.

Работата разваля настроението и характера на хората. Никой всъщност не иска да работи. Работата по принцип е добре да се избягва.

На улиците на Лос Анджелис хората се боят да се слеят с тълпата.

Ах, да, да проклятието на гениите: творчество и деструктивност, разбирам.

В един момент разбираш, че всичко има край.

Но как да му дам да разбере, че аз не мога да се разочаровам от нищо, понеже нищо и не очаквах?

Всъщност, аз утвърждавам, че обществото не може да си позволи да изгуби мен. Аз съм негов актив.

Не, тя е модел. Анорексичка, алкохоличка, неврастеничка. Истинска французойка.

- Миналото не е реалност. Това е преди всичко сън, - казах аз. - Не говори за миналото.

Вярно е: без някои хора животът ще стане по-лесен. Животът на хората изобщо не е свързан. Никой не се пресича с никого. Тази теория е остаряла.

Трудно е да се съжалява някой, на който му е все едно.

Необходимо е да се възпитат младите хора, за да им се внуши гражданско самосъзнание и отхвърляне на грубия материализъм.

Нима злото сме ние? Или нашите постъпки?

Историята загива, но само малцина неясно предполагат, че нещата са лоши.

Никой не иска да бъде себе си, а всеки се държи като пълен идиот.

Така се случва, когато не желаете да се срещнете с миналото си: самото минало идва при вас.

- Искам да се върна. - Къде? - И аз не знам. Просто обратно.

Настъпва момент, когато си нужен на някого.

Сега не е време за наивни.

Струва ми се също, че е важно хората да осъзнаят своите граници.

Ти си такъв идиот, че даже не е смешно.

Винаги има къде да отслабнете.

...по-лесно е да се поддадеш на порива, отколкото да не му се поддадеш.

Можеш да изчезнеш, без да подозираш за това.

В края на краищата, всичко се свежда до едно: да се смириш или да умреш.

Преживяванията са безсмислени, светът стана безчувствен.

Беше много странно, но определено поетично от гледна точка на еротичните образи.

Опитайте се да си представите за какво мечтае слепец.

Той е на двадесет и четири години, и при него има отвратително много пари.

Спрете и се опитайте да си представите един свят, в който всеки е благодарен за нещо на своята съдба.

...скуката е грандиозна до унижение...

Няма нищо по-лошото, от това да бъдеш пиян и да се заблуждаваш.

Никой никога не харесва този, който има нужда от него.

Синовете винаги ще бъдат Дамоклов меч. Бащите са обречени.

Въпросът, беше зададен просто и безвкусно, без да има цел да ме обиди. Просто не ми се доверяваха, и това беше ужасно.

Вписването в този свят се оказа много трудно.

Чувствам постоянна остра болка и не се надявам на по-добър свят за никого. Всъщност, искам да предам болката си на другите. Не искам никой да избяга от нея.

Няма бог. Бог е умрял.

Искали ли сте някога безследно да изчезне от света, в който живеете?

Сперма и кръв - отличен коктейл.

Трябва да имате слонска кожа, за да оцелеете в този град.

Животът е загадка, която всеки решава сам.

Мисля, че всички изгубихме някое чувство.

Аз ще мина покрай него и няма дори да вдигна очи. Аз ще мина покрай него с небрежност, която шокира дори мен.

Дали формалностите тук все още не са забранени със закон?

Опитах се да изглеждам спокоен и замислен, тъй като алтернативата беше една: да се лиша от чувствата си за болка и поражение.

Скъпа, може би някой е употребявал наркотици, но аз не се съмнявам, че това е направено тихо, в съответствие с правилата на благоприличието.

Май се слива през юни, тече през юли, промъква се към август.

Светът е джунгла. Където и да отидеш е едно и също нещо навсякъде.

Плъзгаме се по повърхността на нещата.

Тишина. Ледена, арктическа, абсолютна тишина.

Вибрациите на лудостта се усещаха навсякъде.

...и вълна от адреналин ме обзе и се разля по цялата тъмна стая.

Имаше и проблем с парите - те свършиха.

Когато посвещавате живота си на литературата, вие сами се превръщате в персонаж.

Скръбта ме изтощи.

Порнографията е значително по просто, отколкото реалният секс, и затова е много по-приятна.

Сякаш животът е правописна грешка: ние постоянно го пишем и пренаписваме един друг.

Животът е изпълнен с безкрайни възможности.

Имай мъжеството да погледнеш в лицето на действителността.

Объркването е достигнало такова ниво, че вече не съм способен на възприятие.

Този свят, в същността си е твърде жестоко и лошо място.

...и въпреки че всичко свърши, започна нещо ново.

Ние живеем в свят, в което е невъзможно да бъдем съпричастен към другите, но възможно да сте съпричастни към себе си.

Примитивността винаги утешава.

Хората обичат разкайващите се грешници.

Най-важното е това, което дори не предполагате.

Понякога дори десертът е твърде студен.

По принцип не бива да очакваме твърде много от хората.

Целият живот мирише лошо.

Слабостта е престъпление. Не бъдете престъпник.

Реалността е също халюцинация.

Вселената започва да се разширява. Можете да се отпуснете малко. Когато идеята е ясна, възможностите са наистина безкрайни.

Вашата реакция е безсмислена. Тя е безполезна и непонятна за всеки от присъстващите. Съгласихме се, че на всеки не му пука.

Писателят винаги ще бъде отрязан от реалният живот просто понеже той е писател.

От слънцето водата не можеш да изстискаш.

Стигнахме до етапа, в който няма за какво да разговаряме.

Този свят ме подлудява.

...децата, които умират в люлката, са най-интелигентните, понеже интуитивно усещат, че живот е ужасно нещо и правят своя избор.



XX век | XXI век | САЩ | актьори | писатели |
САЩ актьори | САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | актьори XX век | актьори XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе