Начало » Мисли » Бернхард Шлинк

Бернхард Шлинк

(нем. Bernhard Schlink) (1944)
немски професор по право, писател и преподавател

Любовта към родителите е единствената отговорност, за която не носиш отговорност.

Бягството е не само отдалечаване от нещо, но и приближаване на към нещо друго.

Сериозните, действително важни жизнени решения не са правилни или неправилни, - просто започват друг живот.

Ужасен край е все пак по-добре, отколкото ужас без край.

Ти не значиш толкова много, че да ме разстроиш.

Отрицанието е най-трудно различимият вид предателство.

Неграмотността е духовно несъвършенство.

Ако никой не те разбира, ти и никой не може и не трябва да иска от теб отговор.

Животът ни е многопластов, слоевете му се вписват толкова тясно, че миналото винаги блести през настоящето.

Нищо не може да бъде оправдано, когато някой реши за другите какво е добро или лошо за тях.

...експерименталната литература експериментира преди всичко с читателя...

Ако истината за това, което се казва, е в това, което се прави, тогава разговорите изобщо не са необходими.

Да се занимаваш с история означава да правиш мостове между миналото и настоящето, следейки и двата бряга и да бъдеш активен на всеки от тях.

Между другото, има ли въобще щастливи спомени или има противоречие в това словосъчетание?

... философията не се занимава с деца. Тя ги отстъпва на педагогиката, която не им е от полза. Философията е забравила за децата.

... пробуждането от кошмара не носи задължително облекчение. Понякога, просто се събуждаш, осъзнаваш ужаса на кошмара или факта, че в съня си разкрил ужасна истина.

Има неща с които просто не можеш да се съгласиш и от които е нужно да се откажеш, ако за този отказ, разбира се, не означава да платиш с цената на собственият си живот.

Когато истината се окаже твърде болезнена за нас, когато не можем да се справим с нея, измисляме извинение за себе си и живеем с тази лъжа.

... никой не може да избегне грешки. Никой обаче не е длъжен да повтаря същата грешка.

Неграмотността е подобна на невменяемоста, малоценност и неразумноста.

За миналото трябва да помниш, че то не се повтаря.

Нужно е самият ти да бъдеш щастлив, за да направиш щастливи и другите.

Върни се, когато можеш да се върнеш истински.

Според мен живота се движи напред отсечено, а не постепенно.

Сърцето, изпълнено със страст, осветява всяка постъпка.

Това беше живот, където решителните постъпки означават отстъпление, а победите се оказват тайни поражения.

О, колко добре е да имаш право да си доволен от света и от самият себе си.

Всички съставки на щастието са налице и от това следва извода, че той е щастлив.

Добрата страна на злото се състои в това, че злото може да се постави в служба на доброто.

Любовта не е предмет на чувствата, тя е предмет на волята.

Нима щастието, за да е истинско, трябва да бъде вечно?

Стиховете на Гьоте приличат на малки картини в красиви рамки.

Защо, когато погледнем назад, изведнъж онова, което някога е било красиво, губи силата си, защото тогава е скрило ужасната истина?

Как можете да чувствате вина и срам и едновременно с това да сте уверени в своята правота?

Ако борбата не доведе до победа, тогава жертвите са напразни.

Това, което ние приемаме за реалност, са само текстове, а това, което ние приемаме за текстове, са само интерпретации.

Преди мълчанието ни събираше, а сега ни разделя.

Не можеш да промениш миналото. Отдавна съм се смирил с това. Трудно е да се приеме фактът, че отново и отново не разбирате миналото.

Животът е пълен със забавяния и пропуски.

Децата понякога се не по-малко жестоки, отколкото родителите. Тъй като са уверени в своята правота.

Общителните хора живеят за днешният ден, а самотните със спомени от миналото.

Противоположността на доброто се явява не зло, а благо намерение.

Любовта не зависи от чувствата, а от волята.

Жените винаги изглеждат по-дебели, отколкото в действителност са.

Представете си, че човек умишлено се саморазрушава, а ти можеш да го спасиш, - струва ли си да го спасяваш?

Какво искаш? Цял живот за една нощ?

Убеждението, че доброто е истинско и красиво, а злото е грозно и невярно, изразява заветната мечта за детството.

Полезен урок трябва да се излива не само от своите поражения, но също и от удържаните от теб победи.

И така се случва: вие решавате някои проблеми, а след това други, и тогава се оказва, че това е вашият живот.

Дори най-безразсъдните неща, трябва да се правят с пълна отдаденост. Понякога носят успех.

...не истината ни дава свобода, а свободата ни дава истина.

Погрешно е да се вярва, че човек взема жизненоважни решения само когато е достатъчно възрастен.

Еха, колко сили отнема от човек чуждото неразбиране!

Когато хората говорят за обкръжаващият свят, те обичайно говорят за себе си.

Историите не свършват сами по себе си - тях ги завършват.

Картините съществуват за това, че да спрат времето.

Бъдещето е сляп наследник на наследството от миналото, което оставя своя отпечатък върху нас и с което сме принудени да живеем.

Ако правилната постъпка се прави тайно, то от нея не стават неправилни.

Струва ми се, че целият живот е добър, докато го живееш, без да се разсейваш от мисълта за нещо друго.

Хората обичайно мислят, че психиатрите знаят за душата, за психиката. Но това съвсем не е задължително. Аз все едно работя в банка, а нямам пари.

...защо да отравяш живота на човек с въпроси, който и само може да си зададе, но не иска.

Миналото обикновено тихо избледнява и издишва на фона на настоящето.

Всяка утопия започва с обръщане към друга вяра.

Яростта ми не беше добра. Добрата ярост е насочена срещу другите.

Трябва да приемате с благодарност, това което имате, иначе ти никога няма да направиш своята реалност най-добрата.

Да, те са хора като него, но от това те не стават по-близки.

Сега даже обичайното четене пробужда в мен тъга по друг живот в друг свят.

Трагедия и комедия, успех и лош късмет, любов и омраза, ликуване и скръб - историята е щедра на всичко. Романите не могат да бъдат по-щедри.

Просто не трябва да правиш определени неща. Иначе ще ти е противно да се гледаш в огледалото.

Тайната на света е в смъртоносната умора.

...ако вие разглеждате не в юридически, а в морален аспект, то всички хора ще са виновни за всичко.

За разлика от религията, философията изхожда от равенството на доброто и злото. Доброто без зло е толкова несъвместимо с човешката природа, колкото и злото без доброто.

В края на краищата, колко странно: работиш над себе си и мислиш, че ти се променяш, че се развиваш. А другите гледат и веднага виждат, че ти си същият, както и преди.

Но по-лошо от физическо желание беше чувството за вина.

Понякога мислех, че на нея просто и харесва да изпитва чувство за триумф.

Мен ме беше срам да бъда толкова слаб.

Не се страхувай да побеждаваш и да бъдеш победител.

Но той вече беше болен от собственото си възприятие и ненужната чувствителност.

Тя беше като дете, което е движено от надеждата за възнаграждение и страхът от наказание и по-малко я беше грижа за важността на честният отговор.

Винаги съм считал, че на мен не ми е нужен никой, а ако ми е нужен, то видимо е за щастието, а не за оцеляване - и аз оцелях сам.

Но като баща не мога да понеса мисълта, че не мога да помогна на собствените си деца.

Тогава все още не знаех всичко това, да, може би, и сега не знам толкова много, както мисля.

...ако ние не успеем да усвоим своя урок от историята, то означава, че цялата история е само безсмислено и безцелно кръвопролитие.

Нека светът погине, но законът ще тържествува.

Тъжният феномен е, че понякога трябва да използвате инстинкта на детектива, за да компенсирате собствената си склероза.

Тя седеше като замразена. Така седи, навярно болният.

Правото е основано не на златното правило, а на желязното правило. Причинявай на другите това, което е по силите да понесеш ти самия.

Не исках да започна живота си отново, усещайки привкус на бягство.

Може би, музиката по целия свят затова е толкова различна, понже птиците пеят толкова различно?

...ако искаш нещо, трябва да го искаш с всички сили.

Не трябва да се счита, че ние можем да добием понятие за това, което се явява непонятно, така както не бива да сравняваме това, което не се поддава на сравнение.

Ако при срещата ти с истината ти се покаже мъчителна, виновна е не тя, за това, че тя е истина. И тя винаги те прави свободен.

Някои ситуации не могат да устоят, без да се напиете. Някои хора също.

Душата достига пълна зрялост само в любовта...

При всяка промяна тежестта на незавършеното става все по-осезаема.

За мисленето е нужно време, а за приемането на решения - мъжество.

Просто аз виждам красота там, където другите не я забелязват.

Как можеш да обичаш този, когото не познаваш?

Главата желаеше, а тялото не можеше.

...обвиненията по адрес на Хана се обръщаха към мен самия. Аз я обичаш. Не само я обичах, аз я избрах.

Той беше професор по философия и мислеше че неговия живот ще бъде да мисли и чете, пише и обучава.

За своя живот аз достатъчно често правих това, на която не съм се решавал и не правих това, на което се решавах.

Твоите постъпки не произтичат просто от това, че ти си мислил за това или си решил.

Най-лошото на самата рутина беше осъзнаването, че в нея не се предвиждат никакви промени.

...мъката причинява не човека, а смърта, - ние знаем, че бунтът против нея е безполезен и ни остава само покорно да се смирим.

Този, който в нашето време умира от инфаркт, сам е виновен за това.

Ако ние не знаем на какви лоши постъпки сме способно защо така арогантно съдим за лошите качества на другите хора?

Одисеята е история на движение, фокусирана и безцелна, успешна и безсмислена.

Да умреш твърде рано е не по-малко трагично, отколкото да умреш твърде късно, все едно като да умреш, без да си успял да се родиш.

Знанието е сила, ако знаеш всичко за приятелите си, ти получаваш власт над тях.

Той я отблъсна, макар че я избута като дете, което прави това от желание да го обичат още повече.



XX век | XXI век | Германия | писатели |
Германия писатели | Германия XX век | Германия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе