Начало » Мисли » Ървинг Стоун

Ървинг Стоун

(Irving Stone) (1903-1989)
американски писател

Ако ти се стремиш към творчество, обърни се към живота. Не губи време за подражание.

Изкуството е висше изражение на свободата.

Когато съм сам, аз не съм повече сам отколкото сред хората.

Който обича, той живее, който живее, той работи, а който работи, той не остава без хляб.

Любовта е главното в живота, само в нея човек може да почувства щастието на битието.

Любовта е като кашлицата, нея все едно не можеш да скриеш.

Опитът да разбереш друго човешко същество, достигайки неговите съкровени дълбочини е едно от най-опасните човешки дерзания.

Болката е единственото на света, което няма край.

Да се бориш не за своето дело е все едно да вариш супа в кошница.

Идеите са естествена функция на ума, както диханието чрез белите дробове. Може би, идеите идват от Бог.

По-скучно занятие от съня няма да измислиш.

Той встъпи в есента на своя живот: както и в природата, така и при човек има свой кръг от сезони. Дали есента реколта е по-малко важна от пролетната сеитба на зърно? Едното без другото губи своя смисъл.

- В края на краищата, парите правят човек животно, нали? - Да, също така и отсъствието на пари.

Единственото нещо, което е необходимо, е да бъдеш в състояние да изтърпиш страданието без да се оплакваш, това е голяма наука, урок, който трябва да се научи; това е решение на проблема с живота.

- Бедността погубва човек. - Да, тя погубва слабите. А силните - никога! Ако ви погуби бедността, значи вие сте слаб човек и натам ви е пътя.

Моралът прилича на религия. Това е лекарство, което заслепява хората, така че да не виждат вулгарността на живота.

Религията никога не води човек на верният път. Само низшите духом приемат бедността на този свят заради надеждата за задгробно блаженство.

Понякога човек трябва да бъде глупак в началото, за да стане мъдър в края.

Този, който иска да действа, не се страхува от провал.

Вярвайте в себе си и не се срамувайте.

В живота на всеки човек идва момент, в който той трябва да се отърси, да се отърси от страданието си, като дъждобран, опръскан с кал.

Аз дори не искам да потискам страданието, защото често това е това, което принуждава художника да изрази себе си с най-голяма сила.

Милостта не е кост, изоставен от куче. Милосърдието е костта, която сте споделили с него, защото самите вие сте гладни като куче.

Има радост в самата лудост, но тя е известна само на лудия.

Боже! Колко великолепно умееше този човек да мрази!

Да, ясно е, че няма по-безбожни, безчувствени и суетни хора от свещениците в целия свят.

От такова зло като жена и вятър не можете да се отървете.

Опитът да разберем друго човешко същество, да разберем неговите най-съкровени дълбини, е едно от най-опасната човешка дързост.

Художникът трябва да се научи да изобразява не предметът, а същността на предмета.

Изкуството е битка; в изкуството трябва да жертваш своята кожа.

Животът на всеки човек има своя цел, свой идеал, и трябва търпеливо да се трудиш, за да го достигнеш.

Целта на живописта е да бъде украшение, да се въплъти в сюжета визуално, ясно, за да донесе на хората щастие, - да, да, щастие, дори и да виждат пред себе си тъжните образи на светии, които са били измъчвани.

Твърдите предписания са един вид ковчег, където могат да бъдат притиснати само мъртви тела.

...мъката не ни посещава сама, тя идва заедно с надеждата.

Аз осъждам недостатъците на приятелите си, но нима това означава, че аз не трябва да ги обичам?

Да бъдеш роден в света е главната опасност. След това играта вече е в ход, където всичко е предопределено, картите са раздадени.

Човек е стар или млад в зависимост от това, колко творчески сили са останали в него.

Човек трябва да бъде художник, не защото той може да бъде, а понеже той не може да не бъде.

Колкото по-стар става, толкова по-вярно лицето ти изразява твоята вътрешна същност.

...не бъркайте нежността със слабост. Страхувайте се от истински любезните хора, понеже имат стоманена воля.

Човек, който пише книги, го прави главно заради зараду това да учи другите.

Художникът трябва да гладува поне шестдесет години. Тогава, той ще може да създаде няколко достойни платна.

Всеки вижда истината от комина на собствения си дом.

Този, който знае само своя занаят и нищо друго, може да бъде само повърхностен художник.

Да обичаш - ето това е важно, да обичаш, а не да бъдеш обичан.

Имам фаталната способност да се сприятелявам; но не мога да се похваля със скъпоценната си способност да се отърва от тях.

Страхът пред лицето на смъртната опасност - може ли да се сравни с тръпката на самотен човек, който се осмелява да създаде нещо, което още не се е имало на земята!

Учителят е почти като готвач: когато има жилаво пиле или твърдо телешко месо, тогава и най-прекрасният сос няма да ги направи по-меки.

Лиши ме от изкуството, и в мен няма да остане нищо. Аз ще бъда празен, като гнил орех.

Съгласни ли сте, че трябва да спите с жена, за да я разберете докрай?

- Ти днес ял ли си нещо? - попита го тя. - Само унижения.

За вярващите не а нужни доказателства. За невярващите не са нужни доказателства.

Настоящето изчезва безследно, ако то не е обърнато към бъдещето.

Художникът трябва да бъде егоист. Той е длъжен да внимава за всяка секунда от своето време.

Нито един човек не обича бойното поле до тогава, докато не удържи на него победа.

Мъдрият владетел никога не дава заповеди, ако знае, че няма да му се подчинят.

Аз не възразявам против морала, а протестирам срещу лицемерната скромност.

Не познава Париж, който не го е видял в ранното утро.

Не е ли най-добрият начин да се изчисли времето според това, с какво е изпълнено?

Художникът е човек който е твърде погълнат от това, което виждат очите си, а след това не може да намери в себе си сили за всички останали дела.

Животът на жената е празен, ако в него няма любов.

Хората воюват заради политика. Те воюват заради религия. Те воюват заради инциденти на границата. Човешкият мозък рядко пропуска възможността, позволяваща му да унищожи половината човешки род.

Животът е обърнат към човек с неговата безсмислена, безразлична, безнадеждно празна страна, на която не е написано повече, отколкото на чисто платно.

Няма изход, но има вход.

В крайна сметка, ако нямате възможност да обсъдите това, което четете, четенето е лишено от всякакво удоволствие.

Всеки има право да бъде насаме със себе си. Понякога това е необходим повече от яденето или съня.

Физическата красота е един от най-редките дарове на Господ. И това е един от най-безполезните.

Цялата сила в единствения закон, който казва: трябва да оцелеем.

Французите казват, че "апетитът идва с яденето". Англичаните твърдят, че "мислите идват по време на писането".

Вие трябва смело да преувеличават този ефект, който дават боите, хармонирайки или дисхармонизирайки се една с друга.

Всички гении до някаква степен са идиоти.

За да изобрази живота, човек трябва да разбере не само анатомията, човек трябва да разбере какво чувства човек и какво мисли за света, в който живее.

В същността си природата и истинският художник са винаги в съгласие. Може да отнеме много години борба и усилия, преди природата да се подчини на художника, но в крайна сметка дори и много лоша работа ще стане добра и работата ще оправдае себе си.

Няма художник, който да е бил нормален: този, който е нормален, не може да бъде художник. Нормалните хора не създават произведения на изкуството.

Художниците, които пренебрегват фигурата, го правят понеже чувстват безсилието си.

Омразата едно от най-тъмните проявления на скритата любов, която понякога само обостря чувството за дълг.

Нима за това е даден животът - за да работиш и страдаш, чак до края, до последния дъх?

Ако някога сте обичали, може ли тази любов да умре? Любовта е толкова рядка и те намира толкова трудно...

Няма идеи, няма и произведения на изкуството - тази взаимовръзка в очите на художника е колкото просто, толкова и мъчителна.

Златно правило на скулптора: силата на удара трябва да бъде равна на силата на съпротивление на този камък, който трябва да се отсече.

Този, който завижда на талантът на другия, винаги иска да го унищожи.

Когато се роди човек, с него се ражда и неговата работа.

Любовта е като кашлица, така или иначе не можеш да я скриеш.

Хората не трябва да се придържат един към друг, когато принадлежат един на друг.

Такава е неизбежната съдба на мнозинството от хората - те трябва дълго време да търсят светлината.

Предпочитам да не казвам съвсем нищо, отколкото да се израза слабо.

Тези слънчогледи... те ще лекуват човешките сърца от болка и мъка... те ще дават на хората радост... много векове...

...ето това означава да бъдеш импресионист: да пишеш не така, като пишат всички останали, без да следваш робските правила и канони.

В нищо не можеш да бъдеш твърдо убеден. Можете да намерите само мъжеството и силата да правите това, което мислите, че е правилно.

Писателите и художниците използват различни средства, но изразяват една и съща мисъл.

...противникът, който се бори против вас най-яростно, повече от всички е убеден във вашата правота.

Изкуството и затова е скъпо, понеже то дава на художника възможността да изрази себе си.

Ако към малкото постоянно прибавяш малко, то това малко в края ще стане велико.

Книги - това е последното хранилище на всички неща. Добро и лошо, вярно и невярно, мъдро и невежо.

Най-добрият наставник е природата.

Жената винаги трябва да бъде най-скъпото украшение в дома.

Безсмъртието означава любовта на много безименни хора.

Всеки трябва да се труди толкова, колкото силата му позволява, и да върши работата, която подхожда на сърцето му, а в замяна получава всичко, от което се нуждае.

Всичко на света става възможно - нужно е само да се решиш.

Някои хора, които са попаднали в града и са принудени да живеят там, запазват неувяхващи спомени за селото и дълго време от дните си, копнеят за нивите и обикновените хора.

- Какво да направя за да се сгрея? - Негодувай. Гневът е най-доброто гориво, което познавам. То гори и не изгаря.

Политиката е пътека през блатото; веднъж стъпил на нея, можеш да излезеш само на края на пътя.

Изкуството не се дава даром, то поглъща художника...

Всъщност той беше в покой, но няма по-болезнена смърт за един художник.

Мъдростта нанася смъртоносни рани.

Във всеки от нас има своя азбука, за да твори поезия.

Просто трябва да бъда близо до теб - и тогава, знам, каквото и да правиш, всичко ще се оправи накрая.

Четенето винаги му даваше прекрасна радост, а сега, четейки историите за победите и пораженията на другите, за страданията и радостите на другите, той забравяше за собствената си катастрофа.

Самото мълчание е лъжа, ако с негова правиш от любовта посмешище.

Неведнъж съм слушал, че по природа ти не си религиозен. Това не е вярно; както са казали италианците, твоята религия е изкуството.

Красотата поражда страдание.

Той искаше да покажа, че кафето е такова място, където човек може да извърши самоубийство, да полудее или да извърши престъпление.

...празният стомах е по-добър от пълният, а страдащата душа е по-добра от щастливата!

Този, който не е бил нещастен, няма за какво да пише.

...природата е много по-изкусна в разрушението, отколкото човек в създаването.

Човек си заминава. Само произведенията на изкуството са безсмъртни.

Изкуството има един враг, и неговото име е невежество.

...няма никакви нецензурни картини или нецензурни книги - има само картини и книги, които са лошо замислени и лошо написани.

...сърцето се смекчава само от скръб.

Цялата тя беше в миналото, само в миналото и на нея и беше неприятно, че някой може с такава бодра увереност да погледнете в бъдещето.

Разбирам, че празни протести срещу форми могат да бъдат също толкова глупави, колкото и формите, срещу които те протестират.



XX век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе