Начало » Мисли » Ърнест Томпсън Ситън

Ърнест Томпсън Ситън

(Ernest Thompson Seton) псевдоним Черният Вълк (1860-1946)
американско-канадски художник и писател романист и есеист

Умният човек винаги знае, какво не му е по силите.

Не означава, че човек е глупак, ако не играе в твоите игри!

Само един човек не може да бъде разбран - този, който си държи езикът зад зъбите и си мълчи.

... ако искаш мир и спокойствие, трябва да се сражаваш и бориш.

Който отива, да победи страхът си е най-храбър от храбрите.

Според мен, любовта се състои не в разрушение на това, което обичаш, а в съхранението...

Младост, младост, неугасим източник на щастие, за теб човек е готов да отдаде живота си!

Това не означава, че човек е глупак, ако не играе вашите игри!

Ако искате да хванете звяра - поставете капан или го хванете жив, но не се осакатявайте и не го измъчвайте. Капаните със стоманени нокти трябва да бъдат забранени от закона. Това е жестоко.

В един случай от сто, да се отдадеш на гняв е толкова изгодно! Само как да разпознаем, че това е самият случай?

Само един човек не може да бъде разбран - този, който държи езикът си зад зъбите и мълчи.

Според мен любовта не се състои в унищожаването на това, което обичаш, а в запазването му...

Когато гонят плъхът той бяга надолу, кучето направо, а котката нагоре.

В света на бедността се знае, че нещастието е мътно, а щастието е ивица.

Така трябва да бъде: търсете мир, но воювайте без страх.

Човек може да се оплаче, ако е несправедливо обиден, а безмълвното животно е лишено от тази възможност.

Врана е глупава само през нощта и единствената птица в света която е страшна за враната - това е совата.

Малко по малко разбрах, че враните са много умни, имат собствен език и социален ред, поразително подобни на човешкия.

Какво право има човек да подлага живо същество на толкова продължителни мъки, само защото не говори на неговият език?

Любовта идва при някои постепенно, преодолявайки съмненията и дългите изпитания, други на пръв поглед осъзнават, че са срещнали съдбата си - единствената.

Когато помагате на някого, вие неволно ще прониквате с любов в това създание.

Всяко животно има усещане за посока. То е много слаб при хората и много силно при конете. При котките той е могъщо.

Всяко животно знае, кога е право и кога не е право.

Любовта към родината беше неговият главен двигател.

Любовта към родината никога не заблуждава: единственият бряг за нея беше този, който е най-близо до домът.



XIX век | XX век | САЩ | Канада | художници | есеисти | романисти | писатели |
САЩ художници | САЩ есеисти | САЩ романисти | САЩ писатели | Канада художници | Канада есеисти | Канада романисти | Канада писатели | САЩ XIX век | САЩ XX век | Канада XIX век | Канада XX век | художници XIX век | художници XX век | есеисти XIX век | есеисти XX век | романисти XIX век | романисти XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Кин-Войло
«Малко по малко разбрах, че враните са много умни, имат собствен език и социален ред, поразително по
Коментар #1 от: 16-12-2021, 13:26:51
Това наистина е така — знам го от собствения си личен опит. Веднъж попаднах в едно индианско градче в сърцето на Канадските Дъждовни Гори. Имаше и известен брой люде — канадци с европейски произход (предимно стари немски заселници), но основно това бяха индианците на Британска Колумбия. На въпроса ми с какво се занимават местните индианци, един потомствен германец ми обясни, че те — буквално всички — работят по разни природозащитни програми на местните университети. Опитомявали диви животни и птици и наблюдавали контролни групи от опитомени и неопитомени представители на местната фауна, за да регистрират различията в поведението на едните и другите.

И тогава една сутрин пред очите ми се разигра една комична сцена. Бях си купил някаква закуска и излязох да си я изям на терасата на заведението. В тоя миг пред очите ми се наредиха в кръг десетина врани, а отстрани застана техния „старши“. И всички започнаха да ме гледат как ям. Разбрах, че искат да ги почерпя и аз започнах да късам малки парченца и да им хвърлям примамката точно в центъра на образувания от тях кръг.

Очаквах, че ще се спуснат като диви хали да се избутват една друга, за да докопат плячката. Нямаше такова нещо — парчето остана да лежи кротко пред тях, а всички врани отправиха погледа си към „старшия“. Той посочи с клюн към първата врана и тя се отправи към почерпката с пъргава крачка. Бях зашеметен. Хвърлих ново парче от закуската и ритуалът се повтори — враните обърнаха глави към „диригента“ си и той посочи втората от тях. И така нататък: това продължи докато и последната врана получи своя дял.

Очаквах, че отново ще се изреждат за нови почерпки, но „старшият“ трепна по особен начин с криле и те без да издават звук изчезнаха — станаха за миг невидими сред клонките на околните шубраци. Остана само „вождът“ им, който се приближи и ме загледа сериозно в очите. Откъснах и на него едно парче, а той го клъвна и също така се покри.

Тогава дочух до себе си смях, едва доловим като шепот. Беше някакъв възрастен индианец. Според романтичните ми представи това трябваше да е някой от шаманите на племето, макар че ако там имаше „шамани“, то всички те трябваше да са научни сътрудници по изследователските програми на местния университет. Запитах го: това опитомени врани ли са? Отговорът му беше, че тези са дивите и затова са толкова дисциплинирани. Опитомените врани в крайна сметка се оказват развратени от „цивилизацията на белия човек“ (това бе казано с тънка ирония), поради което тяхното „културно поведение“ се оказва много типичната за белите хора НАДПРЕВАРА — това, което се счита за основна добродетел на обществото на белите хора. Competition…
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе