Начало » Мисли » Аяцуджи Юкито

Аяцуджи Юкито

псевдоним на Наоюки Учида (1960)
японски писател

Настъпи обезпокоителна тишина. Тримата седяха отделно един от друг на десетоъгълна маса и дори не се опитаха да скрият колко силно е взаимното им недоверие.

Под "интелект" имам предвид връзката с играта. Това не означава, че някой е умен, а някой е глупав. Няма хора по света, които да са напълно луди. По същия начин няма да намерите човек, който не е запознат с игрите. Говоря за това дали човек е психологически готов да играе интелектуални игри.

Не е тайна, но как да покажем трика, как да дезориентираме зрителя.

Освен искането на Леру за истории за списанието, нищо друго не притесняваше гостуващите островитяни. Те не бяха от хората, които се разхождаха в тълпата и водеха заедно хороводни танци, така че всеки прекарваше свободното си време, както той иска.

- В книги, каквото и да напишат - и петима души, и десет ще бъдат изпратени на другия свят. Вече сме свикнали. И тук всичко беше истински и, може да се каже, много близо... Бях просто шокиран, когато разбрах за това в новините по телевизията.

Смъртта им не трябва да е лесна. Разбира се, би било възможно например да се взривят всички тях наведнъж без особени затруднения. Методът е прост и надежден. Но той не може да избере този път.

Подготовката беше към своя край. Скоро те - неговата грешна плячка - ще се окажат в капана, който той е подготвил. Капан, който представлява форма с десет равни страни и десет вътрешни ъгъла.

Колко е страшно дълго време да държиш в себе си такова ужасно чувство, като желанието да убиеш човек...

Дори нормалните емоции, ако се натрупват дълго време в душата на гений като Сейджи, могат да се развият в дива лудост.

Очакванията не винаги са оправдани.

В крайна сметка аз съм всичко, което имам.

Можете да бъдете навсякъде, но все пак не сте сами. Те могат да те хванат.

Не бива да бъдете прекалено сериозни и няма да отнеме много време да полудеете.

Можете, разбира се, да си представите себе си като бог, това изобщо не е трудно, обаче, каквото и да се каже, човек е просто човек и без значение какви таланти притежава, той не е в състояние да постигне това.

За мен детективът е интелектуално забавление. Вълнуваща логическа игра. Читател срещу шут или читател срещу автор. Игра, нищо повече, нищо по-малко.

...няма нужда да се включвате в чужди дела, особено когато става въпрос за човешки чувства.

Искате да кажете, че най-модерната тема на класическа детективска история е "къща в планината в снежна буря"?

Известни детективи от миналото, които разчитаха единствено на сивото мозъчно вещество, нямаше да намерят място за работа. Това е факт. Ако господин Холмс се появи сега в един от големите градове, щеше да му се присмеят.

Детективите се изграждат въз основа на специални правила и ако ги възприемаме като отделен свят, създаден за интелектуална игра, тогава трябва да призная, че времето, в което живеем, е изключително труден период за тази конструкция.

Няма хора по света, които да са напълно луди. По същия начин няма да намерите човек, който не е запознат с игрите. Говоря за това дали човек е психологически готов да играе интелектуални игри.

Знам: колкото и да се оправдавам, само човек извън себе си е способен на това, което ще направя.

...човек е човек и никога няма да бъде бог.

Най-задълбоченият, изработен до последни подробности план може някога, някъде, по някакъв начин да не работи. Светът около нас е толкова препълнен с инциденти, а човешките души са толкова нетрайни, че дори и най-сложният план не може да вземе това предвид.

"Молитвата", ако се повтаря достатъчно дълго, се превръща в проста "надежда"...

- Не мисля, че смъртта е добра. Хората постоянно говорят за "лека смърт", но не е така. Там е самотно и тъмно. Толкова самотен и тъмен като никъде другаде по света. - Самотен и тъмен... - Да. Но животът е същият, нали? - Може и така.

Смъртта не е приятелска. Тъмно е, черно, когато го погледнете. Съвсем си сам. Но не е по-различно, когато си жив, нали? Без значение колко връзки изглежда имаме, ние сме сами.

Благодаря ти, бабо - не можех да не изразя дълбоката си благодарност в сърцето си.



XX век | XXI век | Япония | писатели |
Япония писатели | Япония XX век | Япония XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе