Начало » Мисли » Антони Казас Рос

Антони Казас Рос

(фр. Antoni Casas Ros) (1972)
френски писател

Не можем да мразим или да омаловажаваме това, което сме гледали достатъчно дълго. Днес цялото политическо насилие и позор се причинява от това, че никой не гледа никого.

Любовта вероятно е най-сериозната от всички илюзии, болест, която ни сграбчва отвътре, но не можем да се лишим от нея. Докато вървях, се чудех дали има заместител на човешката любов. Дали човек може да усети същата радост, разгръщайки се напълно в обичта към литературата, музиката или поезията? Дали човек може да пламти в същия огън? Можеше ли да не е във вечно очакване? Представях си как единствено сътворението може да носи такава радост.

Облякох си светли дрехи, за да прикрия по-сполучливо черната си душа.

Жените не са като мъжете, те могат да обичат всяка форма. По-малко са склонни към отвращение. Привличането за тях започва от вътрешното и когато същността на един мъж ги трогне, формата става вторична и дори, така е при мен, формата ти може да бъде израз на твоята вътрешна красота. За мъжете е по-тежко,. Те все боят. Красотата толкова ги успокоява, че липсата на вътрешна същност не ги отблъсква.

Всеки ден работех по петнайсет часа, но често и до по-късно, защото страстта не пресмята. Ден след ден се научавах все по-добре да разбирам този странен подвид на Хомо сапиенс, който са писателите. Следобед тонът се повишаваше и присъствах на вълнуващи разговори. Възхищавах се на разюздания им егоизъм, на надменността им, на арогантността им, на желанието им да блеснат дори в очите на Лусия.

Обучението по литература ми се струва най-добрият начин да хвърлиш страстта си през прозореца.

Между нас съществуваше онова неуловимо съглашение, което не се нуждаеше от думи, като при музикантите, които дълго са свирили заедно.

Вътрешното й безмълвие се четеше като стих.

Отвори очи, обърна поглед към мен и дясната му ръка погали дясната ми гръд. Имаше нещо детско в погледа му. Едно изражение, което никога не бях виждала у него. Сигурно му се струваше, че сънува, а пък можеше да докосне реалността по кожата ми и по златистата влага в очите ми. Доста дълго мълча и ме притиска силно, силно. Струваше ми се, че се опитва да отпечата тялото ми върху своето, за да запази белег от него.

Има някакво съзвучие между белотата на кожата й, изяществото на походката й и сребристата утринна светлина. Тя се промъква като котка и черните й коси оставят следа във влажния въздух.

Да вървя или да плувам векове наред, без да страдам от липсата на любов, без да се боя, че ще бъда изоставена, така си представях старостта. Живот, изпълнен като узрял плод. Бях срещала хора, които излъчваха такава сила. Виждах го в погледите им.



XX век | XXI век | Франция | писатели |
Франция писатели | Франция XX век | Франция XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе