Начало » Мисли » Антон Павлович Чехов
Антон Павлович Чехов
(рус. Антон Павлович Чехов) (1860-1904)
руски писател и драматург
В човек всичко трябва да е прекрасно: и лицето, и дрехата, и душата, и мисълта.
Ако в първо действие на стената е окачена пушка, то в последното действие тя непременно ще гръмне.
Никога не обичаш така близките си, както когато има опасност да ги загубиш.
Науката е най-важното, най-прекрасното и нужното в живота на човек, тя винаги е била и ще бъде висше проявление на любовта - тогава когато, един човек побеждава природа и себе си.
Университетът развива всички способности, в това число и глупостта.
Всичко знаят и разбират само глупаците и шарлатаните.
Изкуството ти дава крила и с тях отлиташ надалеч-надалеч.
Дори да те боли е приятно, когато знаеш, че има хора, които чакат твоето оздравяване като празник.
Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш в това, което се говори и пише, а сам наблюдавай и вниквай.
...Равнодушието е паралич на душата, преждевременна смърт.
Смисълът на живота е само в едно – в борбата.
Верността е качество, което хората са изгубили, но са го съхранили кучетата.
Талантът е преди всичко труд.
Честните не лъжат, когато не е нужно.
По-добре да бъдеш жертва, отколкото палач.
Казват че в края на краищата истината ще възтържествува, но това не е истина.
Незаписаната мисъл е изгубена мисъл.
Трябва да можете да говорите накратко за дългите неща.
Грубостта е естествена реакция на болката.
Краткостта е сестра на таланта.
Звездите са угаснали отдавна, но все още блестят за тълпата.
Колкото по-културен, толкова по-нещастен.
Щастлив е този, който не забелязва, лято ли е или зима.
Колко приятно е да лежиш неподвижно на дивана и да съзнаваш, че си единствения в стаята! Истинското щастие е невъзможно без самота.
Има хора, които говорят само умни и добри думи, но чувстваш, че те са глупави хора.
Книгите са ноти, а разговорите са пеене.
Страданият водят човек към съвършенство.
Ако знам, че съм психично болен, то мога ли да вярвам в себе си?
Без значение колко обширен е умът, не можете да поставите всичко там.
Университетът развива всички способности, в това число глупоста.
Ако се страхуваш от самотата, то не се жени.
Парите, както водката, правят от човека чудак.
Обикновеният човек очаква добро или зло отвън, а мислещият човек от себе си.
Руският човек обича да си спомня, но не обича да живее...
Трудно е да разбереш човешката душа, но своята собствена е още по-трудно.
В своя живот аз никога не съм вярвал нито на доктори, нито на адвокати, нито на жени.
Колко е мил той, когато е трезв!
Кажи ми, какво четеш, и аз ще ти кажа, какъв си ти.
Хората са скучни.
Спасението трябва да го търсим в самите себе си.
... наказанието много често нанася повече зло, от самото престъпление.
Не става дума за пари. И беднякът може да бъде щастлив.
Убежденията сами по себе си са мъртва буква... Нужно е да се правят дела.
Има минути, за които можеш да отдадеш месеци и години!
Който няма истински живот, той живее в миражи.
Вие трябва да бъдете толкова смели, колкото вашите желания. Не изоставайте от тях.
Единственият ми проблем е в това, че за двадесет години в целия град намерих само един умен човек, да и той е ненормален!
Ако искаш да имаш малко време не прави нищо.
Гладното куче вярва само в месото.
При хората, които живеят самотно, винаги на душата им има нещо, за което охотно разказват.
Жените без мъжко общество бледнеят, а мъжете без женско оглупяват.
Издевателството над чужди страдания не трябва да бъде прощавано.
Трябва само да започнеш да правиш нещо, за да разбереш, колко малко са честните и порядъчни хора.
Само тогава човек ще стане по-добър, когато вие му покажете, какъв е в действителност...
Смъртта е страшна, но още по-страшно е да осъзнаваш, че ще живееш вечно и никога няма да умреш.
Това е истината. Трябва да говориш направо, животът при нас е глупав...
Медицината ни учи, че ергените обикновено умират луди, омъжените умират, без да успеят да полудеят.
Даже в човешкото щастие има нещо тъжно.
Кажи ми какво искаш и ще ти кажа какъв си.
Всяко безобразие има свое приличие!
Всеки грешник трябва да знае, в какво е грешен.
Могат ли хората да живеят на Луната, ако тя съществува само през нощта, а през деня изчезва?
Не можете да поискате мръсотията да не е мръсотия.
Никога не говорете с жените за своите добродетели. Нека те сами да разберат.
Жената е най-ужасната, най-придирчивата цензура.
Изгубих всичко. Тя не ме обича, не мога повече да пиша ... всички надежди бяха изгубени.
Призивът на всеки човек в духовната дейност е постоянното търсене на истината и смисъла на живота.
Само в беда хората могат да разберат колко трудно е да бъдеш господар на чувствата и мислите си.
Когато нямат какво повече да кажат, те казват: младост, младост...
Смъртта е нормален законен край на всеки.
Майчицата природа има книга, която трябва да четеш и видиш.
Ах, свобода, свобода! Даже намек, даже най-слабата надежда дава на душата крила...
Но тайната и живата кръв в организма са несъвместими; не можеш безнаказано да знаеш това, което не знае останалото човечество.
Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.
Всеки има свои странности.
Цялата Русия е наша градина. Земя велика и прекрасна. На нея има толкова много чудесни места.
Критиците приличат на слепи, които пречат на конете да орат земята.
Ако искаш да бъдеш здрав и нормален, върви в стадо.
Аз вярвам, че нищо не става безследно и че всяка наша малка крачка има значение за настоящият и бъдещият живот.
Сами значете, че несигурността на ситуацията допринася значително за апатичното състояние на хората.
Деспотите винаги са били илюзионисти.
Ако не бяха книгите, то изглежда, че аз по цели дни бих плакал от скука.
Той винаги говори за сериозното, но никога не говори сериозно.
Убийците не понасят кръвта на своите жертви.
Трудът е най-доброто, най-радикалното лекарство.
Животът е миг. Не можеш да го преживееш първо на чернова, а след това да го препишеш на белова.
Няма нищо по-страшно, оскърбително от мрачната вулгарност.
Искам да се женя по причини, известно само на мен и на моите кредитори.
Любовта и ревноста правят чове несправедлив, безсърдечен, мизантроп...
Ние не виждаме и не чуваме тези, които страдат, и това, което е страшно в живота, става някъде зад кулисите.
Телесните наказания като цяло са вредни, но в някои случаи те са полезни и незаменими.
Повечето от нас са хиксове. Никой не знае, кои сме, какво сме, от къде сме...
Излишни хора, излишни думи, необходимоста да отговарям на глупави въпроси - всичко това, докторе, ме умори до болест.
По възпитание аз съм префърцунен, по наклонности - кабинетен човек.
Ако най-талантливите хора в целия град са толкова бездарни, то какъв би трябвало да бъде този град.
Милиони хора вярват в безсмъртието.
Младите пияници знаят, как да прекарват дългите антракти.
Аз съществувам в твоето въображение, а твоето въображение е част от природата, значи, аз съществувам и в природата.
Образованието е необходимо, но за народа то е преждевременно.
Жените не прощават неуспеха.
Няма връщане назад, пътеката е обрасла.
Колко противни са ни хора, в които ние виждаме дори намек за своето нечисто минало!
Човек пише, не мислейки за някакви форми, а пише понеже това свободно извира от неговата душа.
Животът на село има своите неудобства.
XIX век | XX век | Русия | писатели | драматурзи |
Русия писатели | Русия драматурзи | Русия XIX век | Русия XX век | писатели XIX век | писатели XX век | драматурзи XIX век | драматурзи XX век
Коментар #4 от: 13-03-2013, 16:10:55
Коментар #3 от: 06-07-2012, 11:18:20
Коментар #2 от: 19-11-2011, 01:31:34
Коментар #1 от: 09-04-2009, 10:58:13
Коментар #5 от: 28-05-2013, 11:46:35