Начало » Мисли » Антоан дьо Сент Екзюпери

Антоан дьо Сент Екзюпери

(фр. Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry) (1900-1944)
френски летец и писател

Истински красивото е невидимо за очите.

Истината - не това, което е доказуемо, истината - това е простота.

Истината не лежи на повърхността.

Човек познава себе си в борбата с препятствията.

Със смъртта на всеки човек умира непознат свят.

Да обичаш - това не означава да се гледате един в друг. Да обичаш означава да гледате двамата в една посока.

Думите толкова пречат да се разберем един с друг.

Да бъдеш човек - това значи и да чувстваш, че ти отговаряш за всичко.

Всеки човек има своите звезди.

В уреченият час живота се разпада, както шушулката на зърната.

Когато ние осмислим своята роля в света, било и най-скромната и незначителната, тогава ние ще бъдем щастливи.

Съвършенството не се достига тогава, когато няма какво да прибавиш, а тогава когато няма какво да извадиш.

Стари приятели не се създават бързо.

Това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.

В светът има твърде много хора, които никой не може да пробуди.

Най-големият лукс в света - това е красотата на човешкото общуване.

Войната - не е приключение. Войната е болест. Като тиф.

Уважавам даже това, което не разбирам.

Жестоко е да видиш рай и да го загубиш.

Има само един проблем - един единствен на света - да върнеш на хората духовното съдържание, духовните грижи...

Не проверявайте приятели и любими. Те все пак няма да издържат изпитанията.

Няма обстоятелства, способни да ни пробудят към неизвестното, за които ние преди нищо не сме подозирали.

Не можеш да кажеш, че водата е необходима за живота: тя е и самият живот.

Никога не губи търпение - това е последният ключ, отключваш вратите.

На този свят мен ме огорчава само едно - това, че е нужно да станеш възрастен.

Животът създава ред, но редът не създава живот.

Трябва много да преживееш, за да станеш човек.

Въпреки че човешкият живот няма цена, ние винаги постъпваме така, сякаш съществува нещо още по-ценно.

Любовта е преди всичко упражнение в молитва, а молитвата - упражнение в мълчание.

Съвършенството е добродетел на мъртвите.

Човекът е преди всичко творец. А братство може да се нарече само общност от хора, които се трудят заедно.

Човек се движи преди всичко от подбуди, които не могат да се видят с очи. Човек го води духът.

Уважението към човек е условие, без което не може да има движение напред.

Основа на всяка култура преди всичко е в самият човек.

Лесно е да се намерят приятели, които са готови да ни помогнат. Трудно е да печелите приятели, които искат нашата помощ.

На света няма нищо по-крехко от надеждата.

Неуспехите закаляват силните.

Казвам на себе си: един човек забелязва в света само това, което вече носи вътре в себе си.

Много лесно е да видиш това, което искаш да видиш.

Нямате представа за поражението, ако мислите, че то води до отчаяние.

Победата налага на победените клеймо на вина.

Можете да действате с ентусиазъм само когато действията имат очевиден смисъл.

Само победата обединява. Поражението не само разделя хората, но и води човек до разпад на самият себе си.

Човек никога не остарява.

Само в този миг, когато жертваш тялото си, с изумление забелязваш, колко малко значи за теб.

Преди да получиш, трябва да дадеш, и преди да се заселиш в дом, трябва да го построиш.

Никое словесно обяснение никога няма да замени съзерцанието.

Живота се проявява не в състояния, а в действия.

Пасивността е скрита форма на отчаяние.

Разума придобива ценност само тогава, когато служи на любовта.

Каторга е та, където ударите на кирките са лишени от смисъл, където трудът не съединява човек с човека.

Когато ни грози опасност, отново се чувстваш човек.

Само непознатото плаши. Но когато човек вече е изправен лице в лице с него, той престава да бъде непознато.

Странен народ са възрастните.

И при хората не достига въображение. Те само повтарят това, което им кажеш...

Твоята роза е толкова скъпа за теб, понеже ти си и отдал цялата си душа.

Да, да, аз те обичам. Моята вина е в това, че ти не го знаеш.

Кралят нищо не владее. Той само царства.

Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.

Кралете гледат на целия свят много опростено: за тях всички хора са поданици.

Тишината е единственият простор, където духът разтваря крилата си.

Шоковият ефект често води до успех.

Твърдост и послушание - две страни на един медал.

Освободи човека, и ще поиска да твори.

Вие никога няма да победите, понеже търсите съвършенство. Съвършенството е добро само за музеи.

Успехът се ражда от множество неуспешни усилия.

Лесното и достъпното е безплодно, понеже то е лесно и достъпно.

Красотата не е цел, тя е възнаграждение.

Отново и отново ми доказаха: логиката убива живота. И сама по себе си тя е празна...

Основание за любовта е любов.

Раздялата ще те научи да обичаш истински.

Чувство на безнадеждност - ето знак за настъпващи промени.

Любовта е труд на сърцето.

Ако обичаш без надежда за взаимност, мълчи за своята любов. В тишината тя става плодородна.

Това е особеността на човешкия ум. Странно е да вярва, че морето е създадено за кораба.

Вие сте красиви, но празни... Заради вас не искам да умирам.

Безпокойството е, когато желаете нещо, но не знаете какво...

Само децата знаят какво търсят.

Можеш да разбереш само неща, които да опитомиш.

Истинската любов започва там, където не очакваш нищо в замяна.

Решил си да тръгнеш - тогава тръгвай!

Истина е не това, което е доказуемо, истината е простота.

Неуспехът е едно, успехът друго. Плодотворно е само сътрудничеството.

Не смесвай любовта с жажда да завладееш, която носи само мъчения. Въпреки общоприетото мнение, любовта не причинява мъка. Мъчи само инстинкта за собственост.

Ако ходите все направо и направо, далеко няма да стигнете...

Горделивите хора винаги мислят, че всички им се възхищават.

Изкуството да разсъждаваш е изкуството да лъжеш самият себе си.

Всички пътища водят към хора.

Откъде съм родом? Аз съм родом от моето детство.

Моето цвете напои с благоухание цялата ми планета, а аз не умеех да му се радвам.

Пътешестват не в пространството, пътешестват вътре в себе си.

Омразата винаги е неудовлетвореност.

Истински пълководец е този, който поема на себе си цялата отговорност.

Това е истински полезно, понеже е красиво.

И враговете ти помагат, понеже на света няма врагове. Враговете обозначават твоите граници, формират те, уплътняват те.

Възниква страх, когато изгубиш увереност в това, че ти си ти.

Истината за човека е това, което го прави човек.

Приятел е този, който не съди.

Не получавайки, а давайки, придобиваш благородство.

Ограниченията винаги говорят за същността и аз обичам това, което знае как да се съпротивлява.

Работейки само заради материалните блага, самите ние си строим затвора.

Твърде ранната смърт е равносилна на грабеж: за да осъществиш жизненото си призвание, трябва дълго да живееш.

Възрастните много обичат цифрите.

Човешката издръжливост има граници.

Да познаеш инструментите на злото и да не се бориш с него е престъпление.

Хората обичат едно и също, но всеки по своему.

Ред заради реда е обезобразяване на живота.

Основното достойнство на умният човек се състои в умението разбереш езика на другите хора и да говориш с тях на техният език.

Хубаво е да се възхищаваш на залеза, когато душата е тъжна...

Цветята са слаби. И простодушни.

Хората винаги са недоволни там, където живеят.

А аз съм сериозен човек и нямам време да мечтая.

Това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.

Властта преди всичко трябва да бъде разумна.

Трябва да съдиш не по думите, а по делата.

Под натиска на тънки лиани се рушат гигантски храмове.

Смисъла на вещите, а не самите вещи - ето какво е значимо за човек.

Всеки носи отговорност за всеки.

Ти не можеш да предвидиш бъдещето, ти можеш да му позволиш да бъде.



XIX век | XX век | Франция | писатели |
Франция писатели | Франция XIX век | Франция XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
Използуването на думите
Коментар #7 от: 29-06-2013, 21:10:52
Думите наистина пречат да се разберем един с друг - може би защото първоначалното предназначение на речта е: посредством нея да се лъже.

Човешките личности са замислени да бъдат създания, които обменят помежду си ИСТИНАТА по телепатия. С времето, обаче, телепатичните ни способности са закърняли, защото все по-рядко и по-рядко взело да ни се случва да си спомняме за ИСТИНАТА. Затова пък сме станали виртуози в използуването на думите (особено пред съда или чрез медиите).

Човечеството ще се върне обратно в своя "Златен век" едва тогава, когато светът стане отново безмъвен (като на океанското дъно), а всяка мисъл започне да достига до нашите ближни с посредничеството на необяснимите засега вибрации на телепатичния обмен.
Kin Voilo-y-Cabala Vovan
Използуването на думите
Коментар #6 от: 29-06-2013, 19:10:31
Думите наистина пречат да се разберем един с друг - може би защото първоначалното предназначение на речта е: посредством нея да се лъже.

Човешките личности са замислени да бъдат създания, които обменят помежду си ИСТИНАТА по телепатия. С времето, обаче, телепатичните ни способности са закърняли, защото все по-рядко и по-рядко взело да ни се случва да си спомняме за ИСТИНАТА. Затова пък сме станали виртуози в използуването на думите (особено пред съда или чрез медиите).

Човечеството ще се върне обратно в своя "Златен век" едва тогава, когато светът стане отново безмъвен (като на океанското дъно), а всяка мисъл започне да достига до нашите ближни с посредничеството на необяснимите засега вибрации на телепатичния обмен.
Antoine de Saint-Exupery
Из "Цитаделата"
Коментар #5 от: 11-05-2013, 03:40:09
Къде започва робството, къде свършва; къде започва универсалното, къде свършва? И правата на човека къде започват? Защото аз познавам правата на храма, който е смисъл на камъните, правата на империята, която е смисъл на хората, и правата на поемата, която е смисъл на думите. Ала не признавам правата на камъните срещу храма, нито правата на думите срещу поемата, нито правата на хората срещу империята.

Не става дума за истински егоизъм, а за осакатяване. И оня, който си отива съвсем сам, повтаряйки: „Аз, аз, аз...“, сякаш отсъствува от царството. Същото е с камъка извън храма, сухата дума извън поемата или някое късче плът, което не е част от едно тяло.

(превод: Кин Войло)
Баст
Re:
Коментар #4 от: 13-03-2013, 16:26:16
"Онова ,което гоните умира у вас самите."
Надпис над древен храм в Перу-"Нощен полет"
"Всеки,който се бори с единствената надежда за материални блага наистина не добива нищо,за което си струва да се живее."
"Има действително бездейни хора,но бездействието често е проста форма на безнадежността."
"Бягството никога никъде не е водило."
анахата
Книга за цял живот
Коментар #3 от: 19-07-2009, 10:54:49
"Малкият принц" е книгата, която ме научи да приемам несъвършенствата на света и болката. Помогна ми да повярвам в себе си, да черпя сили и да зная, че един ден мечтата става реалност.
Vassil
Re: Антоан дьо Сент Екзюпери
Коментар #2 от: 16-07-2009, 22:20:43
Всеки от тези хора е оставил по нещо. Един е бил повече в облаците друг е бил повече на земята. Колкото повече гледни точки толкова по-добре. Ако можем и ние нещо да "прихванем" покрай това вече е съвсем... И да използвам случая да ви подсетя да прочетете отново "Малкият принц" - който не го е правил скоро. Тази и още няколко книги са примери давани постоянно и това не е случайно...
END_end
Re: Антоан дьо Сент Екзюпери
Коментар #1 от: 16-07-2009, 11:59:24
Най-истинските мисли- истини без кавички! Истината е готина, истината е красота.. Най-готините мисли е имал този човек... Мисли на ангел! Айнщайн е такъв, но Екзюпери е и чиста емоция, защото физикът е виждал повече проблемите на материята, а летецът е виждал Простора!
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе