Начало » Мисли » Анни Пруу
Анни Пруу
(Annie Proulx) (1935)
американска писателка
... често се ядосваме на това, от което се страхуваме.
Навярно, казват истината, че страданието не обича самота. Даже умираш по-лесно, когато около теб умират други.
Нищо не е приключило, нищо не е започнало, нищо не е решено.
Ако не можете да се справите с нещо, тогава трябва да се смирите с това.
На нас никога не ни достига време.
Когато нямаш нищо, няма какво да губиш.
Когато ние приемаме, че нямаме избор, то някак се справяме, даже с най-тежките изпитания.
Имаш шанс да започнеш отначало. На ново място, с нови хора и нови перспективи. От чиста страница. Виждаш ли, когато започнеш отново живота си, можеш да станеш някой.
Когато човек остарее, той чувства, че мястото, от който е започнал неговият живот, го дърпа все по-силно и силно.
Истинските приятели се срещат по-рядко от белите мухи...
Децата трябва да са наоколо през цялото време. Това удължава младостта на човека.
Вие не можете да живеете, постоянно притеснявайки се за това дали имате достатъчно пари и откъде да ги спечелите.
Много култури се опитаха да се установят тук, но след това изчезнаха без следа. Само земята и небето са важни. Тук разбирате, че Бог не ви дължи нищо.
...ако не знаят какво е смъртта, как могат да разберат какво е животът? В крайна сметка, всичко има своето време, има природа и творение...
Може би ви се струва, че наличието на вода е предпоставка за закупуване на лодка. Но не, за лодката са нужни пари. И водата абсолютно не е задължителна.
Дългата линия на хоризонта и неспокойното, движещо се море бяха като врати, които ту се отварят, ту се затварят отново.
Знаеш ли, понякога ми липсваш толкова много, че няма никакви сили.
Имаше разлика между това, което той знаеше и онова, което се опитваше да повярва, но това не можеше да бъде поправено и тъй като нищо не можеше да се направи, той трябваше да издържи.
...ако нещата дори не вървят зле понякога, как знаем, че вървят добре?
Миналият живот беше твърде малък за тях и вече не им подхождаше.
...което по-рано се смяташе за веселие и развлечение, сега се нарича вандализъм и оскърбление.
Тя отново беше до него, като обсебваща песен, като няколко редове от детско стихотворение, което упорито не искаше да напусне паметта му. Тази болка не искаше да си отиде.
...не е важен самият подарък, а ръцете протегнати напред, самият факт на даване, вие трябва да обичате човека, на когото давате.
В нашата държава законът не забранява да си пил преди да шофираш. Предполага се, че хората имат някакъв мозък.
Океанът се движеше като огромна покривка, хвърлена над змии.
Такъв вятър може да издуха дори козината на куче.
Всичко, абсолютно всичко изглеждаше многообещаващо.
Беше септември, месецът на намаляващите дни и охлаждащите се води.
Ако нищо не става - това също е новина.
Всичко най-значително става заради любовта. Тя е двигателят на живота.
Само да си помислиш, че не може да стане по-лошо, и моля ти се става, още по-лошо!
Само земята и небето са важни. Само безкрайно повтарящата се сутрешна светлина. Започвате да виждате, че Бог не ни дължи нищо повече от това.
XX век | XXI век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век