Начало » Мисли » Анна Гавалда

Анна Гавалда

(фр. Anna Gavalda) (1970)
френска писателка и журналистка

Главното е не мястото, на което се намираш, а състоянието на духа, в което пребиваваш.

Употреби по-малко, отколкото искаше, но повече, от колкото можеше.

Ад е тогава когато ти повече не можеш да видиш тези, които обичаш. Всичко друго не се счита.

Децата не трябва да растат в дом, където хората не се обичат едни други.

На него му беше достатъчно просто да знае, че тя съществува, дори далече от него, дори отделно от него, и това го утешаваше.

Живота я е научил да не се доверява на очевидното и да не строи планове за бъдещето.

Живота е много по-весел, ако ти си щастлив.

Понякога живота бива просто великолепен...

Използвай контрастите. Вие имате само един цвят, но ти можеш да изразиш всичко което ти е угодно...

Света и без нашите кавги е опасно място, не е ли така?

Ние въобще нищо не искаме, освен невъзможното.

Да бъдеш нещастен е къде по-лесно, отколкото да бъдеш щастлив.

Няма такава печал, която да не може да утоли книгата, казваше Монтен, а Монтен никога не грешеше.

Ти няма да умреш. Ти си ангел, а ангелите не умират.

Колкото повече пия, толкова по ясна е главата ми...

Тя не се вписва в никакви рамки и отчаяно се съпротивлява от това, че някъде ще се впише.

Аз не живея, през цялото време чакам беди.

Аз не съм много дебела, имам 35 килограма надежда.

Мисля, че белезите не са най-важното в живота. По мое мнение е по-важно да знаете какво искате в живота.

Всеки човек в безграничната книга вселена чака една книга, която ще го превърне в истински читател.

Животът е много по-забавен, когато в него има място за безпорядък.

Защо човек трябва да има емоции, ако няма с кого да го споделя?

Те се смеят шумно. Но това беше добра глупост. Момчетата са такива и трябва да бъдат такива.

Но знаеш... мисля, че главният ключ към щастието е смеха. Смейте се заедно.

Невъзможно е да опишеш, какво е това вулгарна душа.

Разбира се, лесно е да кажеш, че не си добър в нищо, за да не правиш нищо.

Животът още е и фокусник, който обича да вади зайци от шапката.

Ако в живота има нещо на което истински държиш, направи всичко, че да не го загубиш.

Тя не е способна да спи с мъж без любов, а аз не мога да спя с мъж без презерватив.

Невероятно е да срещнеш човек и да си кажеш: чувствам се добре с него.

... или пълна глупачка, или твърде доверчива. Впрочем, това е едно и също.

Невъзможно е да се постигне справедливост, понеже не съществува справедливост.

Колко време помниш миризмата на човек, когото си обичал?

Хората с нечиста съвест са много силни в часта търсенето на предлози.

Всичко беше както винаги, но с всеки път по-зле.

Въпрос за милион: как да размразиш парижанка, без да я разбиеш на парчета?

Колко е сложно да бъдеш себе си, когато сам не вдъхновяваш себе си. Колко е тежко...

Казват, че първата любов е винаги последната...

Не трябва да вярващ в добротата на великодушните хора. Всъщност те са най-големите егоисти...

Да се усмихнеш на неудобен събеседник, за да смениш темата на разговор - никой още не е намерил по-ефективен начин.

Срамът е безполезно чувство. То не носи полза на човек, освен че може да забавлява обкръжаващите.

При мен започна депресия. Не стане нищо сериозно: нито крокодилски сълзи, нито транквиланти, нито отсъствие на апетит, нито желание да се затвориш в себе си и да не виждаш никого. Просто се уморих от всичко.

Пих бира, за първи път в живота се оказа страшна гадост.

В светлината на свещите хората изглеждат по-красиви и умни.

О, тия тинейджъри... Каква неблагодарна възраст.

Защо е необходимо да се измерва всичко и винаги с полезност?

Светът и без нашите глупости е опасно място...

Животът обича да се шегува с нашите шеги.

... както е казал поета: няма любов. Има само доказателства за любов.

Къде свършва доброто възпитание и започва страхът?

Да играеш чужда роля е лесно, ако е за кратко.

... тя искрено вярваше, че нейното обкръжение е единственото й оправдание за живота на тази земя...

В моето семейство прегръщането и целуването са толкова естествени, колкото дишането.

Да обичаш някой, който те обича, е нарцисизъм. Да обичаш някого, който не ви обича, - ето това да, е любов.

Колко е страхотно, когато сте на осем години.

Каквото го иска жената, това го иска бог.

Искате да знаете, къде живея? В моите спомени...

Пих кафе без захар и без удоволствие.

Когато хората престанат да говорят, те се побъркват..

Винаги е забавно да наблюдаваш мъж, който за първи път в живота си готви храна.

Да бъдеш или да не бъдеш, тук или никъде, каква е разликата?

Никога не давай обяснявайте, никога не се оплаквайте.

Ако на света не останат художници, няма да ни има и нас.

Само мъртвите не страдат повече.

... аз те обичам, но не ти се доверявам.

Отчаяние. То е като бумеранг, ме удари в лицето...

Тогава, в детството обичах всички и мислех, че мен също всички ме обичат.

Колко често хората изпадат в отчаяние поради незначителни дреболии...

Бих искала някой да ме чака някъде.

Лесно е да бъдеш великодушен, разпореждайки се с чуждото добро.

Всеки романтик е склонен към саморазрушение.

Не ме обичате заради таланта, заобичайте ме заради производителноста.

В живота, повяврайте ми има неща, за които не съществуват правила...

Моят единствен талант е да оценявам по достойнство талантите на другите.

Шарл никога нищо не забравяше. Това беше неговата ахилесова пета...

Ти винаги изпълняваш своите обещания. Не. И аз също.

Аз бях много благоразумно и напълно безинтересно дете.

Колко трудно е да работиш по проект, който наричаш живот.

Някои неща, благодаря на Бога, се случват без вашето висшочайше разрешение.

Този, който е казал, че времето лекува всички рани е излъгал.

Тя става още по-красива, когато се смее.

Що за човек е този, който не вярва в нищо?

Колко пъти може да обича порядъчният човек?

Малко е нужно за да бъдеш щастлив.

Повече от всичко на света ме интересуват моите ръце и това, което те са способни да сътворят.

Тя обичаше това, когато други вземаха решение за нея...

Той беше наранен, студен и засрамен.

Истинският играч винаги играе достойно.

Смъртта - тя е и алегория.

Не грешат само тези, които нищо не правят.

Той се усмихна в отговор. Ако ТОВА може да се нарече усмивка.

Всички художници са чудовища.

Жалко, че аз нямам атомни бомби.

Ние не сме загубили нищо, защото нямаме нищо...

В нашето време можеш да купиш много за пари, но само не и аристократичен произход!

Аз нямам нито дом, нито мебели, нито котки, нито готварски книги, нито планове.

Тъй както водата във ваната се охлади, надеждите ми се стопиха.



XX век | XXI век | Франция | журналисти | писатели |
Франция журналисти | Франция писатели | Франция XX век | Франция XXI век | журналисти XX век | журналисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе