Начало » Мисли » Андрей Тарковски
Андрей Тарковски
Андрей Арсениевич Тарковски (рус. Андрей Арсеньевич Тарковский) (1932-1986)
съветски, руски режисьор и сценарист
Аз се отнасям към думите като към шум, който прави човек.
Душата копнее за хармония, а живота е дисхармоничен.
Моят баща, разбира се, е голям руски поет. Той никога не е писал нещо, за да се прослави.
Отвратително. Пари, пари, пари, пари... Нищо от това не е истинско. Нито красотата, нито истината, нито искреността, нищо. Само да се изработят. Това е невъзможно да се гледа... Възможно е всичко, всичко може, ако за "всичко" плащат пари.
Киното, може би е най-нещастното от изкуствата. Ползват го като дъвка, като цигари, като неща, които купуват.
Жертвоприношение е това, което всяко поколение трябва да направи по отношение на децата си: да принесе себе си в жертва.
Съвършено ясно е, че аз не мога да бъда предишният не защото, съм се променил, а понеже на мен ми беше казано: знаейки това, която аз узнах, а трябва да се променя.
Моят дълг на художник е да покажа на зрителя, как аз, именно аз, възприемам живота.
Не е важно, колко съм живял, важно е как съм живял.
Човек трябва да умее да живее в пустота.
Човек не е създаден за щастие. Съществуват неща по-важни от щастието. Търсенето на истината почти винаги се явява болезнено.
Човек, който не се стреми към величие на душата е нищожество.
Можете да спасите всички, като се спасите сами. В духовен смисъл, разбира се. Общите усилия са безплодни.
Вярвам в нашето кино, вярвам в нашето изкуство и не вярвам в никакви кризи, които предполагаемо разтърсват изкуството. По същество изкуството винаги се разклаща, но не от кризи, а от развитие.
Дори доброжелателното настроение е знак за образован човек.
Животът, разбира се, няма смисъл.
... можете да научите всичко, но не можете да се научите да мислите.
Доброто е пасивно. А злото е активно.
Струва ми се, че способността за възприемане на изкуството се дава на човек с раждането и зависи от неговото духовно ниво.
Художникът е длъжен да бъде спокоен.
И все пак, песимизмът има твърде малко общо с изкуството.
Истината не съществува сама по себе си - тя е в метода. Тя е пътят.
...и да имаш съвест е в известен смисъл трагично.
За да бъдеш свободен, просто трябва да бъдеш без да искаш разрешение от никого.
Очевидно нищо не се възприема еднакво и недвусмислено.
Този художник винаги служи на безсмъртие - опитвайки се да обезсмърти света и човека в този свят.
Изкуството е почти религиозно по своята същност, осветено от съзнанието за висок духовен дълг.
Животът се оказа по-богат от фантазията.
...общуването винаги изисква усилия.
Традиционните истини остават истини само тогава, когато се потвърждават от собствен опит.
...както някой казва - да пишете добре, трябва да забравите граматиката.
Всяко от изкуствата живее и се ражда по свои собствени закони.
Времето, което живеем от нас, се установява в опита ни с души, намиращ се във времето.
Времето е условие за съществуването на нашето "Аз".
Поетът е нещо, което е позволено да бъде, но не е позволено да стане.
Когато естетическите предпочитания на писателя и режисьора са различни, компромисът е невъзможен.
Като цяло изкуството е опит да се направи уравнение между безкрайността и образът.
Образът е впечатление на истината, която ни е било позволено да видим със слепите си очи.
Очевидно изкуството не може да ни научи нищо, ако за четири хиляди години човечеството не е научило нищо?!
Волята към творчество определя художника и тази характеристика е включена в определението за талант.
Дилетантът е любопитен човек, който се чувства удоволствие да прави това, което не умее.
Масовият успех на филма днес предполага, че изкуството не принадлежи на изкуството, а на така наречената масова култура.
Заслужава да се отбележи конкретно, че авторското произведение започва с идейният замисъл, с необходимостта да се каже за нещо важно.
Кинообразът по своята същност е наблюдение над явления, които произтичат във времето.
Времето, запечатано в неговите действителни форми и проявления - това е основната идея на киното като изкуство.
Човешката съвест е зависима от времето, и съществува благодарение на него.
Алкохолът само разрушава. Създава протест всичко в това число и против алкохола.
Човек, без да гледа, нито на цинизма, нито материализма, вярва в Безкрайността, в Безсмъртието.
Без надежда няма човек.
Невъзможно е да принудите себе си да поемате тегло, което не може да се вдигнете.
Изтокът беше по-близо до Истината, отколкото западът.
Накратко, всяка катастрофа на цивилизацията означава, че тази цивилизация е грешна.
Струва ми се, че изкуството винаги е била оръжие в борбата на човека срещу материята, като се стреми да абсорбира духа му.
Един истински свободен човек не може да бъде свободен в егоистичния смисъл на думата.
...човек се разглежда, преди всичко, като обществено-полезно животно.
Създадохме цивилизация, която заплашва унищожаването на човечеството.
...никой не решава и не иска да гледа трезво на себе си и да поеме отговорност за собствения си живот, за собствената си душа.
Очевидно никой не вярва, че душата е безсмъртна!
Изкуството символизира смисъла на нашето съществуване.
Всеки човек е склонен да разглежда света, тъй като го вижда и възприема. Но, уви, това е различно!
Трябва да имате собствена хипотеза за собствената си съдба и да я следвате, да не приемате или да се отдадете на обстоятелствата.
Книга, прочетена от хиляди хора, е хиляди различни книги.
Всеки читател чете текста избирателно, съотнасяйки го със законите на собственото си въображение.
Думате не може да бъде празен звук.
Бездуховното изкуство носи в себе си своя собствена трагедия.
...изкуството, преди всичко, не засяга ума на човека, а неговите емоции.
Разбира се, цялото изкуство е изкуствено.
И Чаплин? Това комедия ли е? Не. Това е просто Чаплин и нищо повече, уникално явление, което не може да се повтори.
...войната особено нагледно провокира в хората жестоко антихуманно начало.
Някой, който веднъж измени на принципите си, след това вече не запазва чистотата на отношението си към живота.
Стремежът към абсолют е движеща тенденция за развитието на човечеството.
...шедьоврите са двусмислени и дават основание за различни интерпретации.
Има хора, които не могат да лъжат. Други лъжат с вдъхновение и убеждение. Други пък не знаят как, но не могат да не лъжат. И те лъжат бездарно и безнадеждно.
Понятието за авангард в изкуството е лишен от всякакъв смисъл.
Изкуството не е наука, която да ви позволи да експериментирате.
За човек, развит в естетически и духовен смисъл, няма стереотипни, предполагаеми "обективни" оценки.
...щастието е абстрактно, морално понятие.
Обикновено човек търси подкрепа за своето мнение в контекста на известни му примери и явления.
Някои сравнително обективни възможности за оценка се получават чрез различни интерпретации.
...стойността на едно произведение на изкуството е до голяма степен относително спрямо възприемащият го.
Смисъла на религиозната истина е в надеждата.
Какво са моментите на озарение, ако не мигновено усещана истина?
Художник, който няма вяра е подобен на сляпороден живописец.
Изкуството засяга, на първо място, душата на човека, формирайки неговата духовна структура.
Изкуството не мисли логично, не формулира логиката на поведението, а изразява част от собствения си постулат на вярата.
Науката е емперична, а въображението на мисленето се движи от енергията на откровението.
Самоизразяването без взаимно разбиране е безсмислено.
Аз абсолютно не мога да повярвам, че художникът е в състояние да създаде само заради себеизразяване.
Абсолютното е разбираемо само чрез вяра и творчество.
Идеята за безкрайност е невъзможно да се изрази с думи.
Ужасното винаги е заключено в прекрасното, така както и прекрасното в ужасното.
Безкрайното не може да се материализира, може само да се създаде илюзия за него, ОБРАЗ.
Художникът винаги е слуга, който се опитва да плати за подаръка, който му е даден, като чудо!
Изкуството възниква и се утвърждава там, където има вечно и неугасимо желание за духовност, идеал, който събира хората около изкуството.
...изкуството, подобно на науката, е начин за овладяване на света, инструмент на неговото познание по пътя на човешкото движение към така наречената "абсолютна истина".
...с помощта на човек Създателя разбира сам себе си.
...художникът в творбите си пречупва живота в призмата на личното възприятие и показва в различни перспективи различни страни на реалността.
Поезията е светоглед, специален характер на отношението към реалността.
Раждането и развитието на мисълта са предмет на специални закони.
Истинското изкуство не се интересува, какво впечатление прави в зрителя.
Жертвата е единствената форма на съществуване на личността.
Художникът съществува само, понеже светът е несъвършен.
Истинското уважение към събеседника се основава на увереността, че той не е по-глупав от вас.
XX век | Русия | сценаристи | режисьори |
Русия сценаристи | Русия режисьори | Русия XX век | сценаристи XX век | режисьори XX век
Коментар #1 от: 04-04-2021, 11:12:06