Начало » Мисли » Андрей Геласимов
Андрей Геласимов
Андрей Валериевич Геласимов (рус. Андрей Валерьевич Геласимов) (1966)
руски писател
Да чакаш означава да изпитваш благодарност. Просто да се радваш на това, че имаш какво да чакаш.
Няма да срещнеш всеки ден възпитан човек. Добрите маниери, са все такива.
На шестнадесет години много неща изглеждат смешни.
... при сърцето има такива правила, като при шахматът. Направиш ли ход, не можеш да се движиш. Даже и не се надявай.
Недоизказаното винаги съдържа повече думи, отколкото това, което е изказано до края.
Острото възприемане на щастието е крайно рядко нещо. Не се отдава на мнозина да го изпитат. Даже тогава, когато щастието, е точно тук, човек все пак изглежда - не, не може да бъде.
При всеки случай ще умрем. Да се боиш от неизвестното е непродуктивно. Излишна загуба на енергия.
Моралът не се явява икономическа категория. Обаче Бог ни е създал морални същества. Следователно, ние сме длъжни да останем морални, за да може Бог да ни се посмее. Краят на силогизма.
За мен пиянството е последната форма на искреност. Няма останали други.
Приятели в тази ситуация не избират. Кой дойде да ви помогне първо, е приятел. Автоматично. Този, който има достатъчно състрадание.
А като цяло да умираш не е страшно. Като да се върнеш у дома. Както в детството.
Приятелите на шестнадесет години не са толкова лесни. Два пъти по-лесно, разбира се, от тридесет и две, но осем пъти по-трудно от две години. Таблица за умножение. Елементарно.
Господ разбира себе си чрез нас и ние трябва да направим всичко, за да не се разочарова от себе си.
Светът е повече от това, което виждат хората. А смърта е значително по-малко, отколкото ние се страхуваме.
Противник, който не разбира, какво става, вече е наполовина победен.
Трябва да умееш да чакаш и да вярваш. Тогава всичко се получава.
Да изчакаш означава да изпитваш благодарност. Просто се радвайте, че имате какво да чакате.
Природата на всеки изход и за съжаление се състои в това, че него непременно трябва да го търсиш.
Да се страхуваш от неизбежното е непродуктивно. Излишна загуба на енергия.
От всички народи мислещият човек е най-трудно да обича своя собствен.
Човешката преценка е замъглена от пречките на личния интерес, суета и неизбежния страх от краткостта на живота.
Властта на един човек над друг е неестествена сама по себе си и за да я приеме, без да я притежава първоначално, човек трябва да жертва много в себе си.
Новината, добра или лоша, неизбежно прониква в този, който я е донесъл, и накрая той сам става тази новина.
Човек не е длъжен да бъде щастлив. Щастието е непродуктивно състояние. Всичко най-важно в своят живот хората правят, когато са абсолютно нещастни.
Трагедията на старостта не е в това, че старее тялото е в това, че душата остава млада.
Исках целият свят да остане на хартия.
...защитата е по-важна от атаката.
Старостта е добра, защото мъдростта идва с нея. Но понякога старостта идва сама.
Общи интереси. С това винаги има големи проблеми. Никой не се вълнува, както ти спира дъхът. При всекиго е различно.
Линейността на времето компенсира нелинейността на пространството. Това позволява да изтърпиш живота.
Какво вино? Добро. Но трябва да умееш да избираш. Но това отнема години, за да се научи.
Несигурността, която възникна между тях, може да се превърне в нежност в следващия миг, защото такива са правилата на младостта, неопитността и често неразумната вяра в щастлив край.
Загубата на бойният дух е по-страшен, отколкото самото отстъпление.
...критерий за определяне на инвалидността преди всичко се явява социалната недостатъчност...
Обичайно минават три дни, докато свикнеш с това, че е умрял приятел.
Никога не ме промени. Във всеки случай, не говори за това. Кой знае за какво мълчат.
Спомените са прекрасни само тогава, когато ти не ги споделяш с останалите.
Никога не казвах "хоп", преди да си скочил.
Бедността е като любовта: лесно се свиква, трудно се отървавате.
...при сърцето има такива правила, както при шахматът. Направиш ли ход не можеш да го върнеш. Дори и не се надявай.
Дори най-несигурната консолидация е възможна само със силен лидер.
Парите са страшно нещо.
Въздухът все още беше неподвижен като скръб, като загуба на любим човек, или като велик художник, който не се нуждае от жестове, за да изрази най-дълбоките си чувства.
Първият път не работи добре, не защото нямате опит, а защото чакате твърде дълго.
Безпричинният ентусиазъм най-често завършва плачевно.
XX век | XXI век | Русия | писатели |
Русия писатели | Русия XX век | Русия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век