Начало » Мисли » Андре Жид
Андре Жид
Андре Пол Гийом Жид (фр. André Paul Guillaume Gide) (1869-1951)
френски писател, носител на Нобеловата награда за литература
Един от законите на живота гласи, че когато затворим една врата се отваря друга. Но бедата е в това, че докато ние гледаме към затворената. се врата ние не обръщаме внимание на отварящата се.
Гъсеницата, която познае себе си, никога не става пеперуда.
Мъдрият човек е изненадан от всичко.
Когато престана да се възмущавам, това означава, че остарявам.
Предразсъдъци - носещи опори на цивилизацията.
Когато на твой въпрос отговаря философ, преставаш да разбираш въпроса.
Вярвайте на този, който търси истината; не се доверявайте на този, който я е намерил.
Едва ли не най-голямото преимущество на славата се заключава в това, че можеш безнаказано да говориш големи глупости.
В края на краищата, можеш да пишеш и попийнал, но в края на краищата ще го четеш на трезва глава.
Журналистика - тя е това, което е по-интересно днес, отколкото утре.
Мъдростта започва там, където свършва страха пред Бога.
Аз обичам малките народи. Аз обичам малките числа. Светът ще бъде спасен от малките.
Всичко отдавна е казано, но тъй като никой не слуша, постоянно се връщаме назад и го повтаряме всичко отначало.
Всеки от нас разбира в другите тези чувства, които е способен да изпита сам.
Истинската доброта предполага възможността да се представят своите страданията и радостите на другите
Човек не може да открие нови океани, ако няма смелостта да загуби поглед от брега.
Изкуството живее чрез принуда и изчезва от свободата.
Всяка форма на живот се съхранява точно толкова време, колкото и е нужно, за да изрази себе си.
Семейства, мразя ви! Затворени домове, завесени прозорци, ревниво охранявано щастие!
Как оглупяват хората от почтеният живот!
Ако нямам от какво да се страхувам от тях, то и няма какво да се науча от тях.
Който има няколко Богове, той има война.
Мислите са като цветя: откъснати сутрин, те остават свежи повече.
В отношенията с жените винаги трябва да бъдем гъвкави и ако искате твърде много от тях, можете да загубите всичко.
Меланхолията е само угаснал плам.
Любовта и хубавото време са широко отворени за нашите души.
Силният човек не цени живота си.
Вие знаете, че в наши дни рядко се срещат хора достигнали четиридесет години без сифилис и ордени.
Познанието дава сила само на силният...
Постоянството е най-необходимата от добродетелите.
Има хора, изпитващи потребности да действат обратно на своите собствени интереси.
Толкова народ пише, и толкова малко народ чете.
Докато съм човек, презирам и мразя себе си наравно с другите.
Никога не можеш да съдиш за живота на другите отстрани.
Не обичам, когато правя нещо без удоволствие.
Днешните деца, уви, вече нямат идеали.
Културата е в опасност, когато критиката престане да бъде свободна.
Да живееш без цел означава да се отдадете на случайноста.
Как можеш да чувстваш привързаност към живота, ако е изгубена възможността да правиш добро?
... единственият грях е покушението на щастието на друг или неуважението към своето собствено щастие.
На всеки се случва да прави лъжлива крачка. Най-важното е да не упорстваш...
Винаги се отнасям с крайно отвращение към украсените истини.
Нищо не пречи на щастието, като паметта за щастието.
Романистът обичайно твърде малко се доверява на въображението на читателя.
Има мода да страдаш, има мода да обичаш.
Аз съм същество без причини и без следствия!
Цялата ни вселена е във властта на дисонансите.
Трябва да изгориш всички книги в теб.
... добрият романист, преди да започне книгата си, трябва да знае, как ще я завърши.
XIX век | XX век | Франция | писатели | Нобелова награда литература |
Франция писатели | Франция XIX век | Франция XX век | писатели XIX век | писатели XX век
Коментар #1 от: 19-11-2011, 01:23:19
Коментар #2 от: 22-11-2020, 01:37:01