Начало » Мисли » Андре Мороа

Андре Мороа

(фр. André Maurois) е псевдоним на Емил Соломон Вилхелм Херцог (фр. Émile Salomon Wilhelm Herzog) (1885-1967)
френски писател романист

Бизнесът е съчетание на война и спорт.

Изкуството на остаряването се състои в това, да бъдеш за младите опора, а не препятствие, учител, а не съперник, разбиращ, а на равнодушен.

Брак без любов - това е узаконена проституция.

Единственото, на което ни учи опита, - че опитът не ни учи.

Грубостта е остроумие на глупаците.

Вярна мисъл, ако твърде често се повтаря, губи силата си.

Живота е кратък, това е ясно; но в сравнение с какво?

На нас ние е все едно, колко струва нещо, до момента, когато то не струва нищо за нас.

Не е необходимо да се ориентираме по общественото мнение. Това не е фар, а блуждаещ огън.

Смъртта превръща живота в съдба.

Съвет - това винаги е изповед.

Художникът е лъжец, но изкуството - истина.

Най-трудното юношество е между тридесет и четиридесет.

Има само едно средство да станеш културен човек - четене.

Жена, която предлага себе си, прави първите крачки, да провокира презрението на мъжа, а не неговата любов.

Бракът въздържа непостоянството на човешките страсти.

Без семейство, човек е сам на света и треперещ от студ.

Успешният брак е сграда, която трябва да бъде реконструирана всеки път.

Отношенията между родителите и децата са толкова трудни и толкова драматични колкото отношенията между влюбени.

Не се страхувайте да бъдете неразбрани.

Няма по-жесток враг, от предишен приятел.

Хората така обичат да слушат за себе си, че са готови часове да обсъждат своите собствени недостатъци.

Живота е кратък, разбираемо е: но в сравнение с какво?

Въображението на писателя се ражда от реални чувства.

Старостта започва в този ден, когато смелостта умира.

Правете подаръци малко по-скъпи, отколкото можете да си позволите.

Всичко, което отговаря на нашите желания, изглежда правилно. Всичко, което им противоречи, ни прави яростни.

Щастието е миг, навика е вечност.

Брак без конфликти е нещо почти толкова невероятно, колкото нация без кризи.

Времето прекарано с жена, не може да се нарече изгубено.

В литературата както и в любовта: нас ни удивлява чуждият избор.

Всеки човек в течение на деня има не по-малко от десет възможности да промени живота си. Успехът идва при този, който умее да ги използва.

Времето заличава всички рани.

Ние сме естествени само с този, когото обичаме.

Когато трябва да оправдаеш лоша постъпка, уверявам те, аргументи винаги ще се намерят.

Колко страшна е отговорността да бъдеш първа любов на талантливият човек... да и на всеки човек въобще.

Ако искаш истински да разбереш градът, трябва да ходиш пеша.

Страданието е път към истината.

Не говорете лошо за себе си. В края на краищата можете да си повярвате.

Човек е изтъкан от противоречия. Ту прилив, ту отлив.

... очакването на щастие е по-прекрасно от самото щастие...

Любовта се нуждае от безразсъдно доверие.

Количеството нежност, излъчено и погълнато ежедневно, има предел.

Талантът не познава старост.

Във Франция пътя към сърцето на мъжа минава през неговия ум.

Нашето тяло се нуждае от калций и фосфор; нашият дух - от насърчаване и уважение. Тялото разцъфтява на слънце, духът в лъчите на любовта.

Но такива са хората: понасят чуждата гениалност само от разстояние.

Нищо не затвърждава така бракът, като съвместният труд.

Щастието не е във външните събития. То е в сърцето на този когото засяга. Щастието е състояние на душата.

Всички имаме достатъчно мъжество, за да понасяме нещастието на другите.

Не си струва да се ориентирате по общественото мнение. Това не е фар, а блуждаещ огън.

Дълг на поета е да изчерпи своите впечатления до дъно.

Любовта понася по-добре раздяла и смърт, отколкото съмнения и измяна.

Всичко в живота е неочаквано, и може би, даже до самият край.

Неочакваност - един от залозите за победата.

На дявола са нужни праведни души, понеже той изпитва истинска наслада в това, да изкушава именно тях.

Те се смеят само на това, от което се страхуват.

Изкуството е безкрайно, животът е кратък.

Любовта е недъг, симптомите на който всеки път се проявяват различно.

По-добре е да говориш на човек за неговата свобода, отколкото за неговото робство.

Всички творчески хора са егоисти. Те и трябва да бъдат такива, за да защитят своето творчество.

Жененият мъж е само наполовина мъж. И не по-добрата му половина.

Брак и независимост са две взаимоизключващи се понятия.

Любовта, даже ако тя е взаимна е страшно нещо.

По-добре е да съхраниш това, което имаш, отколкото да рискуваш да изгубиш всичко.

Никога не казвайте нищо лошо за себе си. Това ще го направят вашите приятели.

Винаги ще има романтика за онзи, който я заслужава.

Прощават на жената бъбривостта, но не и правотата.

Любовта започва с радостното чувство на собствената си сила, съчетано с щастието на друг човек. Да харесваш е да даваш и да приемаш.

Мъжете излагат душите си, жените - тялото, постепенно и само след тежка борба.

Нашето време жадува нежност и любов. Под прибързан цинизъм се крие копнеж за истински чувства.

Трябва да бъдете не само естествени, но естествени по свой начин.

Необходимо е да прощаваме мълчаливо защото иначе какъв вид прошка е това.

Не пропускайте възможността да бъдете щастливи; живота ни не ни дава толкова много такива възможности.

Подаръците трябва да бъдат избрани за този, на когото са предназначени, а не за този, който ги представя.

Жестокостта е почти винаги реванш за нещо.

Не е ли все едно, как обичаш, когато обичаш?

Ревността е мъчителна, но тя засилва усещанията.

Щастието и лъжите не могат да съществуват съвместно, защото в деня, в който щастието ще бъде признато като лъжа, то ще престане да бъде щастие.

Всеки от нас може да разсъждава много разумно, когато става въпрос за друг.

Именно слабите хора притежават огромна творческа сила.

Дългът на жената е да се примири с работата и личния живот.

Не губете вяра в себе си. И главното не се изказвайте лошо за себе си, понеже могат да ви повярват.

Светът е такъв, какъвто е. Той не се подчинява нито на доводите на разсъдъка, нито на здравия разум. Светът е неутрален. Той не е приятелски или враждебен към човека.

Какво е книга? Мисъл, замразена в определен миг...

Исках да видя, колко далеч се простира човешката глупост; тя е безгранична.

В мрака обсебващата мисъл се превръща в безмилостен призрак.

На честните хора не са нужни закони.

Колкото по-стар става писателя, толкова по-радикални трябва да бъдат неговите възгледи. Това единствения начин да привлече към себе си младежите.

А любовта и приятелството процъфтяват по-лесно в проста, непретенциозна обстановка, отколкото в пустинята на властта.

... красотата на тялото без достойнствата на душата ще измами вашите надежди.

... етикетът рядко отговаря на същността.

Не можеш да избягаш от смъртта така или иначе.

Щастието се състои именно в това, че не желаете промени в онези които обичате.

Даже най-силните преживявания отмират, не е ли така?

Ние най-силно обичаме именно капризните непокорни хора.

Живях с книги и не допусках, че може да се живее по друг начин.

Свободата ражда слава, славата - богатство, тирания, която връща варварите, и цикъла започва отново.

Човек, който иска да командува други, трябва да изостави простите радости на живота.

Опитайте се да уважавате традициите колкото е възможно повече. Ако ги отмените, ще трябва да създадете други, а ще бъдат ли по-добри?

Добре върши своето дело и се наслаждавай на живота, без да търсиш слава - това е един от пътищата към щастие.

В тази завистлива страна да изглеждаш смешен е единственият безопасен начин да се прославиш.

Мисля, че човек, който има власт, всъщност е затворник на неговите задължения, задължения към своята партия.

Приемането на настоящето в никакъв случай не означава отхвърляне на миналото, а означава да се създаде нещо, което утре да се превърне в минало за новия свят...

Правете нещо малко, но го овладейте до съвършенство и се отнасяйте към него като към нещо велико. В своята област вие ще станете велик човек, понеже съвършенството е рядкост.

Едно поколение може да греши в оценката на произведения. Четири или пет поколения никога не грешат.

За мен най-главното е живота на сърцето. Светският живот ми е напълно безразличен.

Разбира се, интересите и завият от интересите на човека, когото тя обича.

Влюбеният реагира крайно чувствително на всички преживявания на любимата му жената.

Той принадлежеше на този тип архитекти, които могат да съставят проект, но самите те не следят за построяването и губят всички клиенти...

Нищо не поражда по-голям цинизъм, отколкото неразделната дълбока любов, но в същото време нищо не внушава на човек по-голяма скромност.

Възлагах на бъдещето такива огромни надежди, че те не биха могли да се осъществят в действителност.

Струва ми се, че любовта трябва да бъде нещо повече от жестока война между двама влюбени.

Бъдете справедлив със себе си. При мнозина млади хора, ако не достигнат успех от самото начало, се появява тенденция да се подценяват.

Ако действително обичаш някого, не трябва да придаваш твърде голямо значение на постъпките му.

Плажът е място, където можете да се отпуснете и да се чувствате спокойни, не можете нито да работите, нито да мислите.

Щастието, като пролетта, всеки ден променя своят облик.

...всички възрасти в живота имат право на уважение. И обществото, където не се почитат старците, и обществото, където не обичат младите, са еднакво несъвършени.

Доводите, изложени с рязък тон изкарват събеседника от себе си. Особено когато истината е на ваша страна.

Докато отлагаме живота за утре, той минава. Нищо не ни принадлежи до такава степен, както времето; то е наше.

Всички любовни писма са прекрасни в очите на тези мъже или жени, за които са адресирани.

Няма да се научиш да пишеш, докато не вземеш перото.

Всичко на света се движи, в това число и времето.

Нашето време жадува за чувства. То само се преструва, че е цинично, за да прикрие копнежа за нещо истинско.



XIX век | XX век | Франция | писатели | романисти |
Франция писатели | Франция романисти | Франция XIX век | Франция XX век | писатели XIX век | писатели XX век | романисти XIX век | романисти XX век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
...открай докрай изкуство...
Коментар #1 от: 01-06-2013, 02:15:54
Още една остроумна грубост: остаряването не е никакво изкуство, а най-елементарна трудова злополука, за която при по-добър късмет могат се смилят и да ти дадат обезщетение чрез пенсия; ако, обаче, животът ти е бил открай докрай изкуство - обезщетения не се предвиждат.

------------------------

"...изкуството е истина..."

Винаги сме подозирали, че в силно концентрираната лъжа, каквато представлява изкуството, е всмукана цялата истина, която трябва да ни се каже.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе