Начало » Мисли » Ан Ривърс Сидънс
Ан Ривърс Сидънс
(Anne Rivers Siddons) родена Сибил Ан Ривърс (Sybil Anne Rivers) (1936-2019)
американска писателка романистка
Смехът хапеше устните ми като малки рибки в топла вода.
Мисля, че понякога големите промени в живота ни, онези, които разделят времето, се случват толкова дълбоко и безшумно, че дори не знаем кога се случват... Често се случва сезоните на най-голямата промяна са времената, които се чувстват най-спокойни, най-прекъснати, най-... вечни.
Стаята беше светла и бяла, неподвижна и безшумна, но беззвучен звук ревеше и виеше в нея.
Залезът над залива онази вечер беше пламък от кървавочервено и оранжево и наситено, със златисти ръбове. Спомням си: незабравим.
Светулките намигнаха и потъмняващият залив дишаше и въздъхваше като голям делфин и тънката чиста извивка на млада луна висеше в зеленото небе...
...и обърна очи с цвета на зимно море.
...и следобедът премина в лавандулова вечер.
На линията на дюните, точно преди да започнат шепнещите насаждения от морски овес и трева от дюни, пясъкът беше влажен и студен като кожата на змия под краката ми.
В този момент се влюбих в Питър. Не предполагам, че много други жени знаят точния момент, в който е започнал остатъкът от живота им.
Петър и аз танцувахме с боси крака в студения мокър храст, докато луната изсипваше своето диво старо сребро върху нас и водата течеше черна и древна и мъхът блестеше.
Понякога едвам можех да дишам със съзнанието, че до края на живота си, когато пожелаем, ние с Питър можем да легнем и да правим каквото си пожелаем.
Светлокафявите й очи бяха с цвят на шери, оградени с дълги, дебели мигли със златни връхчета.
В нощта на ледено сребърно сияние, когато самото море и звезди сякаш пламтяха от светлина.
...срещу зачервеното с грозде небе перфектна аметистова нощ.
Нека има пролуки във вашата близост.
Но понякога идва момент, малка, тиха бяла експлозия на осъзнаване.
Празната къща има своя специална тишина. Това е като страхотен задържан дъх.
...пастелното море от дървета и цветя.
Това беше всичко, което беше за Тринити: да те обучи да бъдеш британец и вместо това да настояваш да бъдеш южняк.
Любимият ми цвят е жълтият... защото можете да преминете през него. Жълтото не свършва. Продължава и продължава.
Мисля, че всеки творчески порив, който има работещ писател или художник от какъвто и да е вид, излиза от онази тъмна стара страна, от която идват мечтите.
Може би най-важното нещо, което можем да направим в живота си, е да намерим начин да запазим дивото - както дивото вътре, така и дивото извън нас - и да се докоснем до него.
Мисля, че всички ние сме твърде уловени в това, вместо просто да бъдем понякога.
Гневът е собствено оправдание и собствена награда.
Мисля, че никога не мислите за голям град като за сладък или за общност, но има градове, които мисля за очарователни и специфични и интересни градове. Сега живея в един, Чарлстън.
Някой каза, че писането е лесно, просто сядате на пишещата машина и отваряте вена. Зависи от книгата. За някои, трябва да направя доста изследвания, които ми харесват. Други са много по-близки до мен.
И освен това искате твърде много, очаквайки хората от малкия град да поставят благосклонността над първокласните клюки.
Само два абсолюта - "тук" и "сега". Ако живеете по това правило, тогава не можете нито да закъснеете, нито да дойдете по-рано, а също така не сте способни да се загубите. Единственото истинско място е мястото, където се намирате в момента.
XX век | XXI век | САЩ | романисти | писатели |
САЩ романисти | САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век