Начало » Мисли » Ан Райс
Ан Райс
(Anne Rice) (1941-2021)
американска писателка романистка
Обожавам да препрочитам книги. Това е все едно отново и отново да слушаш любима песен...
Струва си да дадете воля на въображението и ще започнете да виждате и слушате всичко, което искате.
Можеш ли да знаеш всичко на света? В такъв случай на Господ би му станало скучно.
Първоначално се раждат идеи, а езика само ги изразява.
Алчността е източник на всички злини.
Ние не осъзнаваме чувствата си към някой, когото обичаме, докато не ни напусне.
Яростно да обичаш и също така яростно да мразиш - това означава да живееш пълноценно.
Ти не познаваш нашата епоха. Сега не вярват в чудесата даже тези, с които те се случват.
Нима ангелите действително не знаят, на какво е способно човешкото сърце?
Гледах величествените дървета. Стана ми интересно, какво е дървото да загуби всичките си цветове от вятъра? Защото цветовете са всичко, което има.
Няма на този свят кошмари без крайно изкупление...
Свършиха нощите ти на разкош и похот. Теб те очаква истината.
Ако съм ангел, нарисувай ме с черни криле.
Дръж се колкото е възможно по-близко до истината, и тогава лъжата ще прозвучи по-правдоподобно.
Сърцето ти е в моите ръце, а значи си в безопасност.
Това, че ти разкривам болката си, все още не означава, че те обичам.
Всяко същество се сражава със собствени ангели и дяволи, и всяко същество рано или късно прави избор и става привърженик на определена система от житейски ценности, без които е немислимо да живее истински.
Само мъртвите разбират, колко ужасно е да си жив.
Понякога любовта и омразата служат за едни и същи цели.
Никога не бъди пешка в чужда игра. Във всяка ситуация трябва да намериш в себе си сили да действаш така, че да съхраниш максимално от достойнството и самоуважението си.
Бъдещето е тъкан от преплитащи се възможности. Някои от тях постепенно стават вероятно, буквално единици се превръщат в неизбежност, но заедно в тях в основата на тъканта попадат неочаквани изненади, способни да я разкъсат.
Най-страшното на света са съмненията и подозренията, които не си в състояние нито да отхвърлиш, нито да потвърдиш, - с други думи, неизвестност.
Даже най-блестящият, най-съвършен разум е нищо, ако притежателят му няма сърце.
Където и да погледнете, навсякъде има песни: в дъжда, във вятъра и в стенанието на страдащите ... Навсякъде песни.
Проклятието на паметта се заключава в следното: никога да не забравиш нещо.
Винаги сам съм си бил учител. И трябва да призная, аз винаги съм бил своят най-любим ученик.
Историята е построена върху грешки. Ние ще започнем с истината.
Всяко същество до последно ще се бори за живота си, даже ако няма оправдание.
Никоя смърт не може да бъде толкова огромна, колкото живота.
На всички е известно, че прекрасният принц няма да се появи никога, а спящата красавица, е възможно отдавна да е мъртва.
Ако на разумът не е по силите му да извлече смисъл, то ще го намерят чувствата.
... затова можеш да познаеш живота само на границата със смъртта.
Увереност и достойнство - ето залогът за нейният успех.
Бездействие - ето истинското зло.
Твоят страх е твоят враг.
Безумие - напразно губене на сили и време.
Не разчитай да срещнеш съчувствие при хората. Те са глупаци.
Ние всички умираме... Смъртта е единственото, което обединява хората.
Ти си създаден, за да победиш времето, а не за това, че да бягаш от него.
Смъртта на моите братя се разтваря във великото спокойствие на неизбежността.
Обстоятелствата не се променят. Променяш се само ти самият.
Духовен и възвишен може да бъде само цветът на виното в бокала.
А понятието за ад винаги тясно се асоциира с болката.
Интересно е, дали дяволите се обичат едни други? Ходят ли те в ада ръка за ръка, казвайки си: "О, приятелю, обичам те", и тем подобни?
Не ходи в ада без бой. Посмей се над Бог.
Истината се състои в това, че почти всички жени са слаби, както смъртните, така и безсмъртните. Но когато те са силни, са абсолютно непредсказуеми.
Хората са по-склонни да вярват в дявола, отколкото в Бог и в добро. Не знам защо... Може би отговорът е прост: да правиш зло е много по-лесно.
- Никога не лъжа - отвърнах аз, никак не смутен. - Във всеки случай тези, които не харесвам.
Фактът, че сте безнадеждно разглезени, е съвсем очевиден за тях: чувствате твърде дълбоко и мислите твърде много.
Само непоносимите хора са в състояние да постигнат невъзможното.
...щастието не е за мен. Не го заслужавам и не се стремя към него.
Не можете да се отдадете на силата на никого - нито на Бог, нито на дявола, нито на човека.
Няма "нормален" живот. Просто има живот.
Страхуваме се от това, което ни прави различни от другите.
Единствената истинска сила е в нас самите.
Злото се връща в света с всяко новородено.
Долната линия е, че повечето жени, безсмъртни или безсмъртни, са слаби създания. Но ако са надарени със сила, те стават напълно непредсказуеми.
Ако няма сърце, ако няма мъдрост, каква е честта тогава?
Всички имаме нужда от любов, така че дори и най-страшните убийци, най-жестоките зверове! Всички имаме нужда от любов.
Вече не се страхуваше от опасностите, дебнещи в тъмнината, самият той се превърна в такава опасност.
Часовникът може да тиктака дори и да го няма.
Новият век изисква нов вид зло.
Бяхме заобиколени от пустиня от хора, които скитат през живота като слепи хора, живеят във вечни грижи и в крайна сметка неизбежно съчетават брака със смъртта.
Омразата е ад, нека го оставим на хората.
Какво остава за нас сега, ако не да се втурнем в обятията на онова, което небето и ада едновременно въплъщават в себе си, в обятията на собствената ни съдба?
Традициите лъжат рядко, традициите са отражение на основните вярвания и обичаи на хората. Те по своята същност имат своя собствена истина.
Изгубили сте надежда и вяра. Същото се случи и с този век.
Простотата и грубостта са синоним както във философията, така и в действията.
Какъвто и грях да извършите, дръжте се възможно най-невъзмутимо и хората около вас ще трябва просто да се примирят със случилото се.
Моят живот е твърде интересен за да се лъже.
Тя не ме послуша и си отиде, също като малкото момиченце на неделна разходка с родителите си, което се преструва, че ходи сама.
- Не... не мога... невъзможно е! - Кога най-накрая ще разберете, че всичко е възможно?
Дъщерите са безсмъртни за бащите, защото бащите умират по-рано.
Тогава дяволът царува на небето, и небето е ад.
Рим му се стори не толкова град, колкото идея.
Най-трудното е да се разделиш с живота, когато е на прага на разцвета.
Истина е: само убийството ми помага. Но тази истина е непоносима.
Както всички силни хора, тя страдаше от самота и въпреки всичко остана непозната за обществото, като езичник сред християните.
В този момент бих искал да повярвам във всичко освен в любовта, но не мога.
Хубаво е да мислим, че когато най-накрая се уморим от този свят, все още ще има изгрев.
Любов, любов, ти си моята любов и аз не съм сам, не, не съм сам, дори и за кратко.
Някои хора не обичат да живеят. Те просто не издържат самия живот и го възприемат като някаква ужасна болест.
Говоренето за бъдещето винаги прави хората тъжни. Жизнената им сила се основава на неспособността им да предвидят. Да поговорим за миналото. Хората обичат да се ровят в миналото.
Опитвам се да ви защитя от този мрак, защото отчаяно се нуждая от светлината, която вие излъчвате, и нямате нужда от тъмнина.
Подходът на смъртта предизвиква страх у човек. Те остават сами с нея, защото на тяхно място никой не може да умре.
Да се разпореждаш с чуждата съдба е много лесно...
Четенето не беше един от навиците на заможните хора: смяташе се, че само средната класа трябва да се увлича по книги. Но в нашето семейство всички обичаха да четат.
По принцип обичаше да слуша хората, особено ако те бяха толкова приказливи, че самата тя не трябваше да говори много.
Може би всички живи същества са надарени с разум. Може би цветята ни наблюдават. Може би дърветата ни мислят и мразят, защото можем да ходим. Или може би не ги интересува.
И никъде няма повече мир и сигурност, отколкото в гроба.
Едва сега той разбра какво всъщност означава дебютът. Това е чудесна покана да поемете риска от най-страшния обществен провал, възможен в живота.
Останете възможно най-близо до истината, така лъжите ще се окажат по-добри.
Тя е цяла епоха във вашия живот. Ако се разделите с него, ще загубите единственото живо същество, което е споделило това време с вас. Това ви плаши.
...никой не знае защо в някои случаи създаваме титани, а в други - иронични идиоти.
Като взема изключително висока нота, певицата е в състояние да счупи стъклен съд, но е много по-лесно човек да счупи чаша, като просто я пусне на пода.
Хората често неизбежно са привлечени от това, от което се страхуват.
Ами ако Хамлет откаже да говори с призрака?
Защото, като правило, всеки опит да научи повече за този свят прави човек една невероятна доза трагедия и не предизвиква нищо друго освен отвращение.
Аз съм чужд за всеки век, винаги съм бил и ще бъда изгнаник.
Всички ние сме нищо повече от илюзорни образи на онези, които се наричат смъртни, а театърът е илюзорно възпроизвеждане на това, което се нарича истински живот.
Трябва просто да се стремите да постигнете това, което искате - няма друг начин.
Разговарям директно с вас, защото цените простотата и честността. Това е вашата сила.
Имам нужда от теб. Не мога да живея без теб. Ти си единственият ми приятел в това безсмъртие.
...ако хората искат война, ще намерят причина.
Каква е разликата - да разбираш злото постепенно или да го срещнеш веднага?
Всичко е възможно. И по-точно: възможно е, когато най-малко го очаквате.
Проклятието на паметта е това: никога нищо не се забравя.
Ако няма Бог, тогава ние сме най-висшите разумни същества в цялата Вселена. Само ние сами можем да видим истинското преминаване на времето, да разберем стойността на всяка минута от човешкия живот.
Отхвърлете съмненията и следвайте своя собствен път...
Не, със сигурност има момент, в който спомените се превръщат в сън.
Ние не осъзнаваме силата на чувството към някой, когото обичаме, докато той не ни напусне.
А ножът, който ме доведе тук, беше просто острият ръб на това, което ни очаква всички.
Злото е само гледна точка.
Но знайте това. Всичко, което съществува под небето, е измама. Всички митове, цялата религия, цялата философия, цялата история са пълна лъжа.
Няма нищо неправилно. Има само отчаяние.
Живот след смъртта е чудовищно.
Ако ни е предопределено да умрем утре, тогава се оказва, че сме живели живота си напразно.
Познавах света. Аз бях влюбен.
Както паяк тъче паяжина, така и тя създаде своя собствена вселена.
Сега тя ми нанесе смъртен удар, отне ми най-важното - лиши ме от своята любов.
Разбира се, планирах да създам библиотека. Имах нужда от рафтове за книги и удобен стол. Какво е къща без библиотека?
Истинското зло в този свят се извършва от онези, които нямат въображение.
И какво прави един часовник, ако не измерва времето, дадено ни да създадем себе си, да открием в себе си това, за което не сме подозирали?
- Далеч не съм сигурен, че животът възнаграждава онези, които го гледат отстрани, - каза Ерон.
...на света няма нито една жена, която не би ценила джентълмените...
Това е жалко, но един човек може да направи безброй вреди - особено ако този човек е облечен във власт.
И мразя тези, които ме карат да се страхувам, които знаят какво искам да знам, тези, които имат власт над мен по този начин.
Ако говорим за прекрасната възможност да организираме истински бунт и всеобща катастрофа... е, самата мисъл за това направи живота много по-интересен...
Слушай ме, Ричард, ако някога си готов да продадеш душата си, тогава не я продавай на друг човек. Дори да мислиш за това е лошо нещо.
В мен нямаше омраза към хората - просто спрях да ги забелязвам.
Не си спомняйте какво се случи. Нека картините от миналото да се разсеят.
Когато се избавяте от ненужното, винаги помнете тези, които са бедни и гладни.
Колко лесно е да пожелаеш смърт, когато тя не те грози!
XX век | XXI век | САЩ | романисти | писатели |
САЩ романисти | САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век