Начало » Мисли » Алис Сиболд

Алис Сиболд

(Alice Sebold) (1963)
американска писателка

Първата целувка е камбаната на съдбата.

Състояние, към което най-лесно се привиква е състоянието на война.

Нашата планета е болна. На нея и трябва сложна операция.

До него започна да достига простата истина: ако ти правят отстъпки значи се е случило нещо страшно.

Доживяла до седемдесет години, тя разбра, че да поправи човешкият мозък може само времето.

Тя не знаеше, че болката остава за цял живот, ставаща с годините все по-изострена и жестока.

Когато мъртвите освободят живите, живите могат да продължат напред

Да поправи човешкият мозък може само времето.

Очи - океани, а в тях корабокрушение.

Понякога сълзите сами текът, даже след дълги години раздяла.

Истината се състои в това, че границата, разделяща живите и мъртвите, понякога е смътна и несигурна.

Обичай живите.

Нашата планета е болна. На нея и е нужна сложна операция.

Кучетата не разбират, кога ги изоставяме.

Сега за мен живота - това е вечно вчера.

Първо преценете какво рискувате и после действате.

Бащините подозрения... са по-силни от майчиния усет.

Земната самота с нищо не се отличава от небесната.

Според нашите представи при човек може да има само една истинска любов - без компромиси, без повторения.

Всеки полудява по свой начин.

Да се спре женското любопитство не е по силата даже на танк.

Скърбящият човек възприема малко.

Да бъдеш майка е призвание, мечта за много млади девойки.

Това разумно излишество създаде в нас илюзия за богатство.

Алкохолът действа върху текстила по същия начин, както и при човека.

Понякога плановете се променят.

Няма пълна увереност.

Всеки ден е въпросителен знак.

Щастие + Страх = Объркване

Няма пълна увереност... Жестока фраза, способна да обезкърви надеждата.

Съкровеното не може да се превърне в разменна монета.

Да успокоят обезкървеното сърце могат само децата.

Заглуши интереса към чувствата на живите, и ще станеш свободен.

Бездната внушава на хората първобитен страх.

Съдбата на живите е неразривно свързана със съдбата на убитите.

Аз бях призрак на игралната дъска.

...паметта е и хранилище, и сила, а често и единственото убежище за слабите, безправните и унижените.

Мислите се събудиха бавно, сякаш отровата се беше разпространила във вените.

Вероятно трагедията наистина подобрява външния вид на жената.

Съперничеството даже между живите и мъртвите, няма край.

В движението човек се сгрява, а без движение замръзва.

На земята има твърде много кръв.

... но имаше нещо, което моят убиец не разбра: не разбираше колко бащата може да обича детето си.

В Ню Йорк не си струваше да се споделя.

Цветовете и миризмите, реалността, въображението и паметта бяха съчетани в някакъв удивителен синтез.

Линзди беше жива, а живите също заслужават внимание.

Омразата и красотата са несъвместими.

Страхуваше се от това, което най-много искаше.

Моралността е просто обичайно убежище, което не съществува.

Хвани моментите, не губете живота си.

Фотографът е повелител на времето.

Живите също заслужават внимание.

Поезията не е състояние на душата. Поезията е тежък труд.

Повечето хора са идиоти.

Истината се оказа съвсем различна от това, което ни обясниха в училище.

Децата играеха във всеки двор ... И всички те можеха да станат жертви.

Домашният живот, като медитацията, изисква покой.

Чуждата територия ме успокоява. Даваше чувство за недосегаемост.

Всички, които познавах, пораснаха - всеки по свой начин.

От своето небесно заточение аз бях способна само да наблюдавам.

Никаква сила не е способна да върне времето назад.

Твоята първа целувка е твоята съдба.

Човек създава сам себе си...

Винаги съм се изненадвала, колко много живот има тук, на гробището.



XX век | XXI век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе