Начало » Мисли » Алфред дьо Мюсе

Алфред дьо Мюсе

(фр. Alfred Louis Charles de Musset-Pathay) (1810-1857)
френски драматург, поет, романтик и новелист

От век, който не познава надежда, се ражда век, не познаващ страх.

Ако жена иска да откаже, тя казва "не". Ако жена се впуска в обяснения, тя иска да бъде убедена.

Нито едно чувство не се ражда така бързо, както антипатията.

Опитът е името, което повечето хора дават на направените глупости или преживените неприятности.

Живота е радостен, но уви само за тези, които не го познават.

Ако кажеш на жената, че тя има най-красивите очи на света, тя ще отбележи, че има съвсем не лоши крака..

Вратата за това и съществува, за да бъде открита или закрита.

Моята чаша е малка, но аз пия от чашата си.

Жената обича, да и хвърлят прах в очите, и колкото повече прах, толкова по широко разкрива очи, че още повече да попадне.

Хората обменят шаблонни мисли, но във всеки човек се таи цял свят, - свят неведом, раждащ се и умираш в средата на мълчание.

Повярвайте ми: децата обичат само непознати.

Не е ли все едно за самотният човек, как минава времето - весело или скучно.

Неизвестността е най-мъчителната от всички мъчения.

Страдах много, понякога правех грешки, но обичах.

Докато устата обвинява, сърцето оправдава.

Изящни наслаждения, за съжаление, са скъпи.

Физическите упражнения могат да заменят много лекарства, но нито едно лекарство в света не може да замени физическите упражнения.

Не е трудно да се влюбиш, трудно е да го признаеш.

Няма и не е имало на света изкушение по-силно, от стечението на обстоятелствата.

Който обича, той носи белези.

Този който не се страхува от нищо може да внуши страх.

Жената е като ваша сянка: когато вървите след нея, тя бяга от вас; когато си тръгвате от нея - тя бяга след вас.

Жената прощава всичко, освен пренебрежението.

Приемете времето такова, каквото е, вятъра такъв, както духа, жената такава, каквато всъщност е.

... най-вече, човек е склонен към тъга, който гледа как другите се забавляват...

Ако самият ти си в тъмнина, значи ли това, че трябва да отричате светлината?

Казват че жена, която не се страхува от нищо, не внушава любов.

Мечтите за щастие може би са единственото истинско щастие в този свят!

Този, който е обичал, не в състояние да живее без любов. След като научил за смъртта на някого, човек става още по-привързан към живота.

Щастлив е този, на когото се е отдало да избяга от духа на времето!

За да напишеш историята на своя живот, първо трябва да го преживееш, - затова аз не пиша за себе си.

Всички човешки илюзии започнаха да се разпадат, като есенните листа от дърветата...

От съмнението до отрицанието е една крачка.

Не съществува съвършенството; да го разбереш е върховно тържество на човешкият разум; да го желаеш, за да го притежаваш, е най-опасната лудост.

Можеш да направиш човек от него, но да развалиш репутацията му - по никакъв начин!

Говорят, че жена, която не се страхува от нищо, не внушава любов.

Виждам, че вярвате в такава любов, както е описана от романисти и поети. Накратко, вярвате в това, което се казва на нашата планета, а не в това, което се прави по нея.

Не съществува съвършенство; да го разбереш е върха на тържеството на човешкият разум; да желаеш това да го притежаваш е опасно безумие.

... човек е най-вече склонен към тъга, който гледа как другите се забавляват...

Ако имаш тяло, се страхуваш от страдание, ако имаш душа, се страхуваш от отчаяние.

Винаги е досадно да имаш твърде много или твърде малко от всичко.

В този житейски океан щастието е такава рядка перла.

Обичай я и тя ще бъде щастлива.

Взимайте от любовта, това което трезвият взима от виното. Не ставай пияница.

Но не смесвайте виното с опиянението, не считайте за божествена чашата, от която вие пиете божествена напитка.

Щастливи са онези, които преминават през пропаста, гледайки към небето!

Ти играеше с щастието, както детето играе с дрънкалка, без да разбираш колко ценно и крехко е в ръцете ти.

През младостта си бил добър, сега си слаба, а в бъдеще ще станеш зъл.

Някаква неустоима сила ме накара да погледна в дълбините на душата си.

За първи път видях себе си в истинска светлина.

... човешкият разум може да се излекува от илюзията, но не и от страданията.

... истинска е само моята скръб.

От всички сестри на любовта, най-прекрасна от всички е съжалението.

... осъзнаването на собствените слабости кара хората да търсят общуване с други хора...



XIX век | Франция | поети | драматурзи |
Франция поети | Франция драматурзи | Франция XIX век | поети XIX век | драматурзи XIX век

Кин Войло
Ако ни мързи за колосален труд
Коментар #1 от: 06-10-2013, 01:33:24
"Хората обменят шаблонни мисли..."


Това е единственият начин хората да се разберат що годе - на някакво, макар и примитивно ниво. Макар че при повече старание с шаблони всичко може да се изрази - даже и по-сложните неща. Зависи как ще разположиш шаблоните в пъзела на общуването.

Що се отнася до неведомия свят, раждащ се и умиращ посред мълчанието на нашите мозъчни гънки - него също можем да изразим, ако не се страхуваме, че може да се получи нещо хаотично, неразбираемо и заглъхващо в ежедневната посредственост. Най-добре е да изразим сложните си хрумвания, като запретнем ръкави и напишем дебели и добре обмислени книги. Ако обаче ни мързи за чак такъв колосален труд, ще се наложи да се научим да пишем афоризми. Пак ще си останем неразбрани, но все пак понякога ще сме донякъде ефектни...
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе