Начало » Мисли » Александър Херцен

Александър Херцен

Александър Иванович Херцен (рус. Александр Иванович Герцен) (1812-1870)
руски писател, публицист, философ, революционер

По света няма нищо по-разрушително, нетърпимо, както бездействието и очакването.

Любов и дружба - взаимно ехо: те дават толкова, колкото взимат.

Обичаш, понеже обичаш, не обичаш, понеже не обичаш, - логиката на чувствата и страстите е кратка.

Целия живот на човечеството последователно се е заселила в книгата: племена, хора, държави са изчезнали, а книгата е останала.

Прощаването на враговете - прекрасен подвиг; но има подвиг още по прекрасен, още по-човешки - това е разбиране на враговете, защото тяхното разбиране - заедно прошка, оправдаване, примирение.

Няма пълни щастие с тревога; пълното щастие е спокойно, като море по време на лятна тишина.

В природата нищо не възниква мигновено и нищо не се появява на света в съвършено готов вид.

Всяка безнравствена постъпка, направена съзнателно, оскърбява разума; угризенията на съвестта напомнят на човек, че той е постъпил като роб, като животно.

Всички религии са основали нравствеността на покорството, тоест на доброволното робство.

Най-малко егоизъм има у роба.

Трябва да имаш сила на характера за да говориш и правиш едно и също.

Няма мисъл, която да не може да се изкаже просто и ясно.

Няма хронично щастие също така, както нетопящ се лед.

Моралистите говорят за егоизмът, като лош навик, не запитвайки се, може ли човек да бъде човек, ако е загубил живо чувство за идентичност.

Театър - висша инстанция за решения на житейски въпроси.

Живот, който не оставя трайни следни, се изтрива с всяка крачка напред.

Нашата сила - в силата на мисълта, в силата на истината, в силата на думите.

Най-жестоки, най-неумолими от всички хора, склонни към ненавист, преследваме, това са фанатично религиозните.

Човек без сърце - безстрастна машина за мислене, нямаща нито семейство, нито приятел, нито роднина; сърцето е прекрасна и неразделна основа на духовното развитие.

Празните отговори убиват справедливите въпроси и оттеглят ума от делата.

Страшните престъпления включват в себе си страшни последствия.

Думата егоизъм, както и думата любов, са много общи; може да бъде гнусна любов, може да бъде висок егоизъм. Егоизъма на развития, мислещ човек е благороден, той там е и любов към науката, към изкуството, към ближния, към широтата в живота, към независимостта; любовта на ограничения дивак, даже любовта на Отело - висш егоизъм.

Където не е загубено словото, там и делото още не е загубено.

Даже простия материален труд ако не се прави с любов, знам, че той се прави напразно.

Уважение към истината - начало на премъдростта.

Младостта винаги е самоотвержена.

Ние съвсем не сме лекари - ние сме болката.

Наука - сила, която ни разкрива отношенията на нещата, техните закони и взаимодействия.



XIX век | Русия | писатели | публицисти | философи |
Русия писатели | Русия публицисти | Русия философи | Русия XIX век | писатели XIX век | публицисти XIX век | философи XIX век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
...живо чувство за идентичност...
Коментар #1 от: 20-05-2013, 00:57:07
"...няма нищо по-разрушително от бездействието..."

Всъщност, разрушенията се дължат на самото време, което подкопава Битието просто защото е ОТМИНАВАЩО ВРЕМЕ. На бездействието, обаче, се дължи неспособността за възстановяване на щетите от разрухата. Бездействието е проявление на безжизненост.

-------------------

"Да простиш на врага е прекрасен подвиг,
но още по-прекрасен и по-човешки подвиг е
да разбереш врага. Разбереш ли врага, това е
едновременно и прошка и оправдание и примирение."

В религиозната философия на някои човешки раси е залегнал противоположният възглед: да простиш на врага и да забравиш за престъпленията му спрямо тебе - това е чистопробна загуба за цялостната ти човешка същност. Примириш ли се, ти оправдаваш врага и лягаш в краката му, за да те тъпче. ...И все пак, преди да се опиташ да унищожиш врага си, полезно за самия теб е да се опиташ да го разбереш, "да влезеш в обувките му", и да си обясниш защо ти е станал враг. Така можеш да стигнеш до стойностни заключения в твоя полза.

-------------------

"...пълното щастие е спокойно, като море по време на лятна тишина..."

Едва ли точно това е щастието. Морето по време на безветрие крие нещо злокобно у себе си: тишината на морската шир е отчайващо отсъствие на изход от мъртвилото на самозаблуждаващото се псевдощастие. Истинското щастие е във втурването на един всепречистващ и всепроменящ шквал из просторите.

-------------------

"Всички религии са основани върху нравствеността
на покорството, тоест на доброволното робство."

Религиите имат за цел да внесат организираност в изначалния хаос, вилнеещ над Битието. А който и да е вид организираност е възможен само при условията на подчинението. Наистина робството - доброволно или не, - винаги е нещо много лошо. Но посредством доброволното робство, внушено от религията, се постига ефекта на предсказуемост на нещата, съставляващи действителността. Ако от тая предсказуемост имаме полза всички, а не само единици, то доброволното робство на всички (в името на идеята за организираността) би могло да се счита и за оправдано.

По този повод Антуан дьо Сент-Екзюпери си служи с алегорията за храма, построен от камъни. Докато камъните още не са вградени в зидовете на храма, те са купчини непотребен баласт. Подредени по определен начин, те изграждат сводовете на обиталището, в което ще се приютява Бог. ...Но над подредените в зидове камъни е наложен статуса на принудата, на "робството", предпазващо ги от перспективата да се разлетят отново наоколо като занемарен строителен материал. (Цитаделата)

-------------------

"Най-малко егоизъм има у роба."

Следва, че ако не искаме да бъдем роби (което би било унизително за нас), трябва да бъдем изрядни егоисти.

Това е възглед, типичен за либералите на Европа от 19 век - предтечите на днешния либертарианизъм. През 19 в. това е всъщност старият либерализъм, доразвит днес така, че да достигне съвременните - стигащи до крайност - форми. Херцен е един от руските либерали, наричани "революционни демократи". В революционния демократизъм на руските интелектуалци от онова време (самият той - тригериран от примера на декабристите), има много голяма доза републиканство и отричане на държавата (на самодържавието) - своеобразен анархизъм, омекотен с хегелианство и ранни социалистически идеи. Херцен е мислител, заслужаващ огромно уважение, но неговите схващания за "здравия егоизъм" днес могат да ни прозвучат като либертарианизъм в неговите най-окаяни, стигащи до язвителност форми.

-------------------

"Няма мисъл, която да не може да се изкаже просто и ясно."

Нещо повече - една мисъл, която не е изказана просто и ясно, не е никаква мисъл, а едно от двете: или опит за заблуда, или елементарен дефицит на интелигентност.

-------------------

"...егоизмът - лош навик; но може ли човек да бъде човек,
ако е загубил своето живо чувство за идентичност..."

Следва, че живото чувство за идентичност може да ни го даде само ЕГОИЗМЪТ. Но твърде невинна е квалификацията, че егоизмът е само "лош навик". Той е основният душевен фактор, който превръща човешката личност в грабител, експлоататор, насилник, убиец, или най-малкото - в безотговорен тип. Можем да си представим как би изглеждало едно общество, населено с индивиди, обилно надарени с подобно "живо чувство за идентичност".

-------------------

"Живот, който не оставя трайни следи,
се (само)изтрива с всяка крачка напред."

Един век след като тази мисъл е била изказана, тя бе доразвита в Третия Германски Райх от Йозеф Гьобелс, който отбеляза, че творческата личност (а тя е дотолкова личност, доколкото е творческа!) оставя трайни следи, не само като създава една или повече художествени творби, а като превръща целия собствен живот в произведение на изкуството.

-------------------

"...силата на мисълта,
силата на истината,
силата на думите"

...Три лъча, които много рядко могат да се насочат в един общ фокус!
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе