Начало » Мисли » Айн Ранд

Айн Ранд

(Ayn Rand) Алиса Зиновиевна Розенбаум (рус. Алиса Зиновьевна Розенбаум) (1905-1982)
американска философка, сценарист и романист, есеист от руско-еврейски произход

Да се научиш да цениш себе си, означава да се сражаваш за своето щастие, и когато усвоите, че гордостта е сумата от всички добродетели, вие ще се научите да живеете, като човек.

Достигането на своето щастие е единствената морална цел във вашият живот.

Големите хора са нещастни и колкото по-големи са, толкова са по-нещастни.

Когато парите престанат да бъдат инструмент в отношенията между хората, такъв инструмент стават хората в ръцете на други хора.

Отказът от признание за реалността винаги води до гибелни последствия.

Моралът свършва там, където започва оръжието.

Според мен съществува единствена форма на човешко падение - загуба на цел.

Мисълта е инструмент с помощта на който човек създава избор.

Празници трябва да имат само при тези, които имат какво да празнуват.

Изгубен завинаги е само този, на когото са угаснали стремежите.

Просто съм уверен, че седейки и очаквайки смъртта, без да предприемам нищо е голям грях.

Няма безсмислена работа, но има безполезни хора, които не са доволни от никаква работа.

Единственото ефективно средство да убедиш хората се явява страхът.

Можеш да се чувстваш наистина леко и непринудено, само тогава когато осъзнаеш своят значимост.

Няма лоши мисли, освен една: отказът от мисли.

Никога не се сърдете на човек за това, че той казва истината.

Мъжа търси в жената отражение на самият себе си.

Знаете ли вие отличителната черта на посредствеността? Негодуване за успехът на някой друг.

Да ти е жал за виновните означава да предадеш невинните.

Капитализмът - това не е система от миналото, а е система на бъдещето, ако за човечеството има бъдеще.

Капитализмът е единствената система позволяваща на хората да достигнат производствено изобилие, а ключът към капитализмът е личната свобода.

... единствената морална заповед на човека - ти трябва да мислиш.

Да спрете да мислите означава да спрете да живота.

Защото в храма на духа всеки е сам.

Всяка хуманитарна наука трябва да започне с изучаването на човек, а не с неопределената съвкупност, известна като общество.

Моята философия е представянето на човек като героично същество, за което моралната цел в живота е собственото щастие, най-благородната дейност - творчеството, а единственият абсолют е разумът.

Свободата е фундаментална необходимост за човешкото мислене.

Всичко най-страшното в човешката история е извършено в името на човеколюбието.

Хората искат да са обградени само от огледала. За да се отразяват и отразяват.

Женската елегантност е най-висше изкуство.

Свободата да се съгласиш или да не се съгласиш е основа на истинското свободно общество.

Самотата е също пиедестал.

За да кажеш: "Аз те обичам", трябва да се научиш да произнасяш Аз.

Ако човек не уважава себе си, той не може нито да обича, нито да уважава другите.

С младите е все така - те виждат препятствия там, където ги няма.

Човек губи всичко, ако загуби чувството си за хумор.

Промените са основен закон на вселената. Всичко се променя. Годишните времена, листата, цветята, птиците, моралът, хората и дома. Това е закон на диалектиката, Питър.

Не разбирам литературата. Тя е непродуктивна и грозна загуба на време. Писателите ще изчезнат.

Хората мразят страстта, особено великата страст.

Хората могат да се уважават, ако те са способни да страдат. В този случай при тях се съхранява човешкото достойнство.

Покажете ми жената, с която той спи, и аз ще ви кажа, как се оценява.

Целта на философията не е в това да помогне на хората да намерят смисъл в живота, а в това, да им докаже, че няма.

Кръстът е символ на мъченията. Предпочитам знакът на долара - символ на свободната търговия и свободният разум.

Всеки човек строи света по свой образ и подобие. При него има възможността да избира, но няма възможността да избегне необходимостта от избор.

Въпросът не е в това, кой ще ми разреши, а в това, кой ще ме спре.

Богатството не е в натрупването, а в умението да се избира по-доброто.

Ръстът предполага разрушение. Не можеш да приготвиш омлет без да счупиш яйца.

Да продадеш душата си е най-лесно от всичко. Мнозинството го правят ежечасно. А аз се опитвам да съхраниш своята душа, а ти нали разбираш, че е много по-трудно?

Даже при най-лошите от нас има нещо добро, черта, която изкупва всичко останало.

... изключителността е нещо великолепно. Но съвсем непрактично.

... стремежът към самоуважение се явява доказателство за неговото отсъствие.

За да бъде свободен, човек трябва да бъде независим.

Думите са най-доброто средство за отчуждаване.

Какво е човекът? Само набор от химически елементи във връзка с мания за величие.

Собственото аз е най-строгият съдия.

Щастието е състояние на съзнанието, което произтича от постигането на собствените ценности.

Цивилизацията е процес на освобождаване на човек от хората.

Ако не знаеш, не трябва да се страхуваш, а да разбереш.

Тълпата може да прости всичко и всеки, само не и на човекът, способен да остане сам себе си пред напора на нейните презрителни насмешки.

Съществува някаква граница, до която можеш да издържиш болка. Докато съществува тази граница, няма истинска болка.

Мислете за себе си за един час, помислете за другите за минута...

Истинският егоист не може да бъде повлиян от одобрението на другите. Той няма нужда от него.

Ти си длъжен да се научиш да се развличаш, иначе ще станеш скучен, ограничен човек.

Неразпознат гений - тази история е толкова стара, колкото света. Винаги ли ви се струвало, че има по-лоша трагедия - прекалено признат гений? ..

Когато въпросът е спорен и има съмнение в правотата на всяка от страните, най-правилно е да застанеш на страната на по-слабият от противниците.

Ти стана важна част от моят живот, и това няма да се случи отново.

Бих искал да отмъстя на света за това, че нямам какво да му отмъстя.

Не се страхувай, а се учи.

Продължителната борба против властта на една единствена страст сама по себе си също е робство.

Това е най-великото усещане в живота: не да вярваш, а да знаеш.

Човек може да се чувства леко, спокойно и непринудено, само когато осъзнае своята важност и значимост.

Голям грях е да се родиш с глава, който мисли твърде бързо.

Всеки трябва да живее със своят ум и за самият себе си, без да принася себе си в жертва на другите, и да не прави другите свои жертви.

Мисълта е оръжие, което човек използва за това, че да действа.

... половината радост е по-добра от пълната липса на радост.

Има две неща, с които трябва да се отървем възможно най-скоро: чувството за лично превъзходство и преувеличеното уважение към половият акт.

Невъзможно е да управляваш невинни хора.

Хората се различават по своите достойнства, ако въобще ги имат, но винаги са еднакви в своите пороци.

Умът е нищо друго освен опасно доказателство за слабост.

Когато изчезне Британската империя, историците ще открият, че тя е направила два безценни приноса в цивилизацията - чаеният ритуал и детективският роман.

Колкото по-висш е разумът, толкова по-висок е неговият хоризонт.

Да дадеш работа на този, който е достоен за нея не е добродетел. Истинската добродетел е да възнаградиш недостойният.

Можеш да опиташ да опровергаеш разумните доводи, но как ще опровергаеш нелепиците?

Не се опитвайте едновременно да разрушите всички храмове - ще изплашите хората. Въздигни храм на посредствеността и ще паднат всички храмове.

Ти си най-аморалният от всички хора на света - теб те интересува само справедливоста.

Никога не трябва да се страхуваш от хората. Никога не трябва да се страхуваш, че животът на другите е отражение на твоят живот.

Той нямаше приятели. Към него се отнасяха като към мебел - полезна, но безлична, и също толкова тиха.

...злото се явява само отказа да мислиш.

Историята, приятели мои не ни задава въпроси, не изисква нашето съгласие. Тя е неизбежна както и гласът на народните маси определящи нейният ход.

Осъзнаването на това, че моят живот е велика ценност, твърде важна, за да го дадете без борба.

Бракът е старомоден, чисто икономически съюз, призван да увековечи институцията на частната собственост.

Те бяха щастливи и ослепително невинни. Дори не им се струваше, че щастието може да се окаже грях.

Мисълта е примитивен предразсъдък. Разумът е ирационална идея, наивна представа за това, че ние сме способни да мислим. Това е грешка, за която човечеството плаща прекомерна цена.

Парите не купуват щастие на този, който сам не знае, какво иска. Парите няма да построят система от ценности на този, който се страхува да знае цената; те няма да покажат цел на този, който избира своя път със затворени очи. Парите няма да купят ум на глупака, почет на подлецът, уважение на профанът.

Той почувства това, което чувстваш, губейки мечта, за която до този момент не си подозирал.

Той може да и помогне да живее; но той не може да и помогне да разбере защо да живее.

Любовта е крайната форма на признаване на вечните ценности.

Няма лоша мисъл, освен една: отказа от мислите.

Когато човек е напълно незапознат с нещо, обичайно той не подчертава своето пълно незнание.

Да имаш семейство - кое може да бъде по-егоистично и ограничено?

Щастието? Но това е толкова обикновено и буржоазно. Какво е щастието? В живота има много, което е по-важно от щастието.

Да поставите на показ своят ум е толкова вулгарно. Даже по-вулгарно от това да поставите на показ своето богатство.

Защо хората празнуват рожденият си ден? Това е просто още една година по-близко до гробът.

...ако знаете, откъде идва вдъхновението ви, вашият материал никога няма да свърши.

Човек, който проклина парите, ги е получил по нечестен път. Този, който уважава парите е достоен за тях.

Няма временни самоубийства.

Човек сам по себе си е цел, а не средство за осъществяване на целите на другите хора.

Най-ужасният грях е да приемеш върху себе си незаслужена вина, а вие сте го правили цял живот.

Векове на вериги и камшици не могат нито да убият човешката душа, нито да премахнат чувството на истина в нея.

Според мен най-порочното създание е човек без цели.

Какво може да послужи за оръжие там, където самият разум е безсилен.

Прасето е символ на любовта към човечеството, защото тя приема всичко.

Религията е само вид класово потисничество.

В живота има значение само едно - до колко добре правиш своето дело.

Ти си толкова непредсказуем, че даже понякога си разумен.

Никога не се оглеждай назад. Миналото е мъртво. Но винаги има бъдеще. Винаги има бъдеще.

Виждайки всичко, знаейки и разбирайки обстановката, се чувстваш в безопасност.

Този, който изоставя своите ценности, зависи от капризите на друг.

За един човек удоволствието не е разкош, а спешна психологическа необходимост.

Имитаторите имитират имитации.

Приятелството е по-ценно от злато.

Съюзниците, наистина, никога не си вярват един на друг, но това не им пречи да действат ефективно.



XX век | САЩ | философи | есеисти | романисти | сценаристи |
САЩ философи | САЩ есеисти | САЩ романисти | САЩ сценаристи | САЩ XX век | философи XX век | есеисти XX век | романисти XX век | сценаристи XX век

Кин-Войло
«Цивилизацията е процес на освобождаване на човек от хората.»
Коментар #2 от: 01-03-2023, 13:30:43
Цивилизацията е и още нещо: тя е крепостна стена, изградена от масивни каменни блокове, чието значение е да не се допуска нищо в крепостта, идващо от вън, както и да не се допуска да излиза нищо от вътрешността на крепоста към широкия свят навън. При това цивилизационният код е протокол, по който с такива непревзимаеми каменни стени се огражда всичко, каквото попадне: като и една общност от хора, така и множеството ПОД-ОБЩНОСТИ, съставляващи тази общност. Освен това и самите подобщности са подчинени на тенденцията за разцепление на още по-локализирани ПОД-ПОД-ОБЩНОСТИ, докато се стигне до отделния индивид. Истинската лудост настъпва тогава, когато процесът на раздробяване продължи и самият индивид трябва да се разцепи на ПОД-ИНДИВИДИ — шизофрения, която маркира болезнената фаза на разложението, наречено ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Има обаче богата гама от разновидности на цивилизационните кодове и причините са исторически. Когато Европа бива подчинена на Християнството (след рухването на езическия Рим), църквата с апостолическо седалище в Рим (от което по-късно ще възникне Ватиканът) налага един стил на пълно отричане на всичко, което напомня езотериката на предходните епохи.

Преди около хиляда години Християнството се разцепва на две: Източното Православие изправя на крака недоубитата склонност у паството към вяра в НЕВИДИМОТО, докато Римо-Католицизма извършва един хитър пирует и утвърждава Папството като заместител на инак невидимия Бог: за какво ви е да търсите да съзерцавате Бога — той така или иначе няма да ви се покаже, — но вие можете да се задоволите с образа на Папата, който е наместник на Бога и гледайки го, да е все едно, че виждате Бога.

Ето как са се култивирали два различни цивилизационни кода, оказващи своето влияние дори в наши дни, когато основният световен конфликт е между Запада (моделиран от Католицизма) и Изтока (моделиран от Византийската православна догматика). В Православието има много повече мистицизъм, докато Католицизмът умишлено прави „морето да е до колене“, а паството да се радва на един набор от полупозволени наслади, с което му се отвлича вниманието от „опасни помисли“. По този начин в цивилизационния код на подчертано католическите народи на Средиземноморието като че ли е акцентувано върху еротиката. В Северна Европа, която пък е преминала през филтъра на Реформацията, се е получило смесване на еротиката с един реанимиран мистицизъм, унаследен от ранното християнство. Мистицизмът и еротиката заедно обаче проправят пътя към откровените извратености, с които напоследък се изпълни нашия бит поради доминирането на англо-саксонския цивилизационен модел на нашата епоха.
Кин-Войло
Писателите ще изчезнат.
Коментар #1 от: 01-03-2023, 12:36:08
«Не разбирам литературата. Тя е непродуктивна и грозна загуба на време. Писателите ще изчезнат.»
…Читателите вече почти са изчезнали. Именно това ще предизвика изчезването на писателите. Всъщност, човечеството никога не е имало истинска нужда от писатели, защото писателите са хора, които се изкушават да казват на хората не ИСТИНАТА, а онова, което на хората им се иска да е ИСТИНА. Сериозната работа в сферата на писменото дело се пада не на писателите, а на хронистите, но тях кой ли пък ги чете… Те са скучни. Някои писатели се изхитрят да бъдат едновременно и писатели и хронисти — те пишат такива творби, които сами си обозначават като „документи на епохата“. Но хората не обичат да четат и „документи на епохата“, защото — както трябва да се очаква — изпитват омерзение към епохата в която са принудени да живеят. Няколко поколения по-късно може би ще се появят такива читатели, за които ще е интересно да надникнат в една НАВЕКИ ОТМИНАЛА епоха. И толкоз. Но сега на хората им се иска да четат за УДОВОЛСТВИЕ: т.е. да четат описания на УДОВОЛСТВИЯТА, практикувани от други хора. Но по този път се стига в крайна сметка и до ПОРНОГРАФИЯТА, която при всички епохи се възприема като описание на „върховно удоволствие“, оставящо след себе си за зла чест само ПРАЗНОТА.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе