Начало » Мисли » Агота Кристоф

Агота Кристоф

(унг. Agota Kristof) (1935-2011)
унгарска писателка

От дълго повтаряне думите постепенно губят своят смисъл, и болката, която носят в себе си, стихва.

Да работиш е тежко, но още по-тежко е нищо да не правиш и да гледаш, как някой работи - особено ако е възрастен човек.

А колко живеят хората? Казват, че вечност.

Да си задаваш въпроси е още по-лошо, от това всичко да знаеш.

Всеки човек трябва да има свой собствен живот.

Този, който не съществува, не може да се върне.

Без значение колко тъжна е книгата, тя не може да бъде толкова тъжна като живота.

Всеки от нас прави в своя живот една смъртоносна грешка, а когато осъзнаем това, непоправимото вече се е случило.

- Моите деца не играят. - Какво правят? - Те се готвят да преживеят живота.

Безумието е също такава болест като другите.

Страхът живее в мен от детсвото.

Възрастта е само детайл. Важно е главното. Вие я обичате, а и тя също ви обича.

Ръстът не е важен, а най-главен е умът.

Любовта понякога води до смърт.

Все така е по-добра да бъдеш победен, отколкото да умреш.

За да станеш писател, не е нужно да се учиш. Просто е нужно да умееш да пишеш, без да правиш твърде много грешки.

- Това е признание в любов? - Не. В приятелство.

В моята душа никога няма да има мир.

Няма нужда да бъдеш умен. По-добре да бъдеш красив и рус.

Вие забравяте. Така е устроен живота. С времето всичко се изтрива. Спомените избледняват, болката утихва.

Казвам на моя спътник: - Моето дърво скоро ще умре. Той каза: - Не бъдете сантиментални. Всички умират.

Това, което ние печатаме във вестника, напълно противоречи на живота.

Само не задавай въпроси. Прави своето дело и не мисли за нищо.

Този народ вече е заплати и за миналото и за бъдещето.

Всички сега са бедни или се страхуват да не станат бедни. Войната направи хората стиснати егоисти.

Аз съм убеден Лукас, че всяко човешко същество се ражда за да напише книга, и за нищо друго.

Аз просто мисля, че вие смествате реалността и литературата.

Мъртвите са никъде и навсякъде.

Ужасно е да си болна, когато си напълно сама.

Аз нямам родители. Само майка. Нямам баща. При мен той никога не го е имало.

Когато хората пият, те лесно дават пари. А още по леко разказват за себе си.

Това, което не съществува, не може да се върне.



XX век | XXI век | Унгария | писатели |
Унгария писатели | Унгария XX век | Унгария XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе