Начало » Мисли » Адриан Декурсел
Адриан Декурсел
(фр. Adrian Decourcelle) (1821-1892)
френски драматург и журналист
Да търсиш благодарност за всяко от своите добри дела - значи да търгуваш с тях.
Галантност: кокетството на мъжете.
Недоверчив: човек, който съди другите по себе си.
Татко: умалително прозвище, което децата дават на мъжа на своята майка.
Двуличие: единственият способ да бъдеш приятен за неприятните хора.
Комплимент: задължителна лъжа - и нерядко обвързваща.
Работа: да изкарваш пари и липсата на време да ги харчиш.
Приятел: човек, който всичко отбелязва и всичко ни прощава - даже нашите достойнства.
Дружбата е дует, в който по правило пее само един.
Да мечтаеш: поетичен способ да не мислиш.
Храбрец: човек, който малко цени своя живот - и още по-малко чуждия.
Молитвата се свежда до следното: всеки за себе си, а Господ Бог за нас.
Анекдот: остроумие на този, у когото го няма.
Доверчивост: майка на недоверието.
Свободата означава за нас правото да правим всичко, което е забранено от закона.
Ревнивец: следовател, който тайно се радва, когато е намерил виновника.
Уравновесен човек: човек, напълно владеещ всички страсти, които няма в себе си.
Говорене: най-често използваният способ да не кажеш нищо.
Дипломация: най-дългият път от една точка до друга.
Празен човек: животно, хранещо се с време.
Лампа: слънцето на науката.
Страст: каприз натъкнал се на препятствие.
XIX век | Франция | драматурзи | журналисти |
Франция драматурзи | Франция журналисти | Франция XIX век | драматурзи XIX век | журналисти XIX век
Коментар #2 от: 18-04-2017, 11:02:22
Коментар #1 от: 19-11-2011, 01:01:58
Коментар #3 от: 18-04-2017, 18:41:39