Начало » Новини » 10 дни след най-дългата нощ
10 дни след най-дългата нощ
Здравейте,
11 10 дни след най-дългата нощ в годината публикувам на най-скришното място в сайта голямо количество текст. И даже няма и да се сравнявам с миналата година по статистически данни, както принципно правех. Тъй де, по тях съм цъфнал и вързал, но за това ще разберете по-долу.
Ще започна с малко суха материя, касаеща техническата страна на сайта. Усилията, нужни за поддръжката му, перипетиите, през които е минал, изборите, пред които е бил изправен.
1.1Нека започнем отначалоВсичко започна от някакви нива на достъп и много статични страници за различни потребители. Една многообразна информация и всичко това с цел да се избяга от търсачки. Роди се книгата за гости, сътвори се форум, дойде и динамичната версия на сайта. После махнах книгата за гости защото имаше възможност за коментари в сайта.
1.2.ИнтернетПрез цялото време тогава, ще си призная, нямах интернет у нас. Всичко, което създавах, минаваше през домашния ми компютър, на който драсках, мажех, емулирах сървъри на по-късен етап. Да кажа, че не е било борба, означава да излъжа, но да кажа, че не ми беше приятно, би било още по-голямата лъжа. Интернетът беше на база откраднати мигове на чужди компютри, било в клубове, или на някой познат на компютъра. А системата, на която се крепеше сайтът (когато вече не беше статичен), беше "надупчена" с купища бъгове, които можеха да отвеят труда в никъдето. Аз много добре осъзнавах това, защото слуховете се разнасяха. Как да е, тази гоненица продължи до момента, в който просто ми писна и си поставих някакви цели, които трябваше да поддържат следващата система, която започна от пълната нула. Мина ми дори абсурдната идея да си направя моя, защото и досегашната не използвах в чистия й вид, а прелъгвах, за да не бъда съвсем лесна цел. Отказах се бързо от тази идея, което отчитам като добро решение за тогавашния момент. Не защото нямаше да науча някои неща, а защото нямаше да науча други. С времената на безплатните хостинги беше приключено още когато минах на динамичен сайт със собствен домейн. Това беше и времето, в което разбрах челно, че има таван на ресурсите, който макар и невидим, е въпрос на време да стигна, което и се случи. Защото освен бъгав беше и тежък софтуер. Гъвкавостта му я нямаше на нивата, които исках вече. Не беше нормално за някои неща, които би трябвало да са елементарни, да се пипат чак файлове, които са част от ядрото на системата. И това да става всеки път, когато тя се обновява. Но тази система беше добро начало на нещата, защото предлагаше лесна работа за общите неща. Успях да се предпазя от хакове на системата, но взе да ми писва постоянното й обновяване и съответно пипане.
1.3.Следващата стъпкаНамерих нова система, показваща с рекламата си, че е точно това, което искам. Гъвкава, в която кодът на прибавките към ядрото е пряко видим (който е силно казано, че разбирах). Има добре изграден кеш, предлага без излишни тежки неща красивите и кратки адреси( а не цифричките и купчината наклонени черти и т.н.). Борбата ми да стигна до нея, за да създам каквото искам, вече беше без приятел, буквално без никого. Общност на български нямаше, а имаше английски и само английски. Това тогава беше много, много трудно за мен. Гъвкавостта на системата обаче беше грандиозна. Беше много по-бърза за сметка на по-малко ресурси, а това за човек, наясно с въпроса, че морето в ресурсите не е до колене, трябва да се мисли. Почна се мигрирането на стотици статии – ръчно, кой би си помислил тогава. Нямаше конвертор, а на мен силичките ми за такова чудо тогава не си и представяха, че могат да стигнат някога. Усъвършенствах ли, усъвършенствах. Виждах проблемите в нея. По-важното е, че този опит, който придобих, беше полезен за хората, на които правех сайтове, или помагах на други в техническата страна на нещата.
1.4.ФорумаКогато качихме първо системата на форума, мненията бяха минимални. Едва след години започна неговият растеж нагоре на база потребители. Като система, която е от най-разпространените, ми предлагаше шанса, ако нещо се развали, хората да го оправят. А грешки от мое незнание имаше. Най-малкото при преминаване между хостинги. Как да е, оправиха ги, залепиха ги. Но през годините той остана мoeто legacy както по мнения на потребителите с оглед етапа, на който е, така и технологично. Опитите за хак там не бяха един и два и пробиви имаше. С различна степен на сериозност, но ги имаше. И от доста време насам (дори от времето на онази първата първа система за управление на съдържание), ако искат да пробият всичко, то би било, чрез този форум. Как да е лепих нещата, защото атаките бяха или на много сайтове (защото е лесна за прихващане система, ако нямаш знания да я поскриеш, за което вече е късно дори да се мисли), или малко сериозни и по-скоро приятелски да подскажат, че системата е несигурна. Минах към по-нова версия на софтуера, но вече късно, защото форумът беше компрометиран. По един или друг начин, извоювани пароли бяха използвани за вкарване на огромни количества спам през потребителите. Да, те си бяха тръгнали вече, но трябваше да имам уважение към техния труд. След много време възстанових нещата. Преди да мина обаче към новата система, за която знаех, че е по-сигурна, реших да се огледам. Да, това правех и преди това, като поддържах в някаква степен друг форум, а тествах и доста други. Реших да мина на друга, в която функционалността е на нивата, които искам. Доста по-бърза и по-други параметри подходяща за това, което е нужно. Успях да мигрирам темите като заглавия и подредба, мнения, лични съобщения и ме спряха анкетите – и до там. Принудих се и минах на новата много по-тежка версия. От година и малко трупам множество ip адреси и групи от адреси сравнително ръчно (никога не съм желал да разчитам на благоволението на трети услуги, които са и тежки за мен, а и неефективни). Събрах огромен масив и това си струваше. Спуках мехура на многото посещения на сайта. Той не е спукан напълно, но дава представа какви са реалните посещения. Макар да настъпи и отлив, макар форумът да замря, аз се постарах да го запазя.
2.КонцепциятаВ началото беше идея за сайт в който има мои стихове, някаква завъртяна моя биография. Казах, че когато завърша страницата, аз ще умра и да, аз умрях за първи път накрая. А стиховете се трансформираха в блъгове. Моите изследвания, които стигат до границите на лудостта, за да намерят абсурдноста на системата, а защо не и абсурдността на самите тях. Когато се появиха коментарите наред с форума, който започна да се развива, имах някаква обратна връзка. Но освен стиховете, в началото слагах и мисли на автори, което с годините се забързваше ли забързваше като идея, до момента, в който на всеки два дни има нов автор в системата.
2.1.ФорумаТова беше мястото, което от началото, в което животът беше семпъл, се претърколи към времето, в което кипеше постоянно писане и разискване на теми. Нивото се вдигаше и всичко беше цветя и рози. Нивото му за мен лично се вдигаше. Но и това беше до време. Разрази се война, с провокации, интриги и използване на неща от личния живот на хората, клевети, обиди, изтрити статии, за да се прикрие, изтрити лични мнения от афект. Както се и очакваше, всичко завърши грозно. Е, победиха и форумът умря. Хубавото в случая беше, че едни избраха другия отбор, а останалите бяха още по-ценни за мен, защото знаеха нещо важно. Те не са взели отношение към грозните сцени и не са познати на мен само защото са познати на човека неформален лидер на другия отбор. Да, разбрах колко струваха тези хора и за мен това беше евтина цена въпреки това, което стана.
2.2.Поддръжка, реклама, клиентиТова беше слабото място на този сайт. В момента, в който беше на безплатен хостинг и аз ходех на клубове, въпросът не стоеше пред мен. В момента, в който преминах обаче на такъв, който вече е платен, макар на мой приятел, и домейн, който е платен, нещата се изместиха. Ще си призная, че за годините имаше хора, които плащаха за тази моя лудост. Немислимо е да казвам, че без тях това би продължавало тогава. Имаше време, в което успявах да поддържам благодарение на това, че поддържах сайтове с опита от преди това. Случи ми се дори поддръжка на друго място на системата, която зарязах. Давах всичко от себе си, за да оправдая дори повече от парите, до момента, до който бях обвинен, че съм взел пари, които всъщност не съм взел. Това отношение за мен беше в резултат на случилото се по-рано във форума и макар човекът да нямаше общо с гюрултията, той имаше общо с човека, който я беше инициирал според мен. За мен просто беше начин да ми кажат: до тук. Но това беше грозен начин, който ме накара да сменя отношението му спрямо него. Въпреки това, в мен остана някакво уважение да поддържам някакъв дори косвен контакт, за разлика от другите.
Имаше време, в което имах реклами от гугъл – до момента, в който пренесоха централата си на европейска точка. Това беше и моментът, в който парите от реклама нямаше да покриват разходите, които да давам за физическо лице с регистрация по ДДС. Иначе просто излиза извън рамките на закона, което беше доста сериозно. Това, че те дават ДДС-то, е просто без значение. Приключи се и с това финансиране. Имаше после за кратко пари за реклами, когато минах на един тогава експериментален хостинг, който беше подарък и с парите от тази реклама да имам за следващата година. Не се получи. Сложно, но няма смисъл да навлизам в подробности.
То съвпадна и с времето, в което започнах да предлагам книгата си, с която се надявах да финансирам нещата и да осигуря евентуално развитие. Не се случи, но макар и да отчитам за моя грешка, аз не съжалявам за решението ми.
Аз благодаря на всички, които помогнаха. Никога не съм просил, но съм получавал помощ, без която нямаше да стигна до тук. Пари, които аз давах или друг даваше, караха този сайт да работи. В момента, за да сме честни, на сайта има една реклама, но е силно казано, че е такава, защото приходи най-вероятно няма да донесе.
2.3.Кое е важно?Не парите обаче бяха важното в случая. Старал съм се винаги с много малки прекъсвания (сумарно може би седмица), които дори станаха в безплатният хостинг, защото имаше много мъка в мен тогава. Но освен тях винаги съм се старал сайтът да се развива. Имало е много различни дизайни, логота (знам, че сегашното е ръбаво и обмислям идеята за ново дори). Грижил съм се по много различни начина и технологични, и като съдържание, и съм се старал да не лъжа с фалшиви коментари, да държа доколкото мога демократична среда, да се изказват дори мнения, които са много негативни. Така трябваше. За мен въпреки високите постижения, които имах и много от които дори се запазиха, имаше нещо важно и това беше истината. През годините ми стана ясно, че никой няма да даде пари за този сайт освен ако не ме познава. Че хората идват просто да вземат информацията наготово и да си тръгнат. Нещото, което прави уикипедия и други сайтове, които разбиват мислите една по една и по теми. Тук е момента, в който трябва да кажа, че макар в сайта да има такива сборни статии, аз ги смятам за нещо грозно с оглед, че не се запазва някаква що-годе цялост на мисли от един или друг автор на мисли. А лесно с търсачката по ключови думи могат да се намерят мисли за това. Да, това беше нещото, което не допуснах. Не допуснах да има и купища хора, които бяха популярни като автори на мисли, но смятах субективно, че нямат място тук. През цялото време се стараех да не взимам мисли наготово от другаде, както правят много други сайтове. И вярвате или не, най-често ми се е случва да загубя повече време не в превеждане на мисли, а в намирането на автор и нещото, което според мен повече ще ви учуди е как да преведа името на този автор на български език. Ще ви обърна внимание и на това, че авторите българи са само двама. Това не е случайно, но също така не е и защото те са българите, които най-много ценя. Причината е грозна и е от нещата, които не мога публично да обявя.
3.И извън тях...3.1.Кой на кого помогна?
Поговорихме си за техническа, за социална страна в сайта, за пари, нека си поговорим и за нещо друго. Винаги съм се старал сайтът ми да помогне на някого с нещо. Дали съм го показвал на близки хора със стиховете си, дали с блъговете, или с мислите, които станаха основната цел в сайта, дали с тестовете, на които се надсмивам, не е важно. Е и аз се изумявах и радвах от това, което превеждам. Мислите в голяма степен се повтарят, има такива, които могат да те раздрусат яката, изкарвайки те извън рамката на конвенционалното. Не, това няма да разисквам. Ще говоря за това как срещах интересни хора, за това как се стараех да надскоча себе си и се измервах с моя противник – предишния мен. Умрях малко след като завърших първото завършено като версия сайтче според мен, умирах и толкова пъти след това, но и се раждах. Това са над 11 години, в които развивах този сайт. Махнах стиховете, махнах блъговете, промених една единствена статия (из основи) покрай една моя битка, която спечелих. Борих се по толкова различни начини да го има, защото го смятах за мое дете. Болеше ме толкова пъти за него, за това как трябваше да загубя всички потребителски коментари от първата книга за гости, или коментарите, когато смених системата с по-нова. Спечелих приятели, загубих такива. Исках да покажа способностите си и тук. Имаше мигове на светлина, в които имаше много шум и такива, в които беше тихо и сякаш не се случваше нищо. Моменти, в които мотивацията ми за правене на нещо беше никаква, защото никой, дори и аз, не оценява това, което се случва, но продължавах. Превеждах ли превеждах, оправях правописни грешки, доколкото мога със задна дата. Ей на шега, имам над 1/4 от големината на българската уикипедия – визирам авторите на мисли. И това от един човек. За разлика от нея са рядкост статиите, в които има само по 1-2 преведени мисли (или още по-зле без никакви), но имам и минимално количество автори българи. Това постигнах почти сам, защото под 5%, хайде нека е 5% от статиите, са на база превод от някой друг, за което много, много им благодаря. 5% обаче не е никак малко. Сигурен съм, че са и по-издържаните граматически в сайта.
Не мога да не отчета хората, които стоят зад този сайт под една или друга форма. За легендата Ник на латиница с главна буква наклонена черта и истинско име отново с главна. Една буква е достатъчна за хората, които стоят зад тези буквички и да разберат, че визирам тях, ако случайно или не попаднат тук.
А/Т – Благодаря за теста, благодаря за преводите, оценявам, че сме били приятели, но ти избра другия отбор и до там с отношенията ни. Вече сме непознати.
К/Ю – Ти беше единствената от гравитиращите под една или друга форма покрай един човек, с когото запазих някакви взаимоотношения. Въпреки, че ме обвини за нещо, което не съм направил, което разбира се промени и моето отношение… Въпреки това аз запазих обещаното в последствие, както и навестявах с удоволствие от време на време сайта и не го крих. Пожелавам ти още много дълги години да си го имаш и да няма проблеми около него.
B/А – Ти ми беше много повече от брат. Ти беше приятеля, за когото най-много страдах, че загубих. Направи много за сайта ми и за мен, но съм се старал специално за тия неща да не ти остана длъжен. Старал съм се да ти дам всичко, което мога. Не те мразя, не те обвинявам за нищо, но и от едно време вече не исках да си в близост до мен. Дано си успял, жив, здрав и с много добри приятели.
К/К – Благодаря ти не толкова за хостинга, от който се възползвах за месеци. Благодаря ти за рекламите, но най-вече ти благодаря за това, че в резултат на тия неща, по които работихме и дискутирахме си зададох въпроса "Ами какво, ако имаме неограничените ресурси ?" Дано си оздравял съвсем и бизнесът ти да върви.
Q/М – Благодаря ти за преводите, за разговорите, за това, че избра да бъдеш свързана по някакъв особен духовен начин с мен и знаеш, че заради това никога и до момента нищо не съм отказал да ти помогна. Хаха, то обратното трябва да е с оглед нещото, ама хаха. Дано намериш себе си и си вярваш повече.
B/Д – Мир на праха ти. Казвал съм го и друг път: и преди, и след смъртта ти. Благодаря ти за всичките неща, които си направил за мен и за сайта.
К/ - Ей, заради коментари като твоите и на другите хора... Бе какво да лъжа и да бяха само твоите, сайтът би имал смисъл. Коментарите, които даваш, бяха по-полезни и за мен от мислите на авторите, които преведох, защото даваха още една ясно заявена гледна точка върху авторовите мисли.
D/Д – Благодаря за коментарите и авторите, които преведе. Не знам как щях да открия тези хора, на които мислите са толкова неконвенционални.
G/Г - Не на последно място макар и последен като описание… Каквото имаше ти го казвах през годините. Благодаря за подкрепата за сайта, това как спомогна за развитието на форума, за авторите, които преведе и т.н., и т.н. Твоята подкрепа е една от причините аз с радост да продължавам да правя сайта.
Благодаря на всички писали във форума, на всички с които говорех, които писаха, които ме подкрепяха под една или друга форма. Аз ви го показах и по друг начин, че ценя това.
Благодаря на тези, които ме подкрепяха, посещавайки сайта, на тези, които поставяха линкове към него, на тези, които купуваха книгата ми, на тези, които ме подкрепяха по всичките интернет канали за комуникация, в които влизах.
Без всички вас сайтът нямаше да бъде същият. Поклон пред всички вас.
Никого от вас не мразя, не обвинявам за нещо, отговорността за случващото се е изцяло моя и произтича не от случайности, обстоятелства или късмет, а от мои лични избори. Дадох толкова време и усилия, но не съжалявам нито за секунда, защото може би получих много повече отколкото съм дал. Не чувствам, че дължа нещо на някого. Ако греша, който иска да заповяда, знае как да ме намери.
Когато започнах да пиша статията имаше голяма вероятност сайтът да прекрати дейността си. Отворих приказка за бъдещето му доста по-рано от тази дата. Започнах и написах голяма част от текста около 2 месеца преди публикуването, като допълвах и променях написаното. Казах на хората, които уважавам и поддържам връзка с тях, че има вероятност сайтът да прекрати дейността си в най-скоро време. В настоящия момент обаче съвсем не знам какво го очаква в бъдеще. Ситуацията "Котка на Шрьодингер", като се предполага, че котката ще оживее, без да е ясно до кога и на каква цена. Дори предупредих хора да си свалят каквото могат от сайта и да са готови за най-лошото спрямо този виртуален ресурс. Предпочетох да стане приказката с "лъжливото овчарче", отколкото да оставя неприключени неща. Е, успях вероятно да извоювам още месеци за него. Пределно ясно ми е, че няма да се случи нещо особено, дори да се затвори още утре. Алтернативи много, а така или иначе всички те са безплатни. Ще си призна, бях готов да го загубя, и ако след този период, за който е платено, се случи отново подобно положение, предполагам, че пак ще съм готов за това. Какво е бъдещето му от тук насетне. Дали просто си поддържам илюзията, че нещо правя, което би било единствено моя илюзия. Не ме интересува това. Аз се забавлявах, ако и вие сте го правили под една или друга форма, се радвам за вас. Когато на сайта му наближи време наистина да затваря, което е възможно да се случи, след няколко или след повече месеца, ще разберете нееднозначно това.
3.3.Защо ви написах всичко това?Може би защото исках да ви покажа какво означава сайтът за мен, доколкото това е възможно. Колко ми е струвал, какво съм спечелил.
Исках да оценя приноса на хората за сайта, без които той нямаше да бъде същият.
Исках да не крия от вас евентуалното му бъдеще, колкото и нелицеприятно да е то. А не да заравяме в пясък главите си и да се правим, че нищо не е станало.
Исках, ако се наложи да затворя страницата, да не оставя неуредени сметки под една или друга форма.
С уважение Васил Тодоров
P.S.Нещо ме накара да публикувам това съобщение преди времето в което мислех да го направя и да се замисля дали през новата да продължавам въобще да го правя... Така, че нещата са още повече на кантар. Каквото такова - няма да ви занимавам
Коментар #1 от: 06-01-2014, 16:02:41